Ако си мислиш, че Ериксън пише само епични по размери книги, ето ти доказателство. А ако пък си мислиш, че няма как книга с 200 страници да носи духа на Малазан, отново грешиш тотално. Стивън Ериксън е напълно способен да отвее читателите си без значение броя на страниците. Тук ще намериш 3 истории, всяка по около 70 страници, но какви страници само.
Книга: Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Стивън Ериксън
- Поредица: Книгата е част от Три повести за Малазанската империя
- Издателство: Бард
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 288
- Издадена на български: 2013 година
- Преводач Валерий Русинов
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
СЛЕДВА КРЪВ
Жителите на пристанищния град Печалния Молл са обзети от трескава паника: по улиците дебне зъл убиец. И както може да се очаква при прочутия лош късмет на Емансипор Рийзи, бившият му вече работодател е последната жертва. Но двама наскоро пристигнали непознати са поставили обява на Рибарския площад. Вонящото на смъртна магия съобщение: „Търси се прислужник. Пълно работно време. Включва пътуване“. Дали късметът на Рийзи няма да се обърне?
“Следва кръв” е брутална история. В Печалният Молл се вихри сериен убиец, който оставя жертвите си обезобразени и с липсващи части. Местните власти се опитват да разкрият извършителя, но нямат никаква идея, че ще се изправят пред чародей с огромни сили.
Много мрачна история, която може да ти обърне стомаха само за миг. Стивън Ериксън е показал всичко, на което е способен. Хумор преплетен със смразяващи кръвта събития. Да, напълно в духа на Малазан.
Историята е добро въведение за началото на взаимоотношенията между тримата ни познайници Рийзи, Броуч и Бочълайн.
ПОДВЕТРИЯТА НАКРАЙ СМЕХА
След пребиваването си в Печалния Молл магьосниците Бочълайн и Корбал Броуч – и новият им прислужник Емансипор Рийзи – се отправят в открито море на борда на „Сънкърл“. Уви, в трюма има повече багаж, отколкото екипажът се е спазарил… И оживяват безобразни ужасии. За некромантите и слугата им това е само поредната неспокойна нощ от едно безкрайно пътуване.
По хронология на действието “Подветрията накрай смеха” е следващата част от приключението. Ето с тази история авторът успя да ме отвее на 100%. Цялото действие се развива на борда на един кораб, докато проследяваме бягството на Бочълайн и Броуч от града Молл.
Нещо започва да вилнее на борда на кораба и убива един по един хората от екипажа. Изглежда никой няма да се спаси. Отново Ериксън описва една мрачна атмосфера. Отчаянието и писъците, които огласят нощта се усещат толкова истински. Определено нямах желание да бъда на този кораб.
Убийства, демони и чудовища са достатъчно добра компания, за да те задържи до малките часове на нощта. Наситени с напрежение страници, които успяха хем да ме държат под напрежение, хем да ми разкрият още от историята на двамата потайни некроманти, с които се запознаваме в основната поредица за Малазан.
ЗДРАВИТЕ МЪРТЪВЦИ
Възторженото увлечение на град Куейнт към благонравието определено е вулгарно и граничи с бедствие. Никой не разбира това по-добре от двамата непоколебими защитници на всички лоши неща – Бочълайн и Корбал Броуч. Тъй че двамата чародеи и вмирисаният им на вредни вещества слуга се оказват въвлечени в заговор да доведат добродетелта до пълното й дискредитиране. Защото има моменти, когато трябва да срутиш цивилизация в името на цивилизацията…
Моето мнение за Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
Въображението на Стивън Ериксън няма никакви граници. Само един гений би взел град, завладян от мания за здравословен начин на живот, и би го превърнал в сцена от филм на ужасите.
Заключение: на света съм открила само двама автори към този момент, които успешно могат да ме разсмеят докато чета за вътрешности, в повечето случаи човешки. Стивън Ерискън е един от тях. Много се колебаех дали да отделя време за тези повести, но никак не съжалявам, защото наистина се четат бързо. Успях отново да се пренеса в Малазан и то без да се налага да чета 800 страници. Забавлявах се искрено на черния хумор на автора и дори си намерих нов любимец. Подейства ми ободряващо, че в тази книга проследяваме ограничен брой герои и само един читател посегнал към поредицата би ме разбрал.
