Книга: Финал
Автор: Стефани Гарбър
Поредица: Каравал
Издателство: Бард
Година: 2020
Финал
Край, който си струва да дочакаш…
С „Финал“ феноменалната трилогия на Стефани Гарбър ( Каравал, Легендата ) стига до своя вълнуващ и изненадващ край.
Минали са два месеца, откакто орисиите са били освободени от тестето карти, два месеца, откакто Легендата е предявил претенциите си към трона, два месеца, откакто Тела е открила, че момчето, в което се е влюбила, не съществува.
Каравалът е приключил, но изглежда, е започнала най-великата игра. Този път зрители няма – останали са единствено онези, които ще спечелят, и онези, които ще изгубят всичко.
Още от първите страници ми стана ясно, че трудно ще напиша ревю на тази книга. Усещам леко чувство на разочарование от сюжета и все пак не мога да кажа, че не ми допадна, но сравнявайки я с погрома, който изпитах след първата и втората част, “Финал” не заслужи моите 5 звезди.
Магията на Каравал
Ще започна с това, което не ми допадна. В “Легендата” и “Каравал” имаше приказна магия, която те отнася в съвсем различен свят на вълшебства. Имаше напрегнати моменти и всичко в сюжета беше загадка. “Кой е легендата?” беше въпросът, който всички си задавахме и жадувахме да разкрием. Във “Финал” на мен тази мистерия ми липсваше. Авторката се опитва да я замени с други тъмни тайни от миналото на Скарлет и Донатела, но те ми се сториха леко изтъркани и не до там интригуващи. Не, че нямаше магия в книгата, имаше, и то доста, но тя не остави в мен следата, която оставиха първите две части.
Легендата и Принцът на сърцата
Второто нещо, което ме остави с противоречиви чувства беше тази заигравка с Принца на сърцата и Легендата. Да си призная честно, на мен самият замисъл за орисията ми хареса още от появата му в “Легендата”. През цялото време Джакс ту се появяваше, ту изчезваше, помагаше на Тела и все пак не беше поставен в центъра на историята. После се появяваше Легендата, красив и благороден, и в следващият момент отново студен и отдалечен. Сякаш Стефани Гарбър се чудеше кой да е злодеят в историята и кой да е героят. Донатела се луташе между дватата, лутахме се и ние. Нямаше никакви индикации за развоя на сюжета, което не ми се стори като обрат или изненада, а го почувствах не на място. Може и да греша, и просто да се е опитвала да притъпи чувството на съмнение преди да нанесе фаталният удар, но на мен лично щеше да ми допадне този триъгълник да се развие по различен начин.
Скарлет
Първите две книги бяха разделени на двете сестри. Тук сюжета се развива паралелно за двете, като се получават две сюжетни линии, които проследяват изборите на Тела и Карлита. Двете са истории са коренно различни. Скарлет е намерила любовта и се радва на вниманието на Джулиан. Но тя е обсебена от желанието да се измъкне от затвореният кръг на лъжи. Скарлет беше разигравана като пионка от Легендата в първата книга и това доведе до раздялата ѝ с граф Николас. Чувството, че не е постъпила справеднило спрямо него ще я преследва и в тази книга, а желанието да поправи нещата ще я изкара от зоната ѝ на комфорт. Но ще и помогне да избере веднъж завинаги на кого да даде сърцето си.
Скарлет винаги е била готова на всичко за да защити сестра си. Във “Финал” по-голямата сестра ще ни покаже отново на какво е способна за да спаси тези, които обича. Заплахата е истинска. Орисиите са на свобода и сеят ужас из Валенда. Във истинският финал на историята тя трябва да се изправи срещу най-силният сред тях и да научи тъмните тайни на миналото си.
Донатела
Тела ни е позната със своята импулсивност, но също така знаем, че макар привидно да ни се е струвала лекомислена, всъщност тя е готова да даде живота си за Скарлет и за майка си. Във “Финал” малката сестра отново е водена от стремежа си да предпази семейството си. Донатела трябва да намери начин да спаси Скарлет от ужасната съдба да бъде в плен на създателя на всички Орисии и да отмъсти на Падналата звезда. Тела минава през редица премеждия докато търси начин да убие Падналата звезда. Поставя на изпитание сърцето си. Ако преди си е мислела, че никога няма да изпита любов, то сега се страхува, че обичта ѝ ще убие единсвеният, който желае. Не може да го има, защото единсвената слабост на безсмъртните е любовта, ако обичат достатъчно дълго се превръщат в смъртни.
Сигурно вече си мислите, че книгата не е подобаващо продължение на поредицата. Въпреки, че споменах, че не дадох на „Финал“ 5 звезди, трябва да знаете, че я оцених с 4. Все още смятам поредицата за едно от най-добрите си попадения за 2021 година. Нареждам я сред любимите си и не мисля, че ще забравя вълшебният свят на Каравала.
