Албер Камю

Албер Камю (1913–1960) е френски писател, философ и журналист, смятан за един от най-ярките представители на екзистенциализма и философията на абсурда. Роден на 7 ноември 1913 г. в Мондови, Алжир, в семейство на френски заселници, той израства в Алжир след смъртта на баща си през Първата световна война.

Въпреки тежкото детство и заболяването от туберкулоза, Камю завършва философия в Алжирския университет и рано се включва в културния и политически живот. През Втората световна война участва във Френската съпротива и е редактор на вестник “Combat”. Именно в този период публикува ключовите си произведения „Чужденецът“ и „Митът за Сизиф“.

През 50-те години Камю се утвърждава като независим морален глас, критикуващ както тоталитаризма, така и насилието, и активно защитава човешките права. През 1957 г. получава Нобеловата награда за литература за творчеството си, което с дълбока сериозност осветлява проблемите на човешката съвест.

Албер Камю загива трагично при автомобилна катастрофа през 1960 г., едва на 46-годишна възраст, оставяйки след себе си едно от най-влиятелните литературни и философски наследства на XX век.

Произведения от Албер Камю

(1937) L’envers et l’endroit / Опаката и лицевата страна, 

(1938) Noces, есета

(1938) Caligula, (пиеса, поставена 1945) / Калигула, 

(1942) L’Étranger (роман) / Чужденецът, 

(1942) Le Mythe de Sisyphe, есета / Митът за Сизиф, 

(1944) Le Malentendu, пиеса / Недоразумението, 

(1945) Lettres à un ami allemand, есета

(1947) La Peste, роман / Чумата, 

(1948) L’État de siège (пиеса) / Обсадно положение, 

(1949) Les Justes, пиеса

(1951) L’Homme révolté студия / „Разбунтуваният човек“, 

(1954) L’Été , есета / Лято, 

(1956) La Chute, роман / Падането София: Народна култура, 1982;

(1957) L’exil et le royaume разкази / „Изгнанието и царството“

(1959) Les possédés, сценична адаптация по романа на Достоевски / Бесове, 

Посмъртно публикувани

Carnets: Mai 1935–Février 1942“ (1962)

„Carnets: Janvier 1942–Mars 1951“ (1964)

„Carnets: Avril 1951–Décembre 1959“ (1966)

„La Mort heureuse“ / Щастливата смърт, 

„Le premier homme“/Първият човек, 

Albert Camus, Maria Casarès. Correspondance inédite (1944 – 1959). Édition de Béatrice Vaillant. Avant-propos de Catherine Camus. Collection Blanche, Gallimard.