Ако все още не сте станали фен на Абъркромби то “Преди да увиснат на въжето” ще промени това. Аз определено съм запленена и тихомълком и в ущърб на семейният бюджет започнах да си набавям всички негови книги.
Книга: Преди да увиснат на въжето
- Автор: Джо Абъркромби
- Поредица: Книга 2 от Първият закон
- Издателство: Колибри
- Издание: Мека корица
- Издадена на български: 2011 година
- Брой страници: 520
- Преводач Александър Ганчев
- Издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
За какво иде реч в „Преди да увиснат на въжето“
Ако вече сте прочели първата книга от поредицата вече сте се запознали с главните действащи лица в историята на “Преди да увиснат на въжето”. Сюжетът проследява от една страна пътуването на магьосника Баяз и неговата сговорна дружина, състояща се от страшилището на севера Деветопръстия, навигаторът Лонгфелоу, дивачката Феро, мамин глезан Джизал и чиракът Кай. Мисията им е да открият “семето”, което първият магус иска да използва за да спаси светът им надвисналата опасност.
Втората линия на историята е симпатягата Глокта, който е изпратен да спаси градът Дагоска от нашествието на гуркулите. Това се оказва трудна задача, когато всички те мразят, предшественика му е безследно изчезнал от покоите си, а и наоколо върлува тайнствен предател.
На трето място се разкрива бандата на Логън, която всячески се опитва да помогне на Съюза във войната им срещу Бетод и техният неочакван съюзник Уест. Кучето, Дау, Мрачния и Три дървета са умели войни и са добре запознати със стилът на Краля на севера, но трябва да се сблъскат с арогантността на аристократите от цивилизацията. Нещата никак не вървят по план и групичката им ще понесе много неприятни загуби.
Малко по-подробно
Привидно имаме 3 различни истории в книгата. Героите се намират в различни краища на света на Абъркромби и всички си имат своите борби. Обаче! Връщайки лентата от “Гласът на острието” пъзелът започва да се нарежда. Имаме различни гледни точки от една и съща война, защото всичко се свежда до враждата между съюза, севера и юга, а конците им се дърпат от по-висши, магични сили.
Абъркромби положи началото в първата книга и сега нещата започват все повече да добиват смисъл. Срещаме се с другите “магични” сили, които представляват черната страна на магията. Добиваме ясна представа за Първият и Вторият закон, и последствията от нарушаването им.
Сега за да ви забъркам още малко трябва да кажа, че магията не е силната страна на Абъркромби. Да, присъстват такива елементи в сюжета и той загатва наличието на такива сили, но не те са водещи. Това, което наистина умее авторът е да изгражда стоите герои. Цялата история се ръководи от гледните точки на персонажите. Психически и физически сбъркани и въпреки това няма как да не ги запомните. В книгите на Абъркромби няма да откриете клишираните образи на красивия рицар на бял кон и супер яката мадама войн. О не, тук ще четете за Глокта и Логън, които далеч не са симпатяги, и въпреки това Вие гарантирано ще ги харесвате “Преди да увиснат на въжето” ставаме свидетели на няколко пълни промени в персонажите.
ВНИМАНИЕ ИМА ВЕРОЯТНОСТ ОТ СПОЙЛЕРИ
Героят, който претърпя може би своето съзряване е Джизал. От аристократът, който се радва на външният си вид и общественото си положение, той се превръща в доста зрял млад мъж. Пътешествието му с Баяз го променя и той започва да гледа реалистично на света и загърбва детинското си държание. Дано се задържи така и в третата книга, защото такъв е доста по-приятен образ и дори започвам да го харесвам.
Промяната, която ме шокира доста силно беше тази на полковник Уест. Несдържаният му нрав беше загатнат още в първа книга, но тук той направо си пусна юздите. Трудно ми е да реша на къде го води авторът и ми създава една лична дилема дали го харесвам или не. Реално погледнато Логън е също толкова необуздан, когато изпадне в ярост, обаче Абъркромби полага усилия да ни покаже милата страна на Деветопръстия и това явно ми действа подсъзнателно да му симпатизирам. От друга страна Уест също изпада в такова състояние, но не му намирам оправдание, а по скоро го осъждам. Да, Абъркромби умее не само да реди кървави сцени изпълнени с жестокости и смърт.
Оценка за „Преди да увиснат на въжето“
Това, което ме грабна в стилът на Абъркромби още от първата книга беше начинът, по който преплита хумора в книгите си и все пак те си оставят брутални. Оценката ми за книгата е твърдо 5 звезди и оставам решена да прочета всички книги от този свят. Авторът се нареди сред моите любимци. Докато четеш за битки, мъчения и всякакви кървища и се потрисаш с всеки следващ ред, в следващата глава буквално се бориш да не се смееш сам в компанията на Кучето, Мрачния, Черния и Три дървета или Глокта. Надявам се повече хора да удостоят творбите на Абъркромби с внимание.
Kак се защитава един цял град, подложен на обсада, когато врагът те превишава многократно по численост, а от твоята страна на стената виждаш само предатели? Инквизитор Глокта не би се поколебал да побегне, ако нямаше онзи неприятен проблем с ходенето… Същевременно най-некадърният командир от армията на Съюза получава командването на най-зле обучената и екипирана дивизия в Англанд, но иронията на съдбата не свършва с това просто да го постави в грешния момента на грешното място.
Първият магус повежда странна група от авантюристи през руините на миналото. Най-мразената жена от южния континент, най-страховитият мъж от Севера и най-арогантният победител в Турнира, който Съюзът някога е виждал, трябва да намерят начин да изпълнят грандиозния му замисъл, без преди това да се избият помежду си.
Тайните от миналото ще бъдат разбулени. Кървави битки ще бъдат спечелени и изгубени. На заклетите врагове ще им бъде простено… но не и преди да увиснат на въжето.
