Книга: Последната империя
- Автор: Брандън Сандерсън
- Поредица: Мъглороден книга 1
- Издателство: Artline studios
- Година на издаване: 2006
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 672
- Преводач Юлиян Стойнов
- Издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
- Аудио книга в Storytel
Брандън Сандерсън
Когато започнах да чета книги и се захласнах по фентъзи жанра, започнах да си правя проучвания за автори, които задължително трябва да прочета. Както вече се досещате името на Брандън Сандерсън беше едно от първите.
С произведенията на Брандън Сандерсън се потопявам в истории, които ме пленяват от първата до последната страница. Той умее да създава завладяващи светове, в които всичко е възможно. С лекота ни въвлича в своите разкази, а живите му описания ни помагат да си представим всеки детайл от създадения от него свят.
Последната империя
Първата книга, която прочетох от Брандън Сандерсън е “Последната империя” от поредицата “Мъглороден”. Признавам си, че химическите описания в книгата ме извадиха малко от зоната на комфорт. Въпреки това, любопитството ми надделя и реших да продължа. За моя изненада, първата книга се оказа много по-интересна, отколкото очаквах. Няколко години по-късно дори я препрочетох и открих, че няма как да ми омръзне.
Светът, който ни описва Сандерсън е свят на мъгли и пепел. Доста мрачно място за живеене. През деня има силен саждопад, а вечер излизат мъглите, от които всички се страхуват. Магията тук не е типичната магия. В този свят живеят хора, които умеят да поглъщат метали и да извличат определени сили от тях, наричат ги Аломанти. Повечето от тях могат да работят само с един метал, но съществуват и по-могъщи, които ползват всички метали – Мъглородни. Ето тук беше истинско предизвикателство за мен да ги запомня всичките тези метали и кой за какво е. За щастие има подробно описание в края на книгата, а и самият автор полага стабилни основи, като обяснява всичко подобрно и систематично.
Животът в Последната империя
В този мрачен свят властва божество – лорд Владетеля. Обществото е разделено на няколко прослойки и те са много ясно обяснени и разграничени. Имаме си благородници, които са висшата класа. Те се радват на благоговението на Владетеля и разполагат с богатства и са единствените, които имат право да бъдат аломанти. Министерството – са полицейският орган. Те са фанатично предани на Владетеля. Към тях спадат и Инквизиторите, които са доста странни, могъщи създания, леко тип Франкенщайн. Най-низшите са скаа. Те са роби, без права, но с много задължения.
Героите
Героите ни са престъпници и крадци. На първо място е Келсайър. Наричат го Оцелелият. По тялото си носи следи от престоя си в една от мините на Владетеля и е единственият, който е успял да избяга от там. Келсайър е мъглороден. Той е от този тип крадци, които се занимават само с големи удари. Но с развитието на историята всъщност Келсайър е изграден като бунтовник, който иска да събори Последната империя и да убие Владетеля. Много ми хареса персонажът му.
Главната героиня на поредицата е Вин. За първи път я срещаме в бърлогата на банда крадци. Тя умее да бъде незабележима, като по този начин успява да оцелее в този свят доминиран от мъже. Тежкият ѝ живот я е научил да не се доверява на никой. Келсайър я взема под крилото си, защото е твърдо убеден, че в нея има нещо повече, и може да я използва в осъществяването на плана си.
Следва планът за събарянето на Последната империя…
Мнение
Втори път се потапям в света на „Мъглороден“ и отново съм поразена от мащаба и сложността, които Брандън Сандерсън е успял да създаде. И въпреки епичните размери, той успява да обясни дори най-сложните магически системи по толкова ясен и достъпен начин, че всеки читател, независимо от познанията си във фентъзи жанра, може да се наслади на историята.
Авторът майсторски изгражда своите герои, като ги представя като сложни личности със своите слабости и противоречия. Гледаме как те се борят със собствените си демони, как се развиват и как в крайна сметка откриват себе си. Главатаря на групата, който привидно е егоистичен егоманяк, малтретираната Вин, която открива семейство в бандата, благородника, който вижда неправдата в системата, но няма силата да промени нещо. В тази книга героите преминават през истинско израстване.
Сюжетът на книгата е изключително интригуващ, въпреки че на пръв поглед изглежда сравнително прост. Група бунтовници срещу тираничен владетел – класическа формула. Но именно неочакваните обрати и изключително добре изградената магическа система превръщат тази история в нещо специално. Екшън сцените са динамични и вълнуващи, а има и бонус точни за неочакваните обрати, които ми причиниха „сърцетуп“. Резултата е едно епично фентъзи приключение, което тепърва започва и една затвърдена препоръка за всеки търсещ добро четиво.
И не на последно място краят, който със сигурност ще те накара да прочетеш следващата книга. „Последната империя“ е книга, която трябва да присъства в списъка ти за четене.
Светът на Космера ред за четене.
Последната империя
Някога един герой се възправил, за да спаси света. Млад мъж със загадъчен произход отправил храбро предизвикателство към мрака, който се спускал над тази страна.
Но се провалил.
Хиляда години по-късно светът е пустиня от пепел и мъгли, управлявана от безсмъртен император, наричан лорд Владетеля.
Всеки опит за съпротива завършва печално. Но надеждата оцеляла. Надежда за края на империята и дори за гибелта на самия лорд Владетел. И ето че в наши дни един брилянтен ум подготвя ново въстание — такова, което зависи изцяло от неговата хитрост и необичайни способности и от помощта на невероятна героиня, дете на улицата, която трябва да овладее изкуството на аломантията, могъщата сила на Мъглородните.
