Книга: Черната призма
Автор: Брент Уийкс
Поредица : Светлоносеца книга 1
Гавин Гайл е Призмата, най-могъщият човек на света. Той е върховен жрец и император, чиято сила и ум крепят един несигурен мир. Но Призмите никога не живеят дълго и Гайл знае колко му остава. Неочаквано открива, че има син, роден в далечно кралство след войната, която го е издигнала на власт. Гайл трябва да реши каква цена е готов да плати, за да опази една тайна, която може да разруши света.
В същото време някъде на юг самозван крал се обединява с тайнствен чародей, за да се опълчи на съществуващия ред. Тласкан от омраза към хората, тъпкали родната му страна дълги години, той не ще се спре пред нищо, за да постигне целите си – дори ако това означава безмилостни кланета или съюз с магически изчадия.
А в недрата на най-могъщата магьосническа твърдина един затворник търпеливо замисля своето бягство и крои отмъщение.
Изборът ми да прочета “Черната призма” беше повлиян от похвалите, които получи поредицата из социалните мрежи през 2021 година. Това е първата ми среща с творчеството на Брент Уийкс, но от впечатленията ми от първата книга от поредицата бих казала, че със сигурност няма да ми е последната.
Тук магията се крие в светлината. Основните цветове са седем: подчервено, червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, надвиолетово. Има различни степени и притеглящите умеят да притеглят един или няколко цвята. Всички надарени биват изпращани в Хромария, където след подлагането им на тестове и изпитания те започват своето обучение в тънкостите на боравеното с луксин. Интересна е йерархията на този свят. До голяма степен какво умееш определя престижът на, който ще се радваш. Но всяка сила си има своя лимит. Ако допуснеш да прекрачиш границата се превръщаш в цветен бяс и губиш човешкото в себе си.
Призмата
Един от главните герои в тази фантастична история е Гавин Гайл и той е най-могъщият притеглящ в империята. Да си призная отне ми малко време да разбера светът, който описва авторът, но смятам че ми помогна и опитът, който имам с Брандън Сандерсън и неговите “притеглящи”. Да си Призма означава, че можеш да използваш всички цветове, да умееш да разлагаш слънчевата светлина на съставните ѝ цветове, без да се налага да носиш очила, които да ти помагат. Гавин е интересен герой. В началото на историята ми беше леко прекалено кокетен, но това се изясни с разплитането на сюжета. Историята, която се крие зад войната на Лъжепризмата и тъмните тайни на Призмата определено спечелиха моите симпатии. Плавно и постепенно Брент Уийкс превърна Гавин Гайл от злодей в идеал. Героят е толкова многопластов, а и самият подход на писане на автора, това че преживяваме с героя несигурността му, разсъжденията и мисловният му процес допълнително засилва притегателната сила на Призмата. Гавин Гайл е персонаж, който със сигурност ще запомня.
Кип- незаконнороденият син
Историята започва с жестокото нападение над селището, където живее другият впечатляващ персонаж от книгата. Докато Гавин Гайл е мъжествен, красив и силен, Кип е описан като пухкаф мечок, който е обграден от своите провали. Майка му е наркоманка, не успява да спаси приятелите си от смъртта, а устата му изпреварва здравият разум. Образът на Кип е леко комичен и допринася за разчупването на историята по приятен начин. И макар че, първоначалният образ на момчето оставя това впечатление, умението на Брент Уийкс да развива своите герои проличава и тук. Кип се превръща във важна част от цялосттната история и краят на първата част загатва, че далеч не сме видяли всичко на, което е способен.
Войната на Лъжепризмата – Черната призма
Сюжетът се заплита около войната на двамата братя Гайл и последиците от нея. Никога досега в историята на Хромария не са се раждали две Призми в едно поколение. Прецедент, който води до войната на Лъжепризмата, борба между Гавин и Дазен за мястото на престола. Естествено знаем какво се случва със съюзниците на загубилата страна. Навлизаме бавно в този кръговрат на отмъщения, убийства и предателства. Историята е много интересно разказана и изненадва с много разкрити тайни и неочаквани обрати. Книгата не е лишена от кървави битки и действие, което е от нещата, които харесвам в едно фентъзи. В “Черната призма” ще прочетете за сблъсък между нормалните, хора бранещи се с мускети и саби, и владеещите магия, които могат да си притеглят меч от синя светлина или да запратят горяща червена топка, която да подпали всичко по пътя си. Ще се сблъскате с това да си на върха на йеархията и въпреки това да нямаш абсолютно никаква власт да промениш неправдите. Ще станете свидели на една разтърсваща история за враждата между двама братя и цената, която плаща победителя. Какво означава да носиш чужди обувки?
Оценката ми за “Черната призма” е 4. Не защото не ми хареса, напротив. Смятам, че книгата си заслужава на 100%, просто имаше доста хумористични мисли и диалози, които смятам, че бяха не на място и ми се дойдоха в повече.
Още ревюта по поредицата:
