„Калава“ от Евгения Динева не е книга, която се чете на един дъх, за да бъде „отметната“. Тя е книга, която се усеща. Книга, която не търси да впечатли с ефектни обрати, а с онова тихо, почти незабележимо придърпване на нишките вътре в теб.
Книга: „Калава”
- Автор: Евгения Динева
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Жанет 45
- Издадена: 2025 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 140
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
„Калава“ е много неща.
Калава.
Маули.
Кумихимо.
Една връв с два края.
„Калава“ ни напомня кои сме, когато изгубим посоката си.
„…невидима връв, намотана около пръстите на тези, които е предопределено да се срещнат.“
Това няма да бъде подредено и аналитично ревю. Вероятно ще ви се стори хаотично. И е така нарочно. Няма как да обхвана и подредя всичко, защото Евгения Динева ми показа твърде много човешки емоции и съдби. Различни персонажи, различни животи, но общото между тях е едно: всички те оставиха отпечатък. Сърцето ми се сви от историите им.
Срещаме дете, което подарява цвете на момиче, срещнало я е случайно на работата на леля си. Един невинен жест. А в същото време майка му се моли това момиче да е дете на колежка, защото сестра ѝ работи в онкологията.
Срещаме майка, загубила съпруга си, и дете, което отказва да пусне баща си да си тръгне. За него светът е фантазия, а психологът е змей, който трябва да бъде победен. Защото ако Пазителят си отиде, ще си отиде и надеждата.
„Няма да спра, защото ако и Балан и мраморният замък изчезнат, ще изчезне и Пазителят на небесното царство. Ще изчезне и надеждата, че един ден ще мога да го върна обратно при нас.“
Има и онези истории, които болят тихо.
Детски спомени, в които не искаш да ходиш на село, защото кой ходи при дядо си, когато е на десет? Но отиваш. Спасяваш коте. Искаш да спасиш и дядо си. Години по-късно продаваш къщата, която е събрала детството ти, първата любов, кучето на магазинера, което ти кръсти. Болката е неизбежна. Защото никой не си тръгва напълно от родното място.
Отиваме и до Индия. Страна, в която семейството е всичко. Хората рядко остават сами за повече от няколко минути. А ти не си виждала баща си от тридесет години. И още не си се обадила на майка си.
Самотата присъства навсякъде в тези разкази. Понякога като избор. Понякога като защита. Защото ако се доближиш прекалено, може да боли повече, отколкото можеш да понесеш.
Има и истории за тялото, което оцелява. В гърдите ти тупти ново сърце. Белегът е там, но не физическият те тревожи. „Много ли те боля?“ – питат. Не. Повече боли тишината, която хората пазят, когато разберат. Тази неловка пауза, в която състраданието тежи повече от думите.
За мен книгите са емоция. Не винаги имам нужда от епичност. Търся усещане. А „Калава“ успя да докосне точно онези струни, които не винаги си готов да чуеш.
Защото в тези истории мога да бъда аз.
Можеш да бъдеш ти.
Или жената, която подминаваш всеки ден от другата страна на тротоара.
Светът в разказите на Евгения Динева сякаш е мястото, което познаваме: с пустотата на междублоковите пространства, със съобщенията върху телефонните екрани, със случайните и нетрайни познанства. Но историите тук напомнят за съществуването на пролуки, в които се явява внезапно просветление. Те отварят спомените, завръщането към детството или към някакви незапомнени и неосъзнати начала. В тях човекът усеща какво е калава – невидима червена нишка, която ни свързва, води ни и може би ни осмисля.
Борис Минков
Тези красиви червенозлатисти истории са пример за модерна, концептуална и сетивна проза: умело боравене с езика, вглеждане в детайлите, ритмичност. Калавата – фината нишка, която минава през разказите на Евгения Динева, се запечатва в паметта ни като образ, който ни напомня за най-важния ритуал – този на живеенето.
Михаела Илиева
