Фани Попова-Мутафова

Фани Попова-Мутафова е българска писателка, известна предимно със своите исторически романи, посветени на Средновековна България. Родена е на 16 октомври 1902 г. в Севлиево. Най-значимото ѝ литературно произведение е историческата четирилогия „Асеневци“, която пресъздава важни събития и личности от историята на Второто българско царство.

Тя е дъщеря на генерал Добри Попов и племенница на генерал Стефан Нерезов. Прекарва част от детството си в Италия, където баща ѝ учи във Военната академия в Торино. Там получава началното си образование, изучава италиански език и взема уроци по пиано.

След завръщането си в България завършва Първа девическа гимназия в София през 1922 г. Същата година се омъжва за писателя и архитект Чавдар Мутафов. Приета е да следва философия в Софийския университет, но заминава със съпруга си за Германия. Между 1922 и 1925 г. учи пиано в Мюнхенската консерватория и посещава лекции по история на изкуството.

През 1925 г. семейството се завръща в България. Фани Попова-Мутафова се включва активно в литературния живот и става част от литературния кръг „Стрелец“, с който е свързана между 1925 и 1927 г.

Литературният ѝ дебют е през 1924 г., когато публикува първия си разказ. Ранните ѝ произведения са посветени на жената, майчинството и духовните преживявания, но постепенно интересите ѝ се насочват към историческата проза.

Най-голямо признание получава с четирилогията „Асеновци“, в която пресъздава възхода, политическите борби и съдбата на владетелите от династията на Асеневци. Сред най-известните ѝ исторически романи са „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“ и „Последният Асеновец“.

До 1944 г. публикува повече от 35 книги и се утвърждава като една от най-четените български писателки. През 1932 г. е избрана за член на българския ПЕН клуб, а също така членува в Съюза на българските писатели.

Политическите ѝ възгледи и публицистична дейност по време на Втората световна война обаче се превръщат в повратен момент в живота ѝ. Тя подкрепя националистически идеи и публикува текстове, възхваляващи военните успехи на Тристранния пакт и българските териториални придобивки през този период.

След политическите промени на 9 септември 1944 г. писателката е изключена от Съюза на българските писатели, арестувана и изправена пред Народния съд. Осъдена е на седем години затвор и парична глоба по обвинения, свързани с политическата ѝ дейност и публицистика. През септември 1945 г. е помилвана и освободена след близо единадесет месеца.

Преследването ѝ продължава и през следващите години. Между 1950 и 1951 г. отново е задържана и изпратена в трудововъзпитателен лагер край село Ножарево. В продължение на години възможностите ѝ да публикува са силно ограничени.

През 60-те години започва частичното ѝ завръщане в литературния живот. Някои от историческите ѝ романи са преиздадени, но след наложени идеологически редакции. Такива промени са направени в „Дъщерята на Калояна“, „Солунският чудотворец“ и „Йоан Асен II“.

През 1972 г., по повод 70-годишнината ѝ, Фани Попова-Мутафова е удостоена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен. Същата година излиза и последната ѝ книга, биографията „Д-р П. Берон“.

Писателката умира на 9 юли 1977 г. в София, на 74-годишна възраст.

След смъртта ѝ започва постепенно преосмисляне на литературното ѝ наследство. Между 2007 и 2009 г. четирилогията „Асеновци“ е преиздадена с възстановен автентичен текст, от който са премахнати наложените през социалистическия период редакции.

Произведения

1. Жени (1927)
2. Жената на приятеля ми (1929)
3. Недялка Стаматова (1933)
4. Зарко и хвърчилата (1934)
5. Огледало, нимби и цветя (1934)
6. Велики сенки (1935)
7. На кръстопът (1937)
8. Приказки за Крали Марко (1937)
9. Христо Ботев (1937)
10. Княгиня Мария-Луиза (1939)
11. Легенди (1941);
12. Велики сенки (1943);
13. Разкази – 1 том (1941)
14. На кръстопът (1941)
15. Разкази – 2 том (1943)
16. Новата българка (1942)
17. Червената мантия (1943)
18. Д-р П. Берон (1972)
19. Когато бяха малки (1979)

Поредица “Династия Асеновци”

1. Солунският чудотворец 1929-30г.
2. Дъщерята на Калояна 1936г.
3. Йоан Асен II 1938-39г.
4. Последният Асеновец: Боянският майстор 1939г.