Безмилостни обети от Ребека Рос

„Безмилостни обети“ или как Ребека Рос най-безмилостно е преписала сама от себе си… с не особено голям успех. Явно преписът е бил под диктовка. Направена през ключалка. От разстояние 10 метра. Защото злощастното продължение на „Божествени съперници“ беше изнесена изцяло и само на гърба на Айрис и Роман. И то доста измъчено. Въпреки невероятната, магична стилистика на Ребека Рос, историята беше всичко друго, но не и подобаващ, задоволителен завършек на дуологията „Омагьосаните писма“.

Книга: Безмилостни обети

• Поредица: Омагьосаните писма
• Автор: Ребека Рос
• Дата на издаване: 2024
• Издава: Orange Books
• Формат: Твърда корицa
• Страници: 528 стр.
• Преводач: Елена Лорънс
• Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
• Лимитирано с твърди корици и цветни порезки

Енва и Дейка

Това отдавам на факта, че докато в първата част в епицентъра на историята беше интригуващото съперничество между двамата ни главни героя и набъбващата им и разцъфваща любов на фона на разгарящата се война, тук фокусът падна повече върху кулминацията на самата войната и неясните и не добре описани и изградени отношения между Енва и Дейка .

И двете божества бяха дразнещо елементарни и двуизмерни, категорично не им беше предоставена достатъчно предистория за дълбочина и достоверност. За пълно потапяне в историята и правдивост на драмата им дори не можем да говорим. Причинно-следствените връзки и логиката зад тях и поведението им беше на ниво 12 годишен – представени като свършен факт, без каквато и да било аргументация. Всичко, което казваха и правиха беше ‘щото така.

И като говорим за неубедителна градация на взаимоотношенията…

Сещаш ли се за онова гифче „Същото, ама различно…ама същото“? То перфектно обобщава развитието на взаимоотношенията между Айрис и Роман във втората книга.

Не ме разбирай погрешно, Роман все още е достоен за въздишки, бленувания, създаване на възглавница в реален размер с неговия облик на нея и правене на unspeakable неща с нея. Проблемът не беше в него. Или в Айрис (въпреки, че тя просто беше там).

Проблемът е в това, че вместо Рос да раздвижи малко въображението си и да измисли нещо  интересно и различно като препятствие пред влюбените, за да вдигне отношенията им на следващото ниво, тя реши да прибегне до похватите на латиноамериканските теленовели и да вкара „амнезия“ като панацея за и без това мудния си и клиширан сюжет. По този начин хитро успя да рециклира конструкта от първата си книга с минимум допълнителен принос и да запълни страници без реално да ни даде нищо ново.

Ядене на зрънчо му се вика на това.

Импотентна кулминация.

Колкото до войната – имаше повече пропаганда, отколкото реално действие. Битката при Оут беше представена от перспективата на укриващите се и то само в рамките на няколко реда, докато Айрис и Ати не изчезнаха от сцената.

Тази при Авалон Блъф имаше много по-голямо емоционално въздействие. Драмата в цялата втора книга в обобщение може да стъпи на малкия пръст на дори само тази сцена от „Божествени съперници“. 

Войските на Енва така и не влязоха във финалната битка. Просто стояха и гледаха отстрани. Гробището не изпълни предназначението си като инструмент за придвижване на историята. Беше някакъв много вял и неуспешен опит да се създаде напрежение. А финалният сблъсък между Дейка, Енва, Айрис и Ати беше едно огромно разочарование. С три реда Рос обезсмисли повече от половината си книга. И дори не благоволи в последствие да даде някакво логично обяснение защо нещата се стекоха точно по този начин. Последвалата загуба на два от персонажите имаше много по-голям ефект от развитието на целия финален сблъсък.

Моето мнение за „Безмилостни обети“

Доста съм разочарована. Въпреки, че се насладих на стилистиката по достойнство в историята липсваше напрежение. На моменти липсваше и динамика. Всичко се нареждаше някак магически, без усилия, което напомняше повече на детска приказка, не толкова на интригуваща, епична история за вековната любов, копнеж, омраза и война на две божества и съдбата на обикновените хора, попаднали между тях. Рециклираха се елементи от първата книга, но този път с много по-малък ефект. Усещаха се повече като пълнеж, не толкова като реален принос към сюжета.

И на фона на всичко това имаме Роман и Айрис. Ето тук вече Ребека Рос блести. Роман е един от най-swoony мъжките персонажи, които някога съм чела. That guy has a way with word like nobody’s business. Дал Бог на всяка жена по един Роман в живота ѝ! Но за мен той беше единствения хайлайт от „Безмилостни обети“.

Жалко. „Божествени съперници“ беше наистина добра.

Изминали са две седмици, откакто Айрис се е завърнала в град Оут. Въпреки белезите си от фронта и съкрушеното си сърце тя не се е отказала да спре кръвопролитията, които Енва и Дейкър сеят сред смъртните и да открие Роман.

А Роман е в неизвестност за всички. Той е пленник на безмилостния Подземен бог, който използва журналистическите му умения за пропаганда сред смъртните. Паметта на Роман е заличена и Айрис вече не е част нито от мислите му, нито от живота му. Въпреки всичко той продължава да пази надежда, че някой ден спомените му ще се върнат отново и ще успее да сглоби своята история. Ненадейно през вратата на гардероба му прошумолява лист хартия, на който са изписани мистериозни думи от тайнствен непознат, които изведнъж започват… да придобиват смисъл.

През това време войната става все по-застрашителна и ожесточена. Макар и смъртните да разбират, че са жертва на безскрупулните богове, се оказват безсилни да спрат наближаващата разруха. Дейкър стремглаво настъпва с армията си към Оут, но не подозира, че в сенките на града се крие богиня, готова за отмъщение.