„Дан на хрътките” от Стивън Ериксън

След като завърших „Дан на хрътките“, си помислих: какво по дяволите прочетох току-що?

Книга: „Дан на хрътките”

• Автор: Стивън Ериксън
• Поредица: Малазанска книга на мъртвите – Сказание осмо
• Издателство: Бард
• Оригинално заглавие: Toll The Hound, 2008
• Издадена на български: 2009 година
• Издание: Мека корица
• Брой страници: 1040
• Преводач: Валерий Русенов
• Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
• Няма налична Аудио версия в Storytell

Сюжет

Сюжетните линии са толкова обширни, че е трудно да бъдат обхванати в няколко изречения.

Завръщането в Даруджистан

Стивън Ериксън ни връща в Даруджистан, където още веднъж ще станем свидетели на епични битки и обрати – о, колко епични са те! Проследяваме познатите вече пенсионирани морски пехотинци в тяхната кръчма „При Крул“ и, как без да искат, се забъркват в голяма каша, но това не е изненада, нали?
„Някои още дишаме – каза Блед.
– Не е добре това. Да оставиш морски пехотинци живи.
– Да, никак не е добре.“

В този велик град се подвизават Крупе – този дебел и мил на пръв поглед мъж, който отново играе много ключова роля, Кол, Мурильо и един убиец, който не очакваш. Към тях се присъединяват Кътър, Сцилара, „ковача“ Баратол и Чаур. Ставаме свидетели на интересни ситуации, докато новодошлите в Даруджистан се опитват да се впишат, особено Баратол, който е твърдо решен да си отвори ковачница. За негов лош късмет ковашката гилдия не е много гостоприемна.

И отново тук, в този величествен град, авторът събира куп познати и любими герои като Карса, Сеймар Дев, Пътника, Каллор, сестрите Спайт и Енви, вечните кроячи на сложни планове Котильон и Сенкотрон, както и доста богове – рецепта за епични битки, обрати и нещо, което наистина ми достави удоволствие, докато четях.

Нишката с Черен Корал и Драгнипур

Основна сюжетна линия заема мечът на Аномандър – Драгнипур, и прокълнатите за вечни времена в него. Ще опознаеш също така и създателя на Драгнипур – Драконъс.

В другата нишка се връщаме към Черен Корал, където са се установили Tайст Aндий с Аномандър Рейк. Аномандър, Аномандър – ох, колко ми е любим този Аномандър. Точно до града е установен лагер на култ към бога Избавител (Итковиян), който е погребан в гробна могила и води тежка борба със Сакатия бог.

Клип и компания

Проследяваме пътуването на Клип, Нимандър, Скинтик, Ненанда и компания, което минава през доста перипетии и психически борби за надмощие.

В „Дан на хрътките“ се запознаваме в детайли с едно пътуване и работата на гилдията Тригали, което за мен беше доста интересно, имайки предвид създадения ѝ образ в предишните книги от поредицата.

Хрътките на светлината

И не на последно място се запознаваме с Хрътките на светлина, които са доста злобни и, за съжаление, навлизат в място с много хора и… знаеш какво следва!

„Такъв звук! Такова колосално възвестяване! Хрътките са дошли, скъпи приятели. Дошли, да, дошли са да нанесат погром, да пожънат най-безумната дан. Насилието може да дойде сляпо, без цел, като юмрука на природата. Жестоко в своята безогледност, брутално в безумната си разрушителност. Като потоп, като торнадо, като гигантска вихрушка, земетръс — толкова сляпо, така безсмислено, тъй безцелно! Тези Хрътки… те съвсем не бяха това.“

Междувременно Гуглата събира армия от мъртъвци!
„Главите се търкалят надолу.“

Герои

Малазан никога не щади героите си.

В тази поредица не трябва да се привързваш много към героите, защото Ериксън не се колебае да ги пожертва – и то с епичен замах. Това се случва и тук. Въпреки това те са изградени толкова добре, че няма как да не развиеш пристрастие към голяма част от тях, а други, които не са ти били фаворити, започват да те разколебават.

Мнението ми е,

че тази книга достига недостижими върхове. Може би на някого ще му се стори мудна до третата част, но това, според мен, е замисълът на автора – да изгради свят, за който да ни пука, и напрежението, което успява да нагнети, си заслужава.

До преди края на „Дан на хрътките“ мислех, че най-добрата книга от поредицата е „Вихърът на жътваря“, но Ериксън за пореден път успя да ме изненада – и този път беше умопомрачително! С огромна лекота заплита гигантски интриги между богове и асценденти, които разплита по начин, който трябва да се прочете!

Толкова неочаквани обрати и смърт имаше в последната част, че умът ми все още се опитва да се възстанови!

Ако си си мислел, че вече няма какво да те изненада в „Малазан“, „Дан на хрътките“ ще ти разбие мечтите.

А накрая бих се върнал на Аномандър. О, Аномандър, ако можеше да се клонираш в повечето хора в реалността, светът щеше да е много по-различен – в добрия смисъл на думата.

„Никоя борба не е твърде непосилна, ничие превъзходство не е твърде непреодолимо, защото дори да се провалим, дори да паднем, ще знаем, че сме живели.“

Аномандър Рейк Син на Тъмата

И сега вече разлиствам деветото сказание, което е обединено с десетото. Явно дори 1024 страници не стигат на Ериксън, за да затвори всички сюжетни линии – и може би точно това е най-голямото доказателство за мащаба на Малазан.

Ериксън е необикновен писател… Моят съвет към всеки, който би могъл да ме чуе, е: доставете си удоволствието!
Стивън Доналдсън

Пълна с убийци, магове, политика, интрига, хумор, напрегнато действие, ярки характери и напълно оригинален подход към магията… една от най-оригиналните и завладяващи фентъзи поредици в последно време.
Интерзоун

Дайте ми свят, в който всяко море крие рухнала Атлантида, всяка руина нашепва сказание, всеки прекършен меч е мълчаливо свидетелство за незнайни битки. Дайте ми, с други думи, фентъзи творбата на Стивън Ериксън… майстор на изгубени и забравени епохи, ваятел на епично фентъзи.
Salon.com

Истински епичен по обхват, Ериксън няма равен на себе си, стане ли дума за действие и въображение, и влиза сред ранга на автори като Толкин и Доналдсън в своята визия за митичното, а може би дори ги надвишава.
SF Site

Ревю by СИД