Книга: Децата на Дюн
Автор: Франк Хърбърт
Поредица: Дюн книга 3
В края на “Месията на Дюн” Пол се оттегля в пустинята, както по традиция правят всички Свободни. Муад’Диб е мъртъв, както и съпругата му Чани. Оставят две деца Лито и Ганима, които пробудени още в утробата на майка си, притежават дарбата на Пол. Самото заглавие подсказва основната тема на сюжета. Ще проследим предизвикателсвата и решенията, които Децата на Дюн вземат за да продължат започнатото.
Муад’Диб
Муад’Диб е превърнат в божество. В цялата империя набира сила неговата религия. Свободните са се превърнали във фанатичните легиони, които сеят смърт в името на своя пророк. Всичко, което Пол се опитваше да предотврати и от, което се отвращаваше се е превърнало в реалност. На сцената се появява нов тайнсвен Проповедник, който ясно посочва порочността на сегашната система. Слепец, който публично осъжда управлението на Алая, сестрата на Муад’Диб. Мнозина подозират, че Проповедника е Пол, който се е завърнал от пустинята жив, но защо се е обърнал срещу собсвеният си род?
Атреидите – Децата на Дюн
Атреидите са на Лъвският трон. Лито и Ганима са под опеката на леля си Алая и съпругата на Пол, Ирулан. Близнаците носят родовата памет на всички свои предшественици. В тях са съхранени спомените за хиляди животи. Трябва да вникнем дълбоко в смисълът на това да бъдеш предроден. В “Дюн” станахме свидетели как Алая бе описана като възрастен в тялото на дете. Ганима и Лито също притежават умът и мъдростта на тези преди тях, и също като леля си трябва да се борят с гласовете на своите прадеди. Тази дарба е и проклятие, защото съществува опасност тялото да бъде обладано от “зъл дух”. Именно от това се страхуват последователите на Бин Джезърит. Наричат обладаните “изчадия”
Аракис
Годините внимателно планиране и целенасоченост на Свободните да превърнат Аракис в рай, най-накрая дават своите плодове. Водният режим вече не е толкова строг. Мърливостта към влагосъхраняващите костюми вече не се наказва със смърт. Сред пустините на Дюн се появяват зеленина и течаща вода. Много интересен сблъскък се получава тук и повдига много теми, които според мен са актуални и в днешно време. Векове наред Свободните се стремят да превърнат планетата в райско кътче, като силно вярват, че така ще подобрят живота си. Но се оказва, че именно тази промяна ще е пагубна както за Дюн, така и за расата на Свободните. Подвига се въпросът за климатичните промени, които настъпват в следсвие на човешките действия. Липсва ясната преценка за последсвията от действията на населението. Черта, може би, типична за човечеството.
“ Ако не възстанвим на Дюн танца на живота, змеят на пустинята ще изчезне.”
Децата на Дюн
Книгата проследява съдбата на децата на Пол Атреидски. Но в сюжета също се засягат и промените, които са настъпили за новите поколения на Свободните. Представен ни е сблъсъкът между традициите и напредъка. Спокойният живот на населението води до немарливост. Превъзходството на местното население и начина на създаване на тези свръх човеци много подробно ни беше разкрит в “Дюн”. Там се запознахме с теорията, че именно жестокият климат на Аракис и Салуса е Секундус е причината за появата на страховити войни. Но сега Свободните губят своята планета. Всички изменения в климатът носят опасност за техният бог Шай-хулуд. Пясъчните червеи, които са и причината за могъществото на Аракис се срещат все по рядко.
Златната пътека
Единсвен Лито осъзнава заплахата за Аракис и се решава на стъпката необходима за да спаси човечеството. Системата трябва да бъде извадена от коловоза в, който се движи. Необходимо е религията на Муад’диб да бъде унищожена, а Империята да бъде съборена. Монополът над подправката трябва да бъде пректатен и всички запаси, които манипулират цените изразходени. Лито ясно вижда пътеката, която е пред него и какво ще му коства да преобрази светът. “Златната пътека” ще му коства всичко човешко в него. Заедно с Ганима ще се изправят пред двойната заплаха надвиснала над човечеството. Отново ще се сбъскат със смъртният враг на Атреидите, “прероденият” барон Харконен и лишената от трона династия Корино. Нищо не е приключило след като Пол спечели тронът и реши да се оттегли в пустинята.
Книгата повдига доста морални въпроси. Написана е на доста високо ниво, с употребата на много термини. Признавам си, че беше предизвикателсво да я прочета. Смятам, че поредицата “Дюн” не е за всеки. Не е леко четиво със сигурност. Но Франк Хърбърт притежава дарбата да Ви накара да мислите. Между страниците на книгите му постоянно ще се сблъсквате с противоречия и ще се опитвате сами да намерите правилният път. Похватите му са близки до умишлено “психологическо” манипулиране. Абсолютно разбираемо е защо въпреки, че е написана далечната 1965 година, поредицата “Дюн” е хит и днес.
