“Кладенецът на възнесението” е вълнуващото продължение на събитията от “Последната империя” на Брандън Сандерсън. Фентъзи роман, който пренася читателя в един още по-мрачен свят, където мъглите се превръщат във враг, а Вин и компания не знаят с коя заплаха да се справят по напред.
Книга: „Кладенецът на възнесението”
- Автор: Брандън Сандерсън
- Поредица: Мъглороден ера 1
- Издателство: Артлайн
- Преводач: Юлиян Стойнов
- Издание: 2007
- Издадена на български: година
- Брой страници: 784
- Издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Накратко
Година след края на събитията от “Последната империя” отново сме зад стените на Лутадел. Градът е обсаден, Еланд е крал, а пред стените на столицата са не една, а цели 3 армии, които да заграбят атиума на Лорд владетеля. По-голямата част от сюжетната линия се върти около заплахата и това как Вин, Еланд и бандата на Келсайър трябва да направят всичко по силите си, за да предотвратят падането на града. Междувременно градът е разяждан от вътрешни конфликти и политическо напрежение. “Кладенецът на възнесението” е посветен на израстването на героите и Сандерсън постига това чрез много малко на брой бойни сцени и повече фокус върху отношенията, терзанията и вътрешните борби на персонажите си.
Моят мнение за “Кладенецът на възнесението”
Темпото в “Кладенецът на възнесението” е значително по-бавно от това на първата книга, но резултата е един още по-мащабен свят и сложна магическа система. Сандерсън методично разкрива тайните около пророчеството и допълва липсващите парченца около втория вид магия – ферохимията. Вмъква се историята и тайните на съществата като колоси и кандри и всичко придобива смисъл в общата картинка. Ето го доказателството за майсторството на Сандерсън в създаването на детайлни, мащабни светове.
Харесва ми как образа на Еланд израстна в сравнение с “Последната империя”. Несигурния книжник е в историята и вече имаме достоен за трона крал. Харесва ми и промяната във Вин. Тя винаги се е борела с миналото си и невъзможността да се довери на околните. Брандън Сандерсън прекарва читателя през целия процес на развитието им, мога да проследя стъпките през, които преминаха и да отбележа събитията, които доведоха до промяната им. Казвала ли съм ти, че той е виртуоз в изграждането на герои?
Оценка
Познавайки вече творчеството на автора знаех, че ме очаква нещо драматично в края. И естествено не сгреших. 700 страници нагнетяване на напрежението и отново шокиращ край. Като това да убиеш злият владетел и да се чудиш защо има продължение вместо щастлив край, и да разбереш, че нещата не са точно както си си мислел. Ами умее ги тези неща Сандерсън и именно затова съм фен.
Отново завишавам първоначалната си оценка от първия прочит на “Кладенецът на възнесението”. Ако тогава липсата на динамичен, изпълнен с битки сюжет ми се е сторил недостатък, сега оценям пълния смисъл на тази книга. Чинно съм си водила бележки за света, магията и металите и нямам търпение да разбера за последното парченце наречено Хемалургия.
Злото се е променило. А войната едва започва…
Те правят невъзможното, като свалят едно богоподобно същество, чиято жестока власт е продължила хиляда години.
Вин – момиче от улицата, превърнало се в най-могъщия Мъглороден, и Елънд Венчър – млад идеалистичен благородник, който я обича, трябва да построят върху пепелищата на империята едно ново, здраво общество.
Но едва са започнали, когато ги нападат цели три армии. Лутадел е обсаден и когато всичко изглежда изгубено, една древна легенда им вдъхва надежда. Никой обаче не знае къде се намира Кладенецът на Възнесението и каква е силата, която съдържа.
Може би ще се окаже, че премахването на лорд Владетеля е било най-лесната част. Голямото предизвикателство ще е да оцелеят след неговото падане.
Величествено, епично фентъзи… Сандърсън майсторски поема по традиционни пътища и след това ги преобръща наопаки, без да разочарова. Той умее да изгражда реални светове и действителни, страдащи и борещи се герои.
