Често съм говорила тук за детските книги, които помагат в изграждането на емоционалната интелигентност у децата. Днес се радвам, че ще ви представя една малко по-различна книга, която донякъде е свързана със същата тематика, донякъде – не. Мисля си, че в България има голям дефицит от подобни книги и много се радвам, че „Твоето тяло е твое“ от Лусия Серано се появи и на българската книжна сцена.
Книга: „Твоето тяло е твое“
- Автор: Лусия Серано
- Издателство: Мармот
- Издание: Твърда корица
- Брой страници: 40
- Превод: Елица Попова
Лусия Серано е писател, илюстратор и майка. Книгата й е преиздадена в Испания цели 12 пъти, откакто е публикувана.
„Твоето тяло е твое“ не е просто книга, която да научи децата за техните части на тялото. Тя е много повече – показва, че всеки един от нас е различен и уникален, както и че всеки един от нас има лично пространство и то трябва да се защитава и уважава. Учи и как да се защитаваме от неблагожелатели и как да казваме „НЕ“ (страхотно качество, на което аз самата до ден днешен не съм усвоила изцяло).
Книгата е картинна, така че не очаквайте сюжет, но дава поле за много дискусии и обяснения от страна на родителя.
*Единствената забележка, която имам, е относно илюстрацията на женския полов орган. Не мисля, че става ясно коя част как се наименува. Дано виждаме все повече такива детски книги. Според мен биха послужили и на някои възрастни.
Всеки от нас има собствено тяло и никой не бива да го докосва освен ако самите ние не сме сългасни с това.
Основната тема в тази книга е фокусирана върху силата на думата „не“ и насърчаването на децата да отстояват личните си граници. Както и да уважават телата и границите на другите.
Лусия Серано обяснява сексуалността и говори за превенцията на злоупотребата чрез прост, директен и ясен за децата език.
Но книгата е инструмент и за родителите защото, понякога ние, възрастните, сме тези, които се затрудняваме или се изчервяваме по определени теми.
Лусия Серано е автор и илюстратор на книгата.
Лусия е родена в Мадрид през 1983 г. Още от малка тя казва на всички, че когато порасне, ще работи „разказвач на истории”. Когато била на 10 години, решила, че никой няма да открадне въображението ѝ. И си обещала да го защитава на всяка цена. След като завършва гимназия, учи изящни изкуства и малко след това хваща влака за Барселона, защото била чула, че там се правят много книги. Лусия се влюбва в мястото и остава да живее там, за да рисува, да измисля истории, да учи и да се забавлява.
