Книга: „Портретът на Дориан Грей“
- Автор: Оскар Уайлд
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Колибри
- Страници: 248
- Дата на издаване: 2025
- Издание: Твърда корица
- Преводач: Росица Ташева
- Не е издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytel
Когато хората говорят за „Портретът на Дориан Грей“, те я наричат красива книга, сърцераздирателна книга. Но това беше…съвсем различно. Писанията на Уайлд са, както се очакваше, изключително красиви – но прикриват шокираща, мрачна история.
Този роман беше толкова красноречив и изненадващ. Оказах се привлечена от историята, както и от историята зад историята. Диалогът беше интелигентен и остър, а сюжетът беше изненадващ, въпреки повсеместното присъствие на историята в популярната култура.
Сюжетът
Млад мъж, покварен от грехове на похотта, алчността и други, продава душата си, за да не остарее никога, а на свой ред портретът му ще понесе всеки грях, който е извършил. Необикновено изследване на характера.
Дориан Грей е толкова завладяващ герой. Той подсъзнателно прави „фаустовска“ сделка и личността му се променя от добросърдечен и донякъде невинен млад мъж в човек, чийто егоизъм и мания са го взели. Портретът му не само въплъщава възрастното му аз, но също така държи неговата доброта и невинност.
Понякога хората просто излизат извън контрол. Дориан има красота, привилегии и чар, но нищо от това не може да го спаси от последствията на неговия избор. Страшно е колко лесно е да преминеш границата, когато никой не може да види какво криеш, освен теб.
Героите в света на Дориан са глупаци. Жалки мъже, красиви момчета, безформени жени, които лесно се засенчват. Чрез този съмнителен актьорски състав – наивен, талантлив художник, елитарен, самозван идиот и, разбира се, самият г-н Дориан Грей – Уайлд разказва история за скръб, болка и младост.
Базил Холуърд и лорд Хенри са противоположни герои. Базил също е мил и невинен човек, на когото му липсва самосъзнание. Той е художник, а също и портретист.
Слаб момент в разказа за мен бяха множеството параграфи, дадени за описание на исторически или митични истории за скъпоценни камъни и гоблени, съставляващи една от най-дългите глави на книгата. Но дори в тази глава дълбочината, смесена със сатиричното веселие, беше толкова приятна.
Моето мнение
Тази книга не е никак дълга; въпреки това бих казала, че има перфектно количество детайли, за да задоволи читателя и да представи темата и героите. Настроението на книгата ми се струва уникално. Предполага се, че е точно, вяло, красиво. Всички герои са очарователни и понякога изглеждат нереалистични. Мисля, че Уайлд се опитва да подчертае разликата между любовните трагедии и приемането им за това, което са: истински, сурови и изпълнени с насилие. Това наистина удря силно идеята за егоизма и липсата на съпричастност към другите за стремеж към самосъхранение.
Неговото писане ме омагьоса напълно и тотално. Не мога да се сетя за нито една дума, която би могла да опише писането му. Бях хипнотизирана и честно казано, мисля, че все още съм.
Всичко в този роман ме накара да се влюбя в него. Стила на писане, малко по-дълбоките философски теми (като хедонизма), но също и героите. И поне на едно място Дориан е герой, с когото мога да се свържа: когато купува куп различни копия на любимата си книга.
ПП. Уайлд пише, че във всяко произведение на изкуството има повече от художника, отколкото от всичко друго.
Хомоеротичните намеци между Базил, лорд Хенри и Дориан са част от Оскар Уайлд. Имал е хомоеротична връзка и е арестуван за хомосексуални действия. Това определено придава на романа една неподправена уникалност, която не може да бъде копирана или наподобявана.
Продължаваме с мнението на Теодора Пехливанова
Красотата. Дар и проклятие. Божествената хармония и съвършеност и какво струва на носителят. Има ли повече смисъл в това и … душа.
Няма смисъл да разсъждавам над всичките морални дилеми и драми над които е творил великият Оскар Уайлд докато е “рисувал” посланията си в една от най-известните класики на нашето време. Той сам го е направил. При това добре и със стил. Книгата е на една ръка от всеки, желаещ да опита от плътната английска атмосфера на онова време и среда, придружавана от отровата на егото и суетата.
Безспорен феномен са онези книги, които много, много години звучат актуално така, сякаш именно сегашният момент е най-подходящият за тях. Тази е от тях. За малко да се кила от удоволствието да я прочета, тъй като направих грешката да започна да я слушам (съветвам да се чете). Моментално минах на хартия и всичко се оправи.
Имаше един момент в началото, който трябваше да “избутам”.
Превзети разсъждения и напудрени описания на епоха, навици, култура, цинизъм у висшето общество. След това започна разкриване на същината в книгата, а именно психологическите портрети на суетата, порока и безотговорните избори, които ми бяха интересни. Влиянието на изкуството! Сърцевината под лъскавата фасада, въздействието на “добронамерените” приятели или изкусни манипулатори. Тласък към лесното и неизбежният морален упадък.
Как едно неуместно, наивно и неправилно желание отправено към един портрет може да доведе от такава серия, докарвайки глупака до разложението на неговата душа.
Романът е създаден на провокира въпроси и да предупреждава за опасността от разрушението на идентичността. Какво наистина има стойност?
Харесах засегнатите теми и философски мисли, както и развръзката на сюжета, но на моменти ми доскучаваше при някои сцени. Досущ по английски, бях отегчена. Ще запомня книгата.
П. С. Гледала съм адаптацията с Бен Барнс, както и още една по-стара от 1945-та и убийте ме, просто не можех да си представя Дориан с руси къдрици 🙈
Първа творба, която говори открито за хомосексуалността, „Портретът на Дориан Грей“, роман, двукратно цензуриран и отвел Оскар Уайлд зад стените на затвора, е представен тук в пълната си първоначална версия.
Това издание, великолепно илюстрирано от Бенжамен Лакомб и обогатено с откъси от „De Profundis“, хвърля нова светлина върху произведение, превърнало се в паметник на литературата.
Емблематичният роман на Оскар Уайлд може да притесни дори пуританите от 21 век. Но по време на четенето гримасите на укор ще се сменят с други, издаващи интелектуалното удоволствие, което писателският талант и остроумието на Уайлд пораждат. Възможно е безпокойство да обземе искрения читател, когато признава пред себе си, че пороците на главния (анти)герой са всъщност толкова типични, универсални, обикновени. Защото Дориан Грей е еманация на суетата, лекомислието, жестокостта, самозабравата и слабостта пред изкушението… В художествен план романът се откроява с блестящия си афористичен стил. Диалозите са умело изградени върху играта на думи, от тях блика жизнерадостна духовитост. Като изявен естет Оскар Уайлд смята, че в литературата трябва да има изящество, очарование и най-вече въображение.
