Изкуственият интелект е особено вървежна тема в днешно време. А за Робърт Йоханенсон ще се окаже от животоспасяващо значение, но едва ли в смисъла, който предполагате.
Книга: „Ние сме легион“
- Автор: Денис Е. Тейлър
- Поредица: The Bobiverse
- Издателство: Артлайн
- Преводач: Майя Пашова-Рофи
- Издадена на български: 2024
- Брой страници: 480
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Сюжет
Чувство за хумор, технологии и някои етични въпроси откриваме в дебютният роман на бившият компютърен програмист и очевидно изгряващ писател на научно фантастичната сцена, Денис Е. Тейлър – “Ние сме легион” (We are Bob). Не е случайно, че и главният му персонаж е именно с подобна професия преди да се превърне в нещо повече и да получи безсмъртието, което не точно е предполагал, че ще се развие така. Но пък доста бързо се оказа в бъдещето, което така силно желаеше.
Оправда ли очакванията ми?
“Ние сме Легион” не беше точно това, което очаквах, но това не го направи лошо приключение. Направи го странно, в началото бързо като връхлитащите фарове на кола, после много бавно (защото чаках нещо рязко да се случи, но не се случваше или поне не това, което исках), а после интересно.
Имаме Боб! (Просто не мога да не се засмея ) Главният герой: Робърт Йоханенсон е луд фен на sci – fi жанра , осен това е имал късмет да забогатее млад, но в същото време е успял да натрупа достатъчно зрялост, его и някакво там чувство за хумор. Той решава да сключи договор с фирма, която ще замрази неговата глава след смъртта му докато не се намери начин за обезсмъртяване. Случаят със смъртта обаче настъпва много по-скоро отколкото е мислел. И така, Боб се събужда сто и кусур години по-късно и заварва доста притеснителна обстановка, а положението в което се намира също е малко “деликатно”, но само докато свикне, а господин “Стар Трек” се адаптира бързо.
Моето мнение
Книгата се чете бързо. Не е обременена от излишна философия или морални дилеми: “имам ли душа” , “жив ли съм”, “човек ли съм” (Последното, мисля че е с ясен отговор), но пък поставя някой друг въпрос за живота, оцеляването,еволюцията и набъркването в чужди съдби. Няма дълги речници с куп термини и обяснения. Интересно преживяване беше. Ще преценявам от настроението си дали ще продължа да изследвам Вселената с Боб.
Следва мнението на Петър Пеев
Сюжет
Робърт Йохансон тъкмо е продал софтуерната си компания и си е станал милионер, след което решава да пробва късмета си с идеята за вечен живот и плаща на компания за замразяване при смърт, с идеята за съживяване при откриване на лек. Надали е очаквал да се възползва от тази си инвестиция още на следващия ден, но съдбата обича да си прави шеги с нас и за негово нещастие още на следващия ден го прегазва кола.
Събуждайки се след 120 години, той може да очаква всичко друго, но не и настоящето – а именно че след поредица от политически катаклизми, довели до това, че малко или много САЩ е тоталитарна държава, единствения му шанс за нов живот е като изкуствен интелект, управляващ космически кораб и търсещ нови светове за живот в съревнование с другите супер сили. Боб има способността да се репликира и тази му функция ни дава няколко различни и забавни гледни точки на различните „Бобовци“ Да, макар и теоретично всеки клонинг да е същия човек, всеки „Боб“ има специфични черти на характера, които го правят единствен по рода си и правят гледната му точка различна и интригуваща.
Не мога да избягам от факта, че докато четях книгата, постоянно си правех паралели с друго научно-фантастично четиво, нашумяло в последно време, а именно поредицата за „Ботът убиец“ на Марта Уелс, която впрочем е многократно награждавана. Така де, в „Ние сме легион“ има от всичко онова, което се надявах, че ще намеря в „Ботът убиец“, но не успях – хубав, деликатен и ненатрапчив хумор, интересни герои, които имат коренно различни пътища, макар и обединявани от една обща мисия и вълнуващ сюжет, в който ясно си личи, че авторът е имал идея и е решил да я развие в поредица от книги. В четивото не липсват и морални и философски дилеми, които обаче са представени по изключително лек, дори забавен начин, който би се понравил лесно на читателя.
Мнение за „Ние сме легион“
В книгата не липсват и битки, даже напротив – има си екшън в изобилие и нещо ми подказва, че в продължението ще има даже още повече.За любителите на срещи с извънземни и планове, и кроежи за спасяване на човечеството тези теми също за застъпени наред и с други, които обаче не мога да издам, без да дам спойлер за книгата.
В крайна сметка „Ние сме легион“ е много свежо четиво, което е начало на поредица, която със сигурност ще продължа. Книгата се чете бързо, лесно и определено носи разтуха след края на натоварения работен ден.
Оценка 4/5
В духа на сюжета продължаваме с мнението на другото Теди
Това изглеждаше като силно начало, но за съжаление се изчерпа бързо…
Привидно е научнофантастична история и Тейлър бързо споменава имена на научни и научнофантастични концепции, докато случайно ги слага в тази вселена. Но историята не се интересува от мислено разсъждение за бъдещето, което тези технологии биха предложили.
А биологичните неточности я правят трудна за препоръчване. Тя се чете така, сякаш ученик от гимназията е чул веднъж за конвергентната еволюция и е предположил, че това означава, че еволюцията винаги ще следва много сходни пътища, като бозайниците ще съществуват и ще излизат на преден план.
Предпочетох първата половина на книгата пред втората. След това става малко разкъсана с историите на всички различни Боб и някои от тях бяха по-интересни от други, а някои имаха само една глава, така че не бяха съвсем достатъчни, за да се захванеш с тях.
Когато в историята се появяват и други герои, Боб винаги е единственият компетентен и разумен „човек“ в стаята, а останалото време се прекарва в самодоволни разсъждения и описания на всички действия, които предприема, за да развие различни подсюжети. Историята завършва неубедително, като повечето от сюжетните линии са неразрешени, тъй като се очаква директен скок в следващата книга или две. Това не прави услуга на тази книга, когато става дума да ѝ помогне да функционира като една цялостна книга.
Оценка
Разбирам, че за много хора привлекателността на подобна история е в това, че е лека, бърза и несложна. Не мисля, че харесвам неусложнени истории, особено когато са свързани с неща като глобален политически конфликт и трансхуманизъм.
Чувствам се леко раздразнена, когато историите нямат ясен общ сюжет или цел в дадена книга, а просто ви насочват към следващата. Сякаш просто си проправяше път към глупав финал с препратки към попкултурата?
Мнение за книгата Ние сме легион от Зу
След доста динамичното, свежо и забавно начало очакванията ми за книгата се изстреляха със скоростта на светлината някъде около Епсилон-Еридани, за да се сгромолясат през втората част от книгата горе-долу със същата скорост на дъното на вселената. Или на всички вселени, ако трябва да следваме тренда на книгата.
Първото нещо, което много ми допадна беше чувството за хумор на автора и лекотата, с която се чете романът. Не мога да отрека, че липсата на всякакви научни и измислени термини помага за бързото преминаване през страниците. Но препратките към сериали и тн ми дойдоха в повече, в един момент се чудех защо е необходимо да са толкова много и с какво допълват сюжета, тъй като разбрахме, че Боб е фен на Стар Трек още в самото начало. Нямаше смисъл да се повтаря и потретва на всяка страница.
Втората половина на книгата е абсолютен хаос от клонинги, места и години, като между всички тях се прескача несвързано, нелогично, непоследователно и безцелно. И това го казвам като човек, който е прочел Малазан и не е имал проблем с броят герои и места там. Но ако харесвате книги с разпилян сюжет и множество линии, които до никъде не водят – Боб е за вас.
Научнофантастичният роман „Ние сме легион“ от Денис Е. Тейлър ни повежда на междугалактическо пътешествие, изпълнено с приключения и трудни за вземане решения.
Боб Йохансон току-що е продал софтуерната си компания и с нетърпение очаква да се отдаде на заслужена почивка. Затова и внезапната му смърт на улицата е, меко казано, изненадващ развой на събитията.
Век по-късно Боб се събужда в своя криоконтейнер и разбира, че замразените тела на починалите са разпродадени на търг от държавата. Оказва се, че съзнанието на Боб вече е собственост на корпорация, която разработва роботизирани услуги. Пред него стои избор – или ще се превърне в контролния интелект на междузвездна сонда, търсеща годни за заселване планети, или ще бъде изключен. Ако приеме, моментално ще стане мишена за останалите държави в космическата надпревара.
Космосът е единственото безопасно място за Боб. Или поне той така си мисли. Все пак Вселената е пълна с неприятни твари, които не приемат нахлуващите в територията им чужденци с отворени обятия.
