Гай Гавриел Кай е автор, за чиито творби вероятно няма да срещнете много ревюта и една от причините е изчерпаният им тираж на български. Аз самата си признавам, че вероятно никога нямаше да му обърна внимание, ако не ми беше препоръчан от близка приятелка.
Книга: Лъвовете на ал Расан
- Автор: Гай Гавриел Кай
- Издание: Твърда корица
- Страници: 500
- Издателство: Бард
- Дата на издаване: 07.05.2002
Прочетох единствено “Лъвовете на ал Расан” до момента и наистина ми е доста трудно да облека в думи как се чувствам – светът, който той е създал е алтернативен на нашия и няма да ми стигне един час да ви обясня структурата му. За да запомня пък имената, които е измислил ми беше необходимо да си водя записки. Такъв мозъчен напън да помня и осмислям всичко ми е бил необходим до момента само при четенето на „Песен за огън и лед“. И именно за това Кай се нарежда като мой любим автор редом до Джордж Мартин.
Много ми е тъжно, когато такива книги с времето остават някак в сянка, губят се и ако няма хора като Ани (въпросната близка приятелка) да говорят с такъв плам и да не се отказват от тях съвсем няма да достигат до нови фенове. От миналата година имаме удоволствието на нашия пазар да присъства „Отдавна отминала светлина“, която също е от този свят и ми дава надежда, че ще се възроди обичта към книгите на Кай. Отново идва въпроса и с изчерпания тираж на старите книги, но поне може всяка от тях да се чете като самостоятелна, без да се следва някакъв конкретен ред – иначе казано четете каквото докопате. Аз реших обаче да започна от „Лъвовете..“
Сюжет
Умът ми не побира как да ви разкажа най-основното, за това ще пробвам така: имаме една невероятна жена – лекарката Джехане, двама силни воини от различна страна на конфликт, куп (ама голям!) колоритни второстепенни герои, борба за политически и религиозни надмощия и всичко това, представено чрез брутааааално добър стил на писане. С това на практика ви разказвам всичко и нищо за сюжета, за което съжалявам, но тази книга трябва просто трябва да се прочете.
Моето мнение за Лъвовете на ал Расан
Единствен недостатък на това издание е, че в него няма карта и речник на имената, но за това пък има интернет и човек може да си води записки, което също беше интересно преживяване за мен. Вече нямам търпение да продължа да чета нататък.
Препоръчвам на хора, които не се страхуват от мащабни исторически фентъзита. Надявам се с всяка следваща книга да успявам да говоря по-адекватно, ама не е много сигурно.
Със сигурност една от най–добрите книги излезли в цялата поредица досега.
Като сила на изказа може да се сравни с Господарят на светлината на Зелазни и Хиперион на Дан Симънс.
В продължение на векове суровите някога владетели на Ал-Расан са развращавани от плътски изкушения. На престола на Картада сега е цар Алмалик, който присъединява към владенията си все нови градове с помощта на своя приятел и съветник Амар ибн Хайран – поет, дипломат и войник – докато един летен ден, белязан от зверска жестокост, променя завинаги отношенията им.
