Книги: „Крадец на спомени, Вуду, Песен за Зигфрид, Сенки от миналото 1-ва и 2-ра част“
- Автор: Константин Витков-Титис
- Поредица: „Jack Eridon“
- Издателство: Artline Studios
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 128, 144, 100, 84
- Не е издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
1. Крадец на спомени – Jack Eridon
Цялата предпоставка на Джак Еридън е страхотна. Просто е така. Това е олдскул чудовищен хаос, примесен с модерно сардонично самосъзнание. Никога не се накланя твърде много към някоя от двете крайности. В един момент е класически зъл мистичен ноар с канибали, в следващия е битка между демони, има мистериозна амнезия, а по някое време и самураи. Винаги работи и винаги е забавно.
Това е само първият том, но не отнема много време, за да се представи историята на произхода на Джак. Движим се светкавично бързо. Персонажът на Джак Еридън е корав демон, но той е достатъчно спокоен, за да контролира това и да има чиста съвест, след като е отгледан от учен изобретател.
Артът е жесток! Подредбата е идеална, сякаш всеки панел е с правилната големина и място. Понякога когато чета комикси бъркам правилната последователност на панелите, особено когато се редуват малки с големи панели или вертикални с хоризонтални и трябва да се спра и да се огледам, за да се ориентира мозъкът ми в последователността. Тук това не беше необходимо, панел след панел, действието следваше гладка линия и то без да се лишава от разнообразие в панелите. Темпото при бойните сцени също беше страхотно. Картините на цяла страница са ми любими, а цветовете навсякъде са просто идеални! И в последните страници има приятни бонуси 
Визуално зашеметяващ, чудесно атмосферен и със страхотна история за зареждане. Jack Eridon започва с гръм и трясък и ви закача веднага. Произведенията на Титис са такива, на които се връщате, само за да ги изучавате по-задълбочено. Определено „Крадецът на спомени“ е страхотно начало на един проект достоен за възхищетие!
2. Вуду – Jack Eridon
Само като погледнах по-обстойно корицата и вече знаех, че ще ми хареса повече от първата част. Е, определено не сгреших!
„Вуду“ се справи блестящо не само като продължение, което разкрива нови персонажи и задълбочава историята на вече познатите такива, но някак успява да започне и завърши една прекрасна самостоятелна история… Сънувам ли?!
Нямам какво ново да споделя – всички суперлативи си остават:
Топ арт, невероятни цветове, интересна история, добро оформление, герои, които обожавам, а бонусите в края са повече от удоволствие. Факта, че накрая имаме не просто добре разказана и завършена история, но някак вместени не един, а ДВА зарибяващи края, които ви подтикват да се държите като в стара реклама на Малиция….
Адмирации и възхищение струят от мен след като затворих последната страница.
„Jack Eridon: Песен за Зигфрид“ (Spin-Off)
Класическа origin история на герой, който се появява в „Крадецът на спомени“, но до сега за него не се знаеше нищо.
„Песен за Зигфрид“ е издадена след „Крадецът на спомени“, но честно казано няма никакво значение коя от двете ще прочетете първо. Дори според мен краят на „Песен за Зигфрид“ се връзва прекрасно с началото на“ Крадецът на спомени“.
Самият Зигфрид ми беше много любопитен като персонаж и определено имах нужда от този „spin-off“. Изданието е доста кратко, но е стегнато и успява да разкаже целия досегашен живот на Зигфрид и то с достатъчно подробности, а там събития и драма не липсват.
Тук нелеката задача да илюстрира историята е поверена на Тодор Христов. Неговият стил е драстично различен от този на Титис, но се вписва повече от идеално за точно тази конкретна история. С това съответно и стила на изданието драстично се различава от първото издание. Тук имаме голям формат и изцяло черно-бели страници. Това в никакъв случай не е негатив, а дори помага за мрачната атмосфера и жестокият тон на историята. Детайлите изпъкват и битките, действията и мъката са въздействащи. За кратките 28 страници, сценарият написан от Титис си върши работата перфектно и прави нещо, което в последно време бе забравено от повечето комикс писатели- разказва историята с възможно най-малко думи. Не всеки комикс трябва да е масивен, изпълнен с много и сложно писане, наблъскан с прекалено много обеснения за всичко. Не случайно наричат комиксите разкази в картинки.
Хареса ми историята, хареса ми оформлението и илюстрациите, но най-много ми хареса идеята да се даде възможнаст на родни млади таланти да покажат своето виждане за дадено произведение или герой и възможнастта да реализират своята интерпретация. Адмирации. Бих се радвала това да се случва по-често.
3. Сенки от миналото (част първа)
За първи път имаме том, в който историята не е завършена. Въпреки това вселената в това издание се разширява повече от всеки том досега. Размахът е огромен, а възможните посоки за разгръщане на историята (или дори истории) са безброй! Добре дошли в сенките от миналото…
Тук получаваме един неочакван и по-мрачен поглед над вечното дерби „добро срещу зло“ и „светлина срещи мрак“. В крайна сметка обаче едно нещо остава константа – живота на човечеството в заблуда. Това лъсва още повече, когато футуристичната манджа е подправена с толкова много архаични подправки за цвят и вкус. Отделно се срещаме с много стари познайници или такива, които са ни познати, но не съвсем. Битки не липсват, но са нищо в сравнение с това, което се задава…
Оформлението е като по учебник. Константин Витков – Титис и Соня Анастасова продължават да вдигат летвата. Щрихите и наситената цветова гама са наистина шокиращо добри!
В допълнение имаме и две кратки истории от Иван Домузчиев и Джеймс Милър, както и традиционната галерия с творби на гостуващи художници,която този път е ОГРОМНА и в която, наред с наши сънародници, отново се проявява и Милър. Сред бонус материалите имаме и един бърз поглед към изготвянето на разкадровката, както и разговор между Титис и Тодор Христов – художникът, нарисувал „Jack Eridon: Песен за Зигфрид“.
ПП. 
Милост за Зигфрид!
4. Сенки от миналото (част втора)
Ще започва с визуалната страна. Прекрасната инициатива на издателството да издаде този том в два варианта предоставя на читателите възможност да се насладите на по-големи илюстрации, което напълно си заслужава. Особено любими са ми сцените на цяла страница, които блестят вълнуващо в голям формат. Артът е по-изящен от всякога, без значение дали проследяваме динамична екшън сцена с множество фигури или сме свидетели на фините линии на емоционална сцена. Всеки герой има своя собствена цветова палитра и тема, която изгражда прекрасна среда, която е уникална за героя, който се изследва. Соня Анастасова, както винаги, е майстор на атмосферата в своите цветове.
Продължавам с героите и впечатляващото израстване, което показват. Разбира се, Абадон е готин и гаден и бива бит, но продължава да се връща за още, но нещото, което не очаквах, беше тези истории да съдържат толкова много мрачна тъмнина, благородство и искрена тъга. Толкова голяма част от характера на Джак е изградена върху отказа му да бъде нещо друго освен себе си, да не вярва в каквото и да е минало и предишен живот, (дори когато този минал живот изглежда предопределя настоящето за него и близките му). Това е едно от нещата, които го правят герой, но може би е и негов фатален недостатък. В тази част Джак показва най-много човешки емоции, дори във формата на своя демон, което от своя страна води до още по-грандиозни последици, чийто пълен размер тепърва ще се разгръща.
Любимият ми Зигфрид получи също своята доза развитие и многопластово противоречие, с което затвърждава мястото си на мой личен любимец!
Заключението беше всичко, на което един читател може да се надява: удовлетворяващо, смислено и дори да знаеш, че предстои (и вероятно го очакваш, поне до някъде), все пак разби за кратко сърцето ми.
Като цяло горещо препоръчвам това на феновете на комиксите. Беше прекрасно като текст, композиция и илюстрация.
Аз обичам чувството на удоволствие и вълнение, което произтича от възхитителни скъпоценни камъни като този.
