Книга: „Дом на пръст и кръв“
Поредица: Лунатион Книга 1
Автор: Сара Дж. Маас
Страници: 880
Издателство: Егмонт- България
Година на издаване: 2020
„Дом на пръст и кръв“
СВЪРЗАНИ ЧРЕЗ КРЪВТА.
ИЗКУШЕНИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО.
ОСВОБОДЕНИ ОТ СЪДБАТА.
Брайс Куинлан озаряваше Лунния град, обикаляйки всяка нощ клубовете, в които ангели, шифтъри, човеци и феи се сливаха в едно необуздано море от перфектни тела.
Но тогава демон уби най-близките ѝ приятели.
Две години по-късно, когато предполагаемият убиец е поставен зад решетките, престъпленията започват отново. Ето защо лидерите на града изпращат Брайс да разследва, а поробеният паднал ангел, Хънт Аталар, трябва да я наглежда. Но докато Брайс се бори да разкрие истината – и се опитва да устои на привличането към ангела, който следи всяка нейна стъпка – тя осъзнава, че върви по следи, които я отвеждат все по-дълбоко в нейното тъмно минало.
Здравейте, тролчета!
Сега ще прочетете едно по-различно мнение за “Дом на пръст и кръв” и Ви предупреждавам, че може да има спойлери. С голямо нетърпение чаках книгата и през това време събирах информация за нея, чрез коментари в социалните мрежи. Вече бях стигнала до извода, че това ще е МЕГА ЯКАТА книга. Очакванията ми се подсилиха още повече, защото това е първият роман на Маас за възрастни ( въпреки всичките гадории и ужасии в поредицата “Стъкленият трон”, той се води тийн… ти да видиш ;)). Да ама като я приключих бях по скоро със смесени чувства, демек “Ми, става”. Не получих това, което очаквах, но след “Двор от звездна светлина” си беше глътка свеж въздух.
„Дом на пръст и кръв„
Главната героиня Брайс, хем не е човек, хем не е и елф, наричат я мелез. Тя обикаля клубовете в Лунният град и нощите ѝ са як купон, секс, алкохол и наркотици. Въпреки, че е представена като купонджийка Брайс е от типа жени, които не се оставят на алфа мъжкарите. Книгата запали интереса ми, когато стана убийството на най-добрата ѝ приятелка и цялата им банда. Описанието на сцената дълбоко ме разтърси и си беше в типичният стил на Сара Дж. Маас. Тогава се появява и Хънт Аталар, падналият ангел, най-лошият сред лошите, наемният убиец на архангелите, самият Umbra Mortis (Сянката на смъртта).
Последваха много сцени на закачки между тях и игра на нерви. Роди се приятелската връзка помежду им и за мен тя беше по-ценна от любовта им впоследствие. Сцените, любовните сцени …. имайки предвид, че имам горчив опит и емоционален недъг след едни разширители на Мегън Марч, смятам, че любовните сцени бяха поносими /то така и не стана нищо кой знае какво/. Персонажите бяха добре изградени. В типичният стил на Маас имаше моменти, в които косата ти настръхна и очакваш апокалипсис. А злодеят, не го очаквах изобщо. През цялото време търсих нещо добро в този герой, цяла книга мислех, че не може да е той лошият, но… БУМ и ТРЯС, отново точка за Маас.
В очакване на Втора книга
Аз съм от хората, които първо гледат корицата, а после съдържанието, а корицата на „Дом на пръст и кръв“ за мен е уникална. Може би останах леко разочарована, защото прекалено и се точих, и очаквах наистина да ме разгроми Сара Дж. Маас, особено след като съм луд фен на „Дворовете” и „Стъкленият трон”. И въпреки всичко, осъзнавам, че като за първа книга беше повече от добре и краят загатва интересна втора част. Препоръчвам ви “Лунатион” с две ръце, насладете се на уникалният стил на писане на Сара Дж. Маас и изживейте вълнуващи мигове в нейните приказни светове.
Книга #2 “Дом на небеса и дихания”
