“Крал на пепелища” ми беше препоръчана от последовател за предизвикателството, което си отправих за 2024г., а именно да изляза от зоната си на комфорт. За мен е първа среща с Реймънд Фийст и не мисля, че началото беше добро.
Книга: Крал на пепелища
- Поредица: Книга #1 от поредица Легенда за Огнегривия
- Автор: Реймънд Фийст
- Издателство: Бард
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 448
- Издадена на български: 2018 година
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Сюжет
Винаги е имало пет велики кралства на Гарн. Години наред те се радват на мир и просперитет. Докато историята не се променя с една голяма битка и предателство. Кралят на Итракия, наречен Огнегривият е убит. Бившите му съюзници екзекутират него, семейството му и оставят владенията му в пепел. Дори бебетата не са пощадени и са брутално умъртвени. Само най-малкият наследник на краля оцелява.
Действие и герои
След силният пролог действието започва едни 15-16 години по-късно. Запознаваме се с няколко героя и техните съдби, но предимно фокуса е върху двама.
Хату е избухлив младеж, който се обучава в училище в кралството на нощта. Коалтачин е скрита организация, известна като невидимата армия. В училището децата се обучават за професионални престъпници и изучават тънкостите на шпионажа, кражбата и убийството.
Деклан е млад ковач, който живее в малко градче. Мечтата му е да бъде най-прочутият майстор в занаята. Внезапно нападение над ковачницата на учителя му го принуждава да тръгне на път в търсене на поле за изява.
Какво не ми хареса?
Историята беше много накъсана и до самия край на книгата не съм сигурна, че героите са свързани по някакъв начин. Проследяват се приключенията на двамата герои, но това е всичко. След всичко, което преживяха останах с почти никакво усещане за цялост на действието. На много места прочетох, че всъщност на книгата и липсва редакторска корекция и това наистина много се усеща. Пълна е с повторения и неточности, които намалиха драстично удоволствието ми от историята.
Магията? Съвсем леко загатната. В цялата книга има точно 2 страници, които са посветени на магията в този свят. Явно очакванията ми са високи, но щом ще е епично фентъзи, то за мен трябва да има свят, магия и пак свят. В “Крал на пепелища” не открих този мащаб. Разбираме съвсем бегло за различните тайни общества и силите, които владеят.
След гръмкия пролог очаквах мрачен фентъзи свят с много смърт и предателства. Всъщност в по-голямата си част книгата ми беше скучна. Героите бяха в движение, случиха им се няколко неща, анализираха други събития и вехнеха по красивата девойка. За щастие към края нещата се раздвижиха и все пак се показа светлина в тунела. Според мен има добра идея, която не е развита до нивото, където искам да продължа с поредицата.
Исках повече. Всичко ми беше малко. Героите не бяха развити, не успяха да ме впечатлят и със сигурност не бих ги запомнила. Не можах да се пренеса в света. Никой не казва, че трябва да има 800 страници описания, но тук почти ги няма. Доста разочароващо предвид всичко, което съм чела за творчеството на Фийст.
Оценката ми за “Крал на пепелища” е 2 звезди.
Няма да се откажа от автора. Вярвам, че “Крал на пепелища” не беше подходящата за първата ни среща. Не знам дали ще довърша поредицата за Огнегривия, или поне няма да е в близко бъдеще, но ще се радвам, ако ми препоръчате нещо друго от автора.
“Светът на Гарн доскоро се е гордял със своите пет велики кралства. Но сега са останали само четири. Разгромена е Итракия с управляващи легендарните Огнегриви. Всички от фамилията са екзекутирани от Лодавико, безскрупулния крал на Сандура. Огнегривите винаги са били огромна опасност за другите крале, които сега са на ръба на война помежду си. Но според мълвата синът на последния крал на Итракия е оцелял – спасен по време на битка и поверен на квели наскости (Скритите), тайно общество, чиито членове са обучавани да се внедряват и шпионират богатите и могъщите из целия Гарн. Ужасени, че това може да е истина и че детето ще отрасне до зрялост с кървава мъст в сърцето, четиримата крале са обявили огромна награда за главата му.
В малкото селце Онкон Деклан чиракува за ковач и учи тайните на изработването на митичната „кралска стомана“. Онкон се намира в Съглашението, неутрален район, разположен между две враждуващи кралства. Откакто е обявено Съглашението, районът е съществувал в мир, докато не избухва насилие, когато търговци на роби нападат селото, за да похитят млади мъже и да ги направят насила войници.
Деклан трябва да избяга, за да отнесе безценното си знание на барон Дейлон Дюмарш, владетел на Маркензас, може би единствения мъж, който може да разгроми Лодавико, краля на Сандура, който вече се е съюзил с фанатичната Църква на Единия, която настъпва по континента, налага крайната си форма на религия на населението и изгаря неверниците на клада.
Междувременно на остров Коалтачин, трима приятели се обучават в смъртоносните изкуства на шпионаж и убийство: Донти, син на един от най-могъщите майстори на ордена; Хава, сериозно момиче с бойни умения, която може да надвие всеки противник. И Хату – странен, изпълнен с вътрешни конфликти младеж, у когото ярост и хладнокръвие воюват непрестанно чиято коса е с цвета на ярък пламък…”
