Габриел Гарсия Маркес

Габриел Гарсия Маркес (на испански: Gabriel García Márquez) е колумбийски писател, журналист и носител на Нобелова награда за литература, считан за един от най-великите автори на XX век. Роден е на 6 март 1927 г. в Колумбия, и умира на 17 април 2014 г. Известен е с романите си, вплитащи магически реализъм, социална критика и дълбоко вкоренени културни теми от Латинска Америка.

Гарсия Маркес е отгледан от баба си и дядо си по майчина линия, които силно повлияват литературния му стил. Бабата му разказва истории с магични елементи като напълно естествени събития – техника, която той по-късно използва в своята проза. Учи право и журналистика в Националния университет в Богота, но така и не завършва, отдавайки се на журналистика и писане.

Първият му роман, Орелът няма кой да му пише (La hojarasca, 1955), е публикуван без особен успех. Признание получава с Полковникът няма кой да му пише (El coronel no tiene quien le escriba, 1961) и Злочасният час (La mala hora, 1962), но световна слава му носи романът „Сто години самота“ (Cien años de soledad, 1967), считан за шедьовър на световната литература. Романът разказва историята на семейство Буендия в измисления град Макондо – алегория на Латинска Америка, написана с богато въображение и магически реализъм.

През 1982 г. Габриел Гарсия Маркес получава Нобелова награда за литература за произведенията си, в които „фантазията и реалността, животът и историята се сливат в един богат свят на въображение, отразяващ континента му“. През последните години от живота си страда от здравословни проблеми, включително рак и деменция.

Творби Габриел Гарсия Маркес 

1955 – „La hojarasca“

1961 – „El coronel no tiene quien le escriba“ („Няма кой да пише на полковника“)

1962 – „Los funerales de la Mamá Grande“ („Погребението на Мама Гранде“)

1962 – „Ojos de perro azul“

1962 – „La mala hora“ („В лош час“)

1967 – „Cien años de soledad“ („Сто години самота“)

1970 – „Relato de un náufrago“ („Разказ на един корабокрушенец“)

1975 – „El otoño del patriarca“ („Есента на патриарха“)

1978 – „La increíble y triste historia de la cándida Eréndira y de su abuela desalmada“

1981 – „Crónica de una muerte anunciada“ („Хроника на една предизвестена смърт“)

1985 – „El amor en los tiempos del cólera“ („Любов по време на холера“)

1989 – „El general en su laberinto“ („Генералът в своя лабиринт“)[7]

1992 – „Doce cuentos peregrinos“ („Дванайсет странстващи разказа“)

1994 – „Del amor y otros demonios“ („За любовта и други демони“)

1996 – „Noticia de un secuestro“

2002 – „Vivir para contarla“

2004 – „Memoria de mis putas tristes“ („Спомен за моите тъжни проститутки“