„Знам, че той е Дявола, показващ ми света, който би могъл да ми принадлежи. Така че, не му се продавам. Струвам му много за дребни неща, но знам, че иска да го помоля за нещо голямо. Умира, за да ме направи благодарна. Но няма да успее.“
Искате ли да прочетете книга, която ще ви накара да се почувствате неудобно в собствената си кожа? Ето ви “Колекционерът”, не ми благодарете.
Книга: „Колекционерът“
- Автор: Джон Фаулз
- Издателство: Колибри
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 280
- Дата на издаване 14 юни 2024
- Превод Владимир Германов
- Корица Стефан Касъров
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytel
Сюжет на “Колекционерът”
Фредерик е млад мъж без родители и приятели, а единственото момиче, което привлича погледа му – Миранда, няма представа, че той съществува. Докато не се озовава в мазето му. През погледа на похитител и жертва и чрез стил, създаващ тягостна, клаустрофобична атмосфера ставаме свидетели на история, която е дискомфортна, плашеща и много, много истинска като усещане. Въпреки всичко, което извършва Фредерик и макар нито за миг да не можех да оправдая действията му, единственото, което почувствах към него е жал. И възхищение към непримиримостта на Миранда.
Моето мнение за „Колекционерът“
“Колекционерът” е вълнуващ психологически трилър, който ще задържи вниманието ви от първата до последната страница. Така че, ако смятате, че ще ви е интересно какво е усещането да сте част от колекция, то заповядайте и вие чрез тази книга в мазето на Фредерик.
„Знам, че е старомодно да кажеш на една жена, че я обичаш, дотогава и през ум не ми беше минало да й го казвам. В мечтите ми винаги се гледахме в очите, после се целувахме и не говорехме нищо, докато не престанем. Едно момче, Ноби, от наемния корпус, което знаеше всичко за жените твърдеше, че никога не трябва да им казваш, че ги обичаш. Дори и да е така. Ако все пак се наложи да изречеш „обичам те“, трябва да го направиш шеговито — твърдеше, че така ще ги накараш да тичат подир теб. За да получиш, трябва да бъдеш твърд. Глупавото нещо беше, че десетки пъти преди това си бях мислил, не трябва да й казвам, че я обичам, а да го оставя да дойде естествено и от двете страни. Но когато вече беше при мен, главата ми се завъртя и често изричах неща, които не исках.“
„Приемането на тъгата. Съзнанието, че да се преструваш, че всичко е весело, е предателство. Предателство към всички тъжни в този момент, към всички тъжни когато и да било, предателство към тази музика, към истината.“
Фредерик е скромен чиновник, който запълва времето си с колекциониране на пеперуди и… е обсебен от страстта си към студентката по живопис Миранда. Как да се запознае с нея, как да я съблазни, как да я накара да разбере, че именно той е мъжът, който ѝ е необходим? Мечтата му се превръща в опасен план – младата жена ще стане най-красивият, най-ценният, най-редкият екземпляр от колекцията му. Затворена в усамотена къща, Миранда неведнъж ще се опита да избяга, но напразно. Развръзката изглежда неминуема.
