„Непокорните“ от Емилия Харт

Книга: “Непокорните”

• Автор: Емилия Харт
• Издателство: Лабиринт
• Издание: Мека корица
• Брой страници: 336
• Издадена на български: 2025 година
• Преводач: Кристина Димитрова
• Не е издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)

Започнах „Непокорните“ без особени очаквания, посегнах към нея предимно заради разкошната корица. Историята проследява три различни жени в три времеви линии, като всяка от тях се справя с трудностите, с които се сблъскват жените от съответното време. Борби, които в крайна сметка се оказват поразително сходни.

Сюжет на „Непокорните“

1619 г., Алта е съдена за вещерство.

1942 г. Вайълет е разочарована от това, че баща ѝ не ѝ позволява да получи образованието, което получава брат ѝ.

2019 г., Кейт е в неравностойна връзка.

Всички те преминават през жестокост от страна на мъжете или стават свидетели на такава, но оцеляват и се развиват.

Това, което ми хареса,

беше как историите им се преплитат, макар че имах чувството, че сюжетната линия на Алта е малко по-откъсната от останалите. Все пак начинът, по който авторката вплете преживяванията на тези жени, беше силен и удовлетворяващ.

Романът не просто разказва история; той ви кара да се замислите за поколенческата сила на жените, устойчивостта и тихата магия на природния свят.

Всяка от трите главни героини има ясно изразен глас, което прави главите им добре дефинирани и увлекателни. Писането на Емилия Харт е прекрасно, с ярки описания, които наистина вдъхват живот на тези жени. Като се има предвид, че това е дебютният ѝ роман, това е особено впечатляващо.

Темпото клони към по-бавната страна, но въпреки това се чете много бързо.

Леки спойлери

И трите жени са били малтретирани по различни начини и са имали „връзка с природния свят“, която по някакъв начин им е помогнала и ги е спасила. Това е по-малко спойлеристкият начин да го кажа.

Проблемът ми с тази книга е следният: много и много жени са в абсолютно същата ситуация в реалния свят и никаква „природа“ на света няма да им помогне!

Тази книга поначало беше описание на реалността, на реални проблеми, през които реалните жени, по-често, преминават, и това напълно ме устройваше, ангажираше ме, макар и понякога да ми беше скучно. После, на по-късен етап, разбрах, че „природата“ е вълшебната част от историята и е това, което ще спаси тези жени от ужасното насилие. Това никога не би спасило малтретираните жени в реалния свят.

От една страна авторката подчертава, че жените никога не са преставали да бъдат преследвани или потискани и трябва да продължат да се борят за автономия, а от другата страна силно се набляга на женския суров индивидуализъм и независимата изолация като решение на системните проблеми.

Моето мнение

В основната концепция наистина има толкова много потенциал, но той просто изглежда пропилян в разказ, който разчита на повтарящи се травми, за да накара читателите да емоционализират, вместо на нюансирано и вдъхновено разказване на истории.

„Вещица. Думата се изплъзва от устата като змия, откъсва се от езика като гъст черен катран. Двете с майка ми никога не сме се възприемали като вещици. Това беше дума, измислена от мъжете, дума, придаваща сила на тези, които я изричат, а не на окачествените с нея. Дума, която вдига бесилки и клади и превръща живите жени в трупове.“

Магическият реализъм се среща с историческата фикция, а женската сила и мощ на поколенията – с множество времеви линии. Тази книга беше смесица от всичко прекрасно, свързано с общуването с природата, и всичко лошо, свързано с повтарящия се цикъл на насилие над жените от страна на зли мъже. Препоръчвам за почитатели на феминизма и за тези, които имат нужда от малко магия в живота си.

Мнение за книгата от Зу

Романът на Емилия Харт е изключително красиво написан, което за мен е наистина важно, когато говорим за художествена литература.  Сюжетът проследява съдбата на три жени от една кръвна линия в рамките на четири столетия, но същевременно ни показва мястото на жената в обществото през последните векове. Жените, които са разбирали от билки и лекове са били ненавиждани от лекарите и свещениците. Жените, които не са имали право на собствени мечти и стремежи, различни от това да раждат деца. Жените, които по някакъв начин са отказвали да се подчинят на обществените порядки, често са се озовавали на кладата, но именно те са отъпкали пътят към промяната. Без всички тези смели дами в историята разликата нямаше да е възможна. 

Романът носи послание за онези жени, които все още живеят в среда на насилие и потисничество( а да не се лъжем – не са малко дори по нашите ширини), че са достатъчно силни да се справят и  сами.  Дори само този факт прави романа ценен в моите очи.

2019 година
Кейт изоставя всичко и от Лондон бяга в дълбоката провинция, в стара къща, завещана й от нейна далечна роднина. След като се заселва в нея, тя започва да подозира, че къщата пази тайна, останала още от гоненията на вещиците през ХVІІ век.

1942 година
Вайълет мечтае да получи образование, но не може да се измъкне от семейното имение. Изгубила е отдавна майка си и единственото, което й е останало за спомен от нея, са един медальон и тайнствен надпис върху стената в стаята й.

1619 година
Алта от малка е обучавана на магия, която обаче прибягва не до заклинания и вълшебни отвари, а до дълбоката лечебна връзка с природата. Когато я обвиняват във вещерство и я съдят за убийството на местен фермер, Алта знае, че трябва да впрегне всичките си сили, за да се спаси.

Три жени, три съдби, свързани не само от общата кръв и житейските несгоди, но и от високата цена, която трябва да платиш за дарбата си, от волята да не се примиряваш с неправдите, да загърбиш смело миналото и да започнеш отначало.

Защото винаги има надежда.