„Градината на вечерните мъгли” от Тан Туан Ен

Книга: „Градината на вечерните мъгли”

• Автор: Тан Туан Ен
• Поредица: Самостоятелна книга
• Издателство: Лабиринт
• Оригинално заглавие: The Garden of Evening Mists, 2011
• Издадена на български: 2025 година
• Издание: Мека корица
• Брой страници: 400
• Преводач: Калоян Игнатовски
• Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
• Няма налична Аудио версия в Storytell

Сюжет:

Главната героиня Тео Юн Лин разказва историята, която започва точно когато тя се оттегля от кариерата си на съдия във Върховния съд и се завръща в Камерън Хайлендс – планински и красив район на страната, където е прекарала известно време непосредствено след войната. Имението, в което се завръща, е известно като Югири или „Градината на вечерните мъгли“, което се състои от една занемарена японска градина със забележително качество. Юн Лин вече е възрастна жена, страдаща от жестока болест, която бавно изтрива спомените ѝ. Тя решава да запише всичко, което се е случило в миналото ѝ, за да може да използва книгата, за да се ориентира, когато накрая се разболее и не може да си спомни коя е.

По време на войната Тео Юн Лин е държана в японски затворнически лагер заедно със сестра си, където условията са жестоки. Любимата ѝ сестра, която обичала японските градини, не оцелява в лагера и Юн Лин решава да създаде градина в нейна памет, след като войната свършва. За целта тя търси загадъчния японски майстор градинар и художник Аритомо в дома му в Югири, като се бори с естествената си омраза към японците, за да убеди Аритомо да ѝ помогне. Романът разказва за времето, прекарано с Аритомо, и за това как тя постепенно се примирява с всичко, което е изгубила.

Моето мнение:

Книгата се движи между различни периоди, разказвайки ни за завръщането на възрастната Юн Лин в Югири, а също и за нейната минала история, докато тя я записва. Има и ретроспекции на времето, когато Юн Лин е била в затворническия лагер, и още повече ретроспекции, които разказват предисторията на други герои. Това се получи много добре и никога не бях объркана; онези няколко части от историята, които изглеждат трудни в началото, се изясняват постепенно с напредването на книгата.

Двамата главни герои изглеждат много сдържани, почти неемоционални по западните стандарти. Връзката им се изгражда постепенно и въпреки че Юн Лин ни разказва всички факти за случващото се, винаги имаме чувството, че тя крие нещо. Темата за времето и паметта беше за мен основното течение на книгата. Какво си спомняме, какво искаме да си спомним, какво не можем да забравим и как представяме тези спомени на хората, които срещаме. Юн Лин е преследвана от престоя си в японски пленнически лагер и тази книга бавно разкрива, а понякога само загатва за действията и преживяванията ѝ там.

Авторът много рядко дава окончателни отговори и ако обичате хубавия и чист край, тази книга не е за вас. Юн Лин като пенсиониран съдия е много формален разказвач, в нея липсва страст, освен когато става дума за омразата ѝ към японците, но постепенно се разкриват или загатват пластове от нея. Като се има предвид това, което знаем за миналото ѝ, това се вписва, но ми се искаше да се почувствам малко по-близка с Юн Лин и да бъда по-емоционално ангажирана с нея, докато тя опознава Аритомо. Може би авторката се е борила с опитите да пише от женска гледна точка. Описанието е великолепно; изобразяването на градината, начинът, по който тя сякаш се променя с времето и сезоните, атмосферата на занемареност, която я заобикаля при завръщането на Юн Линг – можех да си го представя перфектно.

Книгата очевидно е много добре проучена и имах чувството, че научих много за постколониална Малая.

Потапяме се в свят, изпълнен с политическо напрежение, тъй като коренното население на Малайзия, китайските имигранти и европейците се борят да бъдат чути в новото правителство на страната. Китайските комунистически партизани се крият в джунглата и извършват множество зверства, за да подкрепят каузата си, а Малая се превръща в много нестабилно и опасно място за живеене. Тези напрежения създават богат фон на романа, който разказва за най-лошото от човечеството наред с описанията на великата красота.

Това би било чудесно за книжен клуб, толкова много точки за обсъждане. Самата книга има множество пластове и характери, никой не е съвсем такъв, какъвто изглежда, всички могат да бъдат съдени доста строго или снизходително. В книгата са вплетени богати и ярки описания на Малайзия, приготвянето на чай, японското градинарство, изкуство и традиции.

Наслаждавах се много на тази книга!

Малая, 1951 година. Юн Лин е единствената, оцеляла в таен японски концлагер. Там тя е загубила любимата си сестра, споделила трагичната участ на хиляди затворници. Юн Лин може да направи за нея само едно: да сбъдне мечтата й и да създаде японска градина с невиждана красота. Тя мрази японците, които са ѝ отнели най-близките хора и за малко не са убили и нея. Но се вижда принудена да се обърне към японеца Аритомо, който навремето е бил императорски градинар и е готов да я научи на изкуството си. Юн Лин подозира, че Аритомо има тайна, и разбира, че е права, когато той изчезва внезапно. Но ще мине цял живот, докато успее да се доближи до това да разгадае тази тайна…

Книга, която ще ви потопи в света на болката и на крехката красота. И ще ви покаже, че нищо в живота не е застинало, че всичко се променя, променят се и самите хора с техните чувства и възгледи.