Книга: Каравал
Автор: Стефани Гарбър
Поредица: Каравал
Издателство: Бард
Каравал
ДОБРЕ ДОШЛИ НА КАРАВАЛА, КЪДЕТО НИЩО НЕ Е ТАКОВА, КАКВОТО ИЗГЛЕЖДА
Скарлет и Тела никога не са напускали своя мъничък остров и отдавна копнеят за чудесата на Каравала, ежегодното едноседмично представление, където на публиката е позволено да участва в шоуто наравно с артистите.
Каравалът е магия. Мистерия. Приключение.
Когато дълго чаканите покани най-после пристигат, изглежда, че мечтите на двете сестри най- сетне са се сбъднали. Ала едва стъпили на брега на вълшебния остров, Тела изчезва, отвлечена от Легендата, мистериозния собственик на Каравала.
Скарлет е чувала, че всичко, което се случва на Каравала, е постановка, ала въпреки това бързо попада в опасните мрежи на любов, магия и разочарования.
Така или иначе, трябва непременно да открие сестра си, преди играта да стигне до своя край и Тела да изчезне завинаги…
Каквото и да сте чували за Каравала, действителността надхвърля чутото. Каравалът е повече от игра или представление. Ако на света съществува магия, най-вероятно е да я намерите именно там.
Скарлет и Донатела
Две сестри, две момичета, които живеят на остров със своят деспотичен баща. Скарлет е по-голямата и върху плещетите ѝ пада грижата за Донатела, след като майка им ги изоставя. Тя се чувства длъжна да я защитива и предпазва от жестокостта на баща им. Но Тела не е покорната дъщеря, която иска губернатор Драгна и успява да се забърква в неприятности. По-малката сестра е представена като импулсивна, наивна хлапачка, която никога не мисли за последствията. Скарлет е пълната и противоположност. Пресметлива, плаха и мнителна, дългогодишният тормоз на баща им ѝ е отнел всяка надежда за спасение. Единствената детска мечта на Скарлет е да отиде на Каравала и да се докосне до магията му. От дете е запленена от историите за Легендата и всяка година му пише писмо с надеждата да дойде на техният остров. Но с наближаването на уредената ѝ от губернатора сватба, Скарлет губи вяра, че някога ще се потопи във вълшебството наречено Каравал.
“Минаха седем години, докато напише писмото както трябва”
Джулиан
За къде сме, ако в историята не присъства красив, самоуверен бунтар. В нашата приказка принцът на бял кон е Джулиан. Той помага на Скарлет и Донатела да избягат от острова и жестокият им баща. Обаче нашият красавец е много потаен и буди съмнение. През цялата история образът му имаше притегателна сила. Но с развитието на сюжета и разплитането на мистерията около играта, все повече разкрития показват, че Джулиан не е това, за което го мисли Скарлет. Няма как да не харесаш Джулиан и все пак не можеш да му имаш доверие. Неизменен спътник на Скарлет, който в много отношения ѝ беше опора, и все пак в решаващите моменти не беше фактор. И за да не разкривам пикантни детайли ще Ви споделя само, че за всичко си има причина и тя се разкрива в самият край. Джулиан е майсторски изграден второстепенен персонаж за целите на авторката.
Каравал
Момента, в който тази книга ме заплени безвъзвратно беше, когато се запознах с Каравала. Приказно място, изпълнено с цветове и магия. Магазините са с всевъзможни форми и предлагат най-различни невероятни неща. Тук можете да видите летящи слончета, големи колкото палец, да си закупите елексир за защита или бутилка със сънища и кошмари. Почувствах се като Алиса попаднала в светът на чудесата. Но над тази приказка тегне було мистицизъм. В царството на Каравала най-важният въпрос е “Какво ще ми струва”. За красива рокля ще заплатите с ден от живота си, за да преминете през тайна врата ще се разделите с гласа си, а най-ценната разменна единица са тайните и страховете.
“Добре дошли на Каравала! Най-великото представление по суша и вода. Тук ще преживеете повече чудеса, отколкото хората виждат за цял живот. Тук ще отпивате вълшебство от чаша и ще си купите мечти в бутилка.”
Играта
“Запомнете, това е само игра…”
Поканени от самият властелин на Каравала, Скарлет и Донатела ще участват в играта. Всяка година тя е различна, а в тази наградата ще бъде желание изпълнено от Легендата. През цялата книга се сблъскваме с непрестанни предупреждения, че всичко е само представление, но това не успокоява сетивата. Напрежението беше като наркотик. Сюжетът се заплиташе с всяка нова глава. Исках да успокоя тревогите си и да вярвам, че всичко е само игра, но почувствах всичко толкова истинско. Скарлет е подложена на много изпитания, които тестват и нашата преценка. Аз се съмнявавах във всичко, което вижда и чува нашата героиня. Играх играта заедно с нея и се опитвах да разгадая уликите. Усетих всяко нейно разочарование и болка. Толкова умело Стефани Гарбър успява да ни влезе под кожата.
В заключение
Книгата изглежда невероятно. Корицата е уникална със своят дизайн и на допир е също толкова прекрасна. Увлекателна е и се чете лесно. Лично аз краят го прочетох за ден. Изпитвам известна доза разочарование от краят, защото не съм чак толкова голям почитател на “happy end” завършеците. За предпочитане е да има малко смърт, кръв, драма и убити персонажи, но нямам търпение да прочета останалите книги от поредицата и вярвам, че Стефани Гарбър няма да ме разочарова. “Каравал” е книга, която влиза в моите любими четива и определено заслужава внимание. Сега разбирам, че прекалено дълго съм отлагала да се докосна до магията ѝ.
Още от поредицата:
