„Солунският чудотворец“ е поглед назад към едни от най-славните и динамични страници от българската история, но за мен се оказа и болезнено отражение на онова, което сякаш винаги ни е спирало като нация и народ. Защото независимо дали говорим за събития отпреди осем века, за България преди двеста години или за настоящето, думите от последната глава на романа звучат плашещо актуално.
„И един страшен въпрос гореше устните на всички. Защо този смел и корав народ го разяждаше тъмен недъг? Защо този, който събира най-светлите качества на племето, този, който е белязан да води към успех съдбините му, винаги трябва да падне, задушен от клеветата, завистта и омразата на близките, своите люде?“
Книга: „Солунският чудотворец”
- Автор: Фани Попова-Мутафова
- Поредица: Династия Асеновци
- Издателство: Унискорп
- Издадена: 2024 година
- Издание: Твърда корица
- Брой страници: 656
- ISBN: 9789543305988
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Солунският чудотворец” в Goodreads
Сюжет
Романът на Фани Мутафова проследява един от най-важните периоди в българската история, от въстанието на братята Асен и Петър, поставило началото на Второто българско царство, до смъртта на най-малкия им брат, цар Калоян.
Последователно преминаваме през събитията около възстановяването на българската държавност, възкачването на братята на престола, военните им походи срещу Византия и борбите с народите, застрашаващи българските граници. Проследяваме дипломатическите усилия за международното признаване на България и узаконяването на владетелската титла.
Но наред с външните врагове съществува и друга, не по-малко опасна заплаха. Вътрешните междуособици, завистта и предателствата сред болярите постепенно подкопават устоите на младата държава и водят до трагичната съдба на Асеневци.
Освен политическите събития Фани Мутафова ни допуска и до личния свят на владетелите. Показва ни техните тревоги, мечти, любови и загуби. От трепета на влюбването и радостта да държиш рожбата си за първи път до болката от смъртта на най-близките хора.
Асен и Калоян са представени като силни, непреклонни личности, твърди като камък, с остър ум и ясна визия за бъдещето на България. Петър, от друга страна, е по-благ и милозлив, склонен към умереност и състрадание.
Особено внимание е отделено на най-малкия брат, Иваница, когото историята помни като цар Калоян. Именно той успява да продължи делото на братята си и да постигне онова международно признание, за което те са се борили, чрез дипломатическите отношения с папството.
Оценка
„Солунският чудотворец“ разби сърцето ми три пъти.
Три пъти преживях загубата на владетели, които в романа посвещават живота си на една обща мечта, България отново да заеме полагащото ѝ се място на картата на Европа.
Съдбата на братята ми беше известна още преди да отворя книгата. Знаех как ще завършат историите им, но това по никакъв начин не намали вълнението, нито направи трагичните моменти по-лесни за преживяване.
Защото „Солунският чудотворец“ не е просто художествена хроника на исторически събития. В страниците му живеят мечтите на един народ, целеустремеността на трима мъже и непрекъснатата борба между стремежа към общото благо и личните амбиции.
Аз съм от хората, които гледат с тъга и известна носталгия към времената на великите български владетели. Към епохите, в които съдбата на държавата е зависела от решителността на хора, готови да посветят живота си на нещо по-голямо от самите тях.
Разбира се, напълно осъзнавам, че версията на събитията, представена от Фани Мутафова, е романтизирана и идеализирана. Не съм историк и не бих искала да навлизам в спорове за историческата достоверност на всяка сцена или за действителните мотиви на владетелите. Все пак четем художествена литература, а не исторически труд.Но това не променя емоционалното въздействие на историята.
Да четеш как едни хора се борят за нещо велико, за бъдещето на цяла държава, докато други са погълнати от завист, лични интереси и жажда за власт, е обезверяващо.Особено когато осъзнаеш колко лесно можеш да откриеш паралели със съвремието.Точно тази тема ме засегна най-силно. Не толкова войните, загубите или неизбежната жестокост на епохата, колкото предателствата, които идват отвътре. От хората, които би трябвало да споделят една цел, да защитават общите интереси и да работят за бъдещето на държавата. Вместо това личните амбиции надделяват, а онези, които се опитват да градят, често се оказват жертви на собственото си обкръжение.
И колкото и да ми се иска да възприемам тези събития единствено като част от далечното минало, не мога да се отърся от усещането, че завистта, разединението и неспособността да застанем зад обща кауза продължават да бъдат сред най-големите ни слабости.
Защо толкова често сме готови да унищожим своите, вместо да ги подкрепим?
Другото, което истински ме впечатли, е начинът, по който Фани Мутафова разказва. Тя е невероятен разказвач, който успява да вдъхне живот на една отдавна отминала епоха. Без никакво усилие се потопих в атмосферата, бита и естетиката на средновековния свят, който описва. Крачех по улиците на Солун и Търново, възхищавах се на красотата им, усещах оживлението на градовете и тържествеността. Чувах радостните песни на народа след победите и плача на опечалените след поредната загуба.
Особено ми хареса, че владетелите не са представени единствено като имена от учебниците по история. Те са хора, които обичат, страдат, съмняват се, мечтаят и понякога се пречупват под тежестта на отговорността. Точно тези моменти ги направиха толкова близки за мен. Зад короните, военните победи и политическите решения видях братя, съпрузи, бащи и мъже, които също плащат висока лична цена за амбициите си.
„Солунският чудотворец“ е роман за възхода на една държава, но и за крехкостта на постигнатото. За смелостта да мечтаеш за нещо голямо и за жестоката цена, която понякога плащаш, когато се опиташ да го осъществиш.
И ако има нещо, което ми се иска да сме научили от миналото си, то е, че не е достатъчно да имаме силни личности, способни да ни поведат напред. Трябва и да умеем да заставаме зад тях, когато каузата е по-голяма от личните ни различия.
Защото понякога най-голямата опасност за една държава не идва отвъд границите ѝ, а от неспособността на собствените ѝ хора да бъдат единни.
„Солунският чудотворец“ е първата книга от четирилогията „Асеновци“ на Фани Попова-Мутафова. Поредицата исторически романи е посветена на династията на Асеневци (царете Иван-Асен І, Петър и Калоян).
Годината е 1197-ма. Малкият Йоаница – така го наричали, става най-неочаквано дори и за себе си, български цар. Дали му прякора Калоян, което означава хубавият, красивият Йоан. Калоян е безкомпромисен, властен, с величествена осанка и плашещ поглед. Неговите задачи са две: да бъдат убедени другите държави да признаят България за законна и независима държава, която никой няма право да напада; и да бъдат включени в границите ѝ всички български земи.
Документирано е зараждането на българските имперски амбиции, осъзнаването, че след разпада на Византийската империя България остава най-могъщата православна държава в политическо и военно отношение, а и в духовно-културен аспект. От папата Калоян получава скиптър и жезъл – символи, с които е признат за български владетел. Остава му да изпълни втората задача – да обедини всички български земи в една граница. В навечерието на победата обаче той умира от предателска ръка.
Битки – победа, жени – предателство, далновидност – слава! Великолепно написаното повествование категорично отстоява, че чрез малките детайли и каскадата от напрегнати обрати историята умее да диктува драматичния пулс у читателя, независимо от неговата възраст, житейски опит и предварителни нагласи.
В изданието е включена статия на проф. Петър Величков, в която споделя спомени от срещите си с авторката.
