„Червена страна“ е поредния шедьовър на чичо Джо, както обичам да го наричам. Поредната доза от света на Първият закон, от която имах нужда. Чувствам се вече пристрастен към творчеството му, като към захарта, когато бях дете.
Книга: “Червена Страна”
- Автор: Джо Абъркромби
- Поредица: Развива се в света на Първият Закон
- Издателство: Колибри
- Преводач: Александър Ганчев
- Издание: 2012
- Издадена на български: 2014 година
- Брой страници: 560
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Сюжет
Историята ни води в Далечна страна, където както обикновено в света на Първият закон, закони няма, само един и той е добре заточена стомана. Автора ни среща със Шай и нейния доведен баща Лам. След една успешна сделка, с която Шай успява да продаде продукцията от фермата си в град Феърдийл разбира, че брат и сестра ѝ са отвлечени и отведени дълбоко в Далечна страна.
Логично героите тръгват да ги спасяват от похитителите им, което ги води далече, далече в една дива земя наречена Далечна страна. По пътя си се сблъскват с духове, бунтовници, инквизиция и още много, но няма да споделям повече, че да не спойлна.
Герои
Основната история се върти около Шай, която е на пръв поглед селско момиче, но доста добър търговец със завидни бойни умение и тъмно минало. Много я харесах, като персонаж. Заедно с доведения й баща Лам, за който няма да кажа нищо повече, са запомнящи се герои, които блестят с характер и история.
Темпъл е другия главен герои, който се лута между добро и зло, морал и грешни решения. Също доста симпатичен и добре изграден. До последно се чудиш коя негова страна ще наклони везните и кой стремеж ще надделее.
И не на последно място срещаме добре познатия ни наемник Никомо Коска, който познаваме вече от “Последният довод на кралете” и “Отмъщението на Монца”, но тук той е още по-брутален и алчен. Точно по моя вкус.
Моето мнение за ”Червена Страна”
Честно казано началото на ”Червена Страна” ми беше доста тегаво, но след 80-90та страница Джо Абъркромби ме грабна за ухото и не ме пусна до края. Книгата ме държа под напрежение до последната глава и всеки път обратите ставаха все по неочаквани. За разлика от останалите книги в тази битките ня бяха толкова много, но съвсем достатъчно да усетиш металическия вкус на кръв в устата, докато четеш.
Без никакво съмнение давам 5 звезди на книгата и продължавам да се интересувам от творчеството и да чета останалите произведение на чичо Джо.
В заключение, това е много добро попълнение към света на Първият закон и не бих го пропуснал, ако съм на твое място.
Нищо на този свят не идва даром, най-вече в Близка страна – земята на малките мечти. Там животът е тежък, но прост. Превиваш гръб над нивата, стискаш зъби и гледаш напред, за друго не остава време. Докато не запалят фермата ти и не отвлекат брат ти и сестра ти.
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак?
Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат я Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет…
Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът?
В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна.
За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Ревю by СИД
