Книга: „Срещи по време на ваканция“
- Автор: Емили Хенри
- Издателство: СофтПРЕС
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 392
- Преводач: Яна Парашикова
- Дата на издаване: 05.07.2022
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Сюжет на „Срещи по време на ваканция“
Животът среща Алекс и Попи в университета. По време на едно дълго пътуване, двамата
установяват, че въпреки много от различията си, общуването и компанията на другия носи
удоволствие, а с течение на времето забавлението се превръща в неразделна част. Тъй като
всеки е избира различни пътища на развитие през годините, двамата решават въпреки
ангажименти и разстояния, всяко лято да прекарват по една ваканция заедно на някое ново
място, защото приятелството, веселбата и доверието изковават една неразривна връзка между
тях. Всъщност една перфектна връзка и едни чувства тлеещи и при двамата, които така и не
излизат на повърхността. И така, 12 години. До една ваканция, на която всичко избухва в
лицето на другия…
Алекс Нилсън
Алекс Нилсън е от персонажите, които ако съществуваше негов реален еквивалент в живота,
определено бих си паднала по него, вероятно дори влюбила и със сигурност задържала.
Независимо, че той намира себе си за скучен, той притежава точно онези открояващи го
качества, за много хора – „обикновени“, но всъщност точните и когато ги видиш знаеш, че си
късметлия да имаш именно такъв човек в живата си. Поне по мои критерии, което разбира се
отново е субективно. Той всъщност изобщо не е съвършен, което го прави още по
–очарователен.
Попи
Попи е абсолютен пример за неуверената в себе си млада жена, която има нужда да покаже на
целия свят „автентичността си“, да преуспее, да бъде известен travel инфлуенсър, да има
необременяващи връзки и въобще да се впише в света по възможност без да се виждат
петната от „срамното“ минало когато е била просто обикновена.
Химията между двамата герои е чудесна. Макар и разтеглена във времето и страниците, беше
интересно за мен да чета за тези два екземпляра, толкова напомнящи ми за други хора.
Моето мнение за „Срещи по време на ваканция“
И финалът разбира се е предвидим, но все пак е удоволствие да четеш роман, който усещаш
хем като леко лятно четиво, хем съдържа толкова смисъл в себе си.
Емили Хенри е от авторите, които добре улавят тенденциите във взаимоотношенията на
нашето време. Страхове, предразсъдъци, комплекси, липса на качествена комуникация, и
желание за онази „свобода“, която в мислите на всички е издигната на един особен пиедестал.
Такъв, какъвто не знам защо младите хора свързват с независимост (от всичко),
самодостатъчност, липса на отговорности, очаквания и всичко, което може да доведе до
разочарования. Това за мен си е страх от самия живот, а не свободата, която трябва да се
търси. Лично мнение. Въпреки, че обръща внимание на несъвършенствата в младите хора от
нашето поколение, акцентът винаги е един – домът е там, където е сродната ти душа, а
щастието намира смисъл когато е споделено с точните хора. Все пак, четем романтика.
Затова харесвам толкова книгите на Емили. Зад привидно един обикновен любовен роман, с
избрана популярна тема (от приятели в любовници, от врагове в любовници, любов на
работното място, в малкия град и т.н.), същите отразяват и огромната тъжна (е понякога и
забавна) истина за т.нар. поколение – Милениали.
„Срещи по време на ваканция“ е от по-дългите й романи. И ако не се чувствате уютно в нейните истории, не знам дали ще ви понесе. Аз я обожавам и поради това ми отне два-три дена да
погълна историята на Алекс и Попи. Горе долу толкова ми отнема с всичките й книги.
Двама приятели. Десет летни пътешествия.
Един последен шанс да се влюбят.ПОПИ И АЛЕКС. Алекс и Попи. Помежду им няма нищо общо. Тя e щура, общителна и с гардероб като дъгата, той е мълчалив и носи скучни панталони в цвят каки. Напук на всичко двамата са най-добри приятели − още от едно споделено пътуване към дома като студенти. Днес ги делят стотици километри. Тя живее в Ню Йорк, той − в малкия им роден град, но всяко лято двамата прекарват една ваканционна седмица заедно.
Допреди две години, когато всичко се разпада.
На пръв поглед Попи е постигнала мечтата си − има перфектната работа и пътешества из целия свят. Но това се оказва недостатъчно. Когато си дава сметка, че последният миг, в който се е чувствала истински щастлива, е именно онова последно лято с Алекс, тя решава да действа. Нужна им е нова ваканция. Седмица заедно, която ще бъде перфектна. Стига само да успеят да заобиколят едничкия факт, за който не говорят никога. Какво би могло да се обърка?
Неустоимо романтичен и невероятно забавен, „Срещи по време на ваканция“ е роман за пътешествията и за хората, с които винаги се чувстваме у дома.
