Оскар Уайлд

Оскар Фингъл О’Флаърти Уилс Уайлд, познат на света като Оскар Уайлд, е ирландски драматург, писател и поет, чието творчество и живот оставят ярка следа в културната история на XIX век. Известен с острия си ум, епиграмите си и неподражаемия стил, Уайлд се превръща в една от най-ярките звезди на късновикторианската епоха и един от най-популярните драматурзи на Лондон през 1890-те години.

Роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин, Уайлд получава ранното си образование у дома от преподаватели по френски и немски. По-късно учи в престижния колеж „Тринити“ (1871–1874), където развива интерес към класическата литература. Стипендия му дава възможност да продължи обучението си в Оксфорд, където печели множество отличия и се потапя в света на философията, изкуството и естетиката.

Привлечен от идеите на декадентското движение и „изкуството заради самото изкуство“, Уайлд се откроява сред връстниците си не само с интелекта си, но и с ексцентричен външен вид – носи дълга коса, пренебрегва мъжките спортове и предизвиква обществения вкус. В този период дори обмисля да приеме католицизма, след като посещава Рим и се среща с папа Пий IX, но в крайна сметка се отказва в последния момент.

След дипломирането си Уайлд се установява в Лондон и започва да изгражда литературна кариера. Пътува в САЩ и Франция, където изнася лекции и публикува първата си стихосбирка през 1881 г. – Poems

Викторианските нрави го принуждават да води двоен живот – въпреки че е хомосексуален, през 1884 г. се жени за Констанс Лойд, с която имат двама синове – Сирил и Вивиън. През 1891 г. започва романтична връзка с лорд Алфред Дъглас, което впоследствие става причина за съдебно преследване. През 1895 г. Уайлд е осъден на две години каторжен труд за „непристойно поведение“ – евфемизъм за хомосексуалност.

През 1890 г. излиза най-известният му роман – Портретът на Дориан Грей, мрачна и философска история за младост, морал и упадък, която утвърждава репутацията му на модерен и оригинален писател. В театъра Уайлд триумфира с девет пиеси, сред които класики като:

Колко е важно да бъдеш сериозен (1895)

Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892)

Идеалният мъж (1895)

Жена без значение (1893)

Освен това оставя незабравим принос и в жанра на приказките, с вечните сборници „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които продължават да се преиздават и обичат от поколения читатели.

След освобождаването си от затвора през 1897 г. Оскар Уайлд напуска Англия и се установява във Франция. Последните си години прекарва в бедност и изолация под името Себастиан Мелмот. Умира на 30 ноември 1900 г. в Париж, едва на 46 години.