Книга: Последната империя
Автор: Брандън Сандерсън
Поредица: Мъглороден книга 1
Страници: 660
Издателство: Artline studios
Година на издаване: 2006
Последната империя
Някога един герой се възправил, за да спаси света. Млад мъж със загадъчен произход отправил храбро предизвикателство към мрака, който се спускал над тази страна.
Но се провалил.
Хиляда години по-късно светът е пустиня от пепел и мъгли, управлявана от безсмъртен император, наричан лорд Владетеля.
Всеки опит за съпротива завършва печално. Но надеждата оцеляла. Надежда за края на империята и дори за гибелта на самия лорд Владетел. И ето че в наши дни един брилянтен ум подготвя ново въстание — такова, което зависи изцяло от неговата хитрост и необичайни способности и от помощта на невероятна героиня, дете на улицата, която трябва да овладее изкуството на аломантията, могъщата сила на Мъглородните.
Брандън Сандерсън
Когато започнах да чета книги и се захласнах по фентъзи жанра, започнах да си правя проучвания за автори, които задължително трябва да прочета. Както вече се досещате името на Брандън Сандерсън беше едно от първите. Пише увлекателно. От описанията получаваме достатъчно информация за да се запознаем със светът, който ни представя. Нещото, което не ми хареса са душевните терзания на героите и на моменти ми дойдоха в повече.
Последната империя
Първата книга, която прочетох от Брандън Сандерсън е “Последната империя” от поредицата “Мъглороден”. Много време ѝ се чудих, защото аз и химията не се разбираме особено, а в книгата присъстваха доста метални сплави. И все пак първата книга от поредицата ми беше интересна.
Светът, който ни описва Сандерсън е свят на мъгли и пепел. Доста мрачно място за живеене. През деня има силен саждопад, а вечер излизат мъглите, от които всички се страхуват. Магията тук не е типичната магия. В този свят живеят хора, които умеят да поглъщат метали и да извличат определени сили от тях, наричат ги Аломанти. Повечето от тях могат да работят само с един метал, но съществуват и по-могъщи, които ползват всички метали – Мъглородни. Ето тук беше истинско предизвикателство за мен да ги запомня всичките тези метали и кой за какво е.
Животът в Последната империя
Историята се развива в свят, където властва божество – лорд Владетеля. Обществото в империята му е разделено на няколко прослойки и те са много ясно обяснени и разграничени. Имаме си благородници, които са висшата класа. Те се радват на благоговението на Владетеля и разполагат с богатства. Министерството – са полицейският орган. Те са фанатично предани на Владетеля. Към тях спадат и Инквизиторите, които са доста странни създания, леко тип Франкенщайн. Най-низшите са ска. Те са роби, без права, но с много задължения.
Героите
Героите ни са престъпници и крадци. На първо място е Келсайър. Наричат го Оцелелият. По тялото си носи следи от престоя си в една от мините на Владетеля и е единственият, който е успял да избяга от там. Келсайър е мъглороден. Той е от този тип крадци, които се занимават само с големи удари. Но с развитието на историята всъщност Келсайър е изграден като бунтовник, който иска да събори Последната империя и да убие Владетеля. Много ми хареса персонажът му и даже ми се искаше той да е главният герой.
Главната героиня на поредицата е Вин. За първи път я срещаме в бърлогата на банда крадци на дребно. Тя умее да бъде незабележима, като по този начин успява да оцелее в този свят доминиран от мъже. Тежкият ѝ живот я е научил да не се доверява на никой. Келсайър я взема под крилото си, защото е твърдо убеден, че в нея има нещо повече, и може да я използва в осъществяването на плана си.
Следва планът за събарянето на Последната империя…
Келсайър измисля начин да победи Лорд Владетеля, но другарите му не са наясно точно каква е неговата цел. Готов е на саможертва за да докаже на ска, че могат да се борят за един достоен живот. Те имат нужда от герой.
И краят, който със сигурност ще ви накара да прочетете следващата книга. „Последната империя“ е книга, която трябва да присъства в списъка Ви за четене.
Издателство: Artline studios
