“Всевечност” е фентъзи роман за две сродни души, чиято история, разбива сърцето ти всеки път, когато авторката те запраща обратно във времето. Отново и отново.
Книга: „Всевечност”
- Автор: Аликс Е. Хароу
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Charly Wilde Pulblishing
- Заглавие на английски: The Everlasting, 2025
- Издадена на български: 2026 година
- Издание: Твърда корица
- Брой страници: 544
- ISBN: 9786199344484
- Преводач: Деница Янкова
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Всевечност“ в Goodreads
Сюжет
Уна Всевечна е легендарен рицар. Нейната история е в основата на кралство Доминион. Легендата се разказва в историческите книги от векове заради героизма ѝ, проявен, когато се жертва, за да спаси кралството. Уна е образ, който много напомня на Жана д’Арк, девица, светица, герой…
Оуен Малори е учен и историк, който от години е обсебен от легендата за Уна. Когато получава книгата с историята за смъртта на Уна, той открива, че страниците са празни. Оуен е неочаквано изпратен назад във времето, където трябва да се срещне с героинята и да се увери, че историята ѝ се развива така, както е записана. А, тази история завършва със смъртта ѝ (това не е спойлер, защото го научаваме още в самото начало).
В книгата проследяваме историята на Оуен и Уна. Един времеви цикъл от техните преживявания, как се влюбват и събитията довели до нейната смърт отново и отново! Ще могат ли да пренапишат историята, ще могат ли да се противопоставят на съдбата и да получат своя щастлив край? Едва ли ще очаквате точно такъв край на историята.
Оценка
Ако трябва да говорим за романтиката, която харесвам, то тя трябва да е болезнена, невъзможна и трагична. Това трябва да бъдена истински, мъчителен копнеж. История, която ти разбива сърцето и въпреки това не спираш да се надяваш, че ще има щастие и за тези двамата. “Всевечност” е именно такава книга.
Уна е един много тъжен рицар. Още от самото начало разбираме тежестта, която носи символа на една нация. Бремето на войната и пролятата кръв. За едни тя е герой и спасител, но за други е убиец. Уна е острието на кралицата, нейният най-верен слуга, който винаги е в служба на короната. Но има ли това край? Кога подвизите ще бъдат достатъчни, за да заслужиш своето оттегляне?
“Рицарят на червеите. Защото ги храня добре.”
“Тези хора дадоха синовете си на войната, боговете си – на Спасителя, земята си – на короната.”
“Защото тук е тихо и никой не ме кара да се изправя или да коленича. Защото мога да спя, поне в някои нощи, а съм толкова ужасно уморена.”
Героите на Аликс Хароу чупят клишетата в романтичното фентъзи.
Свикнали сме да срещаме елегантни, силни, женствени героини, които въпреки това притежават херкулесова сила. А главният герой, трябва да притежава всички физически качества на алфата, със закрилническо поведение и физика на древногръцки бог. Пригответе се да бъдете шокирани и изненадани от Уна и Оуен. За мен разменените роли, които авторката ни представя са приятно разнообразие от “стандартите”, но в никакъв случай не са натрапчиво феминистки.
До сега ви говорих само за героите и тяхната романтична история. Още един плюс за “Всевечност” е интересният сюжет. Да, не всичко е любов. Книгата започва с една близка до легендата за Ескалибур история. От там ставаме свидетели на нуждата от героизъм и трагедия, за да се вдигне една политическа система, да се започне поредната война. Използването на символите на властта, манипулацията и цензурата при управлението, и силата на амбицията. А кой е истинският злодей, разкриваме мъчително бавно, преживявайки историята на Уна.
“Носеше се в ритъма на мит или молитва, омайващ в своята простота. Умри и бъди запомнена. Умри и живей вечно.”
Имах много големи очаквания за книгата, но бях и леко притеснена. Страхувах се, че историята ще бъде повтаряема и ще трябва да преживявам отново и отново един и същи живот. Останах приятно изненадана. Аликс Хароу предава на читателя своята история като сменя 1во и 2ро лице в различните глави. Съдбата на Уна и Оуен никога не е една и съща. Авторката не просто разказва легенда, тя всеки път я пренаписва и същевременно ни дава нови теми за размисъл.
„Всевечност“ оправда всички мои очаквания и дори ги надмина. Ако ти се чете красиво написано романтично фентъзи, развиващо се в историческа среда с рицари, мечове и брони, с емоционална дълбочина и добре изградени персонажи, приеми тази препоръка от мен.
*Предоставена предварителна бройка за ревю от издателството
Продължаваме с мнението на Теодора Пехливанова
Възможно ли е да хлътнеш по книга, която е като любовно писмо, но не до теб. Или всъщност е точно до мен, защото аз чета историята. До всички нас, вярващите, че справедливостта ще възтържествува.
Подобно на един от героите тук, който е страстно пристрастен към една легенда, аз като обезумяла по тази история. И съдбата на тези две красиви души. Така не съм се молила за други герои скоро. Така не съм мразила “съдбата” облечена в човешка кожа.
Мрачна приказка за рицарство и героизъм ли беше това?
За вреченост, дълг, любов, власт… дракон! Какво? Какво беше това!!!? Моята нова любима история.
“Всевечност” ме отведе до ръба на пропаст, в която до последно не бях сигурна какво ще открия. Постоянно се питах може ли пътят да се промени, съдбата да се избегне? Кой прави това и защо? Отговорът стои в едно тъмно ъгълче на съзнанието ми като дявол, който чака часът на своята бляскава поява.
Харесвам книги, които успяват да ме изненадат, провокират, усмихнат и предизвикат чувства още с първите думи. Харесвам различните, харесвам грозните, смелите , глупавите. Харесах дори Кокошка.
Пътуване във времето, приказка за любовта във вечни времена, и сътворението на един герой отвъд обикновеният човек бяха нещата, които имах нужда да прочета точно сега. И получих това.
Макар сюжета да е замесен от няколко жанра, е наблегнато на психологическата и емоционална дълбочина. Няма красота във войната, нито в “геройството”, с което се окичва Уна Всевечната. Усещаме нейната умора, самота, мъка, желанието за изход от всичко, което създава образът, който е нейното проклятие и затвор. Ключът към сърцето и живота ѝ се оказва един мъж роден хиляди години след нея…
Необикновена идея, красива атмосфера и добро изпълнение. Нямам търпение да видя и друго от Аликс Хароу.
Романът е самостоятелен. 😉
Аликс Е. Хароу, авторката на бестселъра Starling House, ни повежда на вълнуващо приключение, което не познава жанрови граници.
„Всевечност“ е история за жената рицар, чиято легенда е положила основите на цяла една нация, и за плахия историк, изпратен в миналото, за да се увери, че тя ще извърви своя път към смъртта.
Сър Уна Всевечната е най-великата героиня на Доминион – от сираче се превръща в легендарен рицар и жертва живота си в името на кралица и кралство. Името ѝ е вплетено в песни и предания, ликът ѝ наднича отвсякъде – от страниците на детските книжки до военните плакати за наборници. Но истината за живота ѝ отдавна е избледняла.
Векове по-късно Оуен Малори – провален войник и непризнат учен – се влюбва в мита за Уна. Тази негова страст го води през бойните полета и прашните архиви, докато накрая не го запраща в самото минало. Там Уна и Оуен се оказват неразривно свързани, обречени да изживяват една и съща трагедия – отново и отново.
Но краят винаги е един и същ. Ако двамата искат да променят съдбата на Уна и да пренапишат историята, ще трябва да прекършат хода на самото време.
