Книга: „Жената конбини”
- Автор: Саяка Мурата
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Колибри
- Заглавие на английски: Convenience Store Woman, 2016
- Издадена на български: 2021 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 160
- ISBN: 9786190207542
- Преводач: Маргарита Укегава
- Издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Жената конбини” в Goodreads
Сюжет:
През цялата история ясно се вижда как Кейко се възприема като „ненормална“ в очите на обществото, просто защото е 36-годишна жена, която работи в денонощен магазин и не е омъжена. За всички около нея… със сигурност има нещо нередно. Тя сигурно е самотна, нещастна или се нуждае от „поправка“, защото не следва традиционния път, който обществото очаква от нея. Междувременно никой не се замисля, че всъщност тя е доволна от живота, който сама е избрала за себе си.
Кейко вижда и разбира света по различен начин от околните, затова често копира поведението на другите, за да се впише. Книгата наистина те кара да се замислиш защо обществото се чувства толкова некомфортно с хора, които не следват същия път като всички останали.
Моето мнение:
Кейко очевидно страда от аутизъм и е намерила работа и начин на живот, които ѝ подхождат. Структурата на магазина ѝ дава насоки, на които да се опре, и в които тя намира утеха. Маниерите и поведението на другите хора лесно се отразяват върху тези на Кейко; тя с готовност приема гледните точки на другите и сякаш ги приема за свои. Това подражание ѝ позволява да бъде третирана „нормално“ на работа; въпреки това се вижда, че колегите ѝ все още я смятат за странна.
Всички извън работата ѝ имат проблем с поведението на Кейко, понеже тя не води конвенционален живот и не се стреми да има активен сексуален живот или да се омъжи. В социалните ситуации тя е изключена и обект на подигравки; магазинът е единственото място, където се чувства на мястото си и където я третират като равна.
В Япония аутизмът и психичните/неврологичните състояния обикновено се пренебрегват, „изпъкналият пирон се забива“. Всички се опитват да потиснат Кейко, защото тя е ненормална. Когато тя се вслушва в мнението на външни хора и започва да се опитва да се приспособи към обществото, социалният ѝ кръг започва да я третира по-положително – но самата Кейко се чувства изгубена и не харесва посоката, в която се развива животът ѝ.
Съществува идеята, че човек може да бъде „отхвърлен“ от обществото само защото е безобидно различен.
В хода на книгата става ясно, че хората се интересуват повече от това дали Кейко се съобразява с техните представи за обществените правила и структура, отколкото от това дали тя наистина е щастлива или здрава.
През втората половина на книгата авторът наистина се впуска в реториката за „каменната ера“ и обсъжда предполагаемите инстинктивни наклонности на хората – което според мен доста бързо стана скучно и повтарящо се. Разбирам, че има основна тема за дискриминацията на хора с увреждания и сексизма, но не мисля, че този подход беше правилният начин да се направи това. Представянето на героя Шираха беше доста интересно. Въпреки че той беше явно дразнещ като човек, мисля, че това извади на преден план колко сходни характеристики могат да се проявяват по толкова различни начини при мъжете и жените (Шираха срещу Кейко). И двамата са неразбрани изгнаници на обществото и и двамата изпитват негодувание от натиска, който се упражнява върху тях да се приспособят и да бъдат „нормални“. При Кейко обаче това се проявява по безвреден, невинен и послушен начин. При Шираха това се проявява като общо недоволство от обществото и го кара да бъде манипулативен и да вярва, че е над другите. Това прави паралел с реалността по отношение на това как жените и мъжете често реагират по различен начин, когато са изключени от обществото.
Простият език на тази книга ѝ подхожда идеално и добре отразява характера на Кейко – той е семпъл, с думи, които срещаме всеки ден: малко като в един квартален магазин.
Книгата засяга теми като дискриминация на хора с увреждания, мизогиния и аматонормативност (аmatonormativity е на английски и нямам идея как се превежда правилно всъщност на български)… но дали ги разглежда добре? Мисля, че се справя доста добре за толкова кратка книга, но все пак ми се искаше още и останах с усещането, че не беше достатъчно.
Това, което ми направи най-силно впечатление, беше начинът, по който книгата разглежда натиска, под който се намират хората, за да отговорят на очакванията на обществото. Независимо дали става дума за брак, кариера или важни моменти в живота, сякаш всеки има мнение за това как трябва да живееш живота си.
„Усещайки колко е развълнувана, ми мина през ума, че не е непременно погрешно да се каже, че обеществото ни все още е първобитно, макар и надянало кожата на съвременността. Значи инструментите, според които трябва да живеем, водеха началото си от толкова отдавна. Просто са били имплантирани в главите на всички, без да има някаква нужда да бъдат излагани и в писмена форма. Най-сетне осъзнах, че усъвършенстваният образец за нормален човек винаги е съществувал и е бил един и същ още от древни времена, та чак досега.“
Действието в това необичайно произведение се развива в конбини, един от онези прочути денонощни магазини, неизменна част от пейзажа и битовата култура на днешна Япония. Кейко е странно момиче с поведение, което смущава родители и учители. И тя решава да се затвори в себе си и да не общува с никого. На 18 постъпва в конбини и остава там цели 18 години, благоговейно се слива с ритъма и звуците му, копнеейки да бъде „нормална“, не „чуждо тяло“, а колелце от обществения механизъм.
Този тъничък, но наситен с послания и проникновен роман поражда множество интерпретации в медиите и в социалните мрежи. Под маската на един безличен, безцветен и безплоден живот критици и читатели съзират по-дълбоки пластове – от кафкиански мотиви, през феминистка нотка, до отношението към жената в японското общество. Сигурен знак, че творбата на Мурата е докоснала болни теми на съвременния свят – отчуждението, конформизма, какво значи да си „нормален“, цената на избора да не откликнеш на очакванията на социума.
