След срещата ни с непокорната бяла девица Попи (От кръв и пепел) и мистериозната наследница милионерка – Ейвъри (Игри на наследство), в нашето трето предизвикателство за месец август, се отправяме на пътешествие в дебрите на научната фантастика.
Заглавие : „Към небето“
Автор: Брандън Сандерсън
Жанр: Научна фантастика
Издателство: Артлайн студиос
Black.swan.blog: Не е особена тайна за всеки, че съм голям фен на книгите на Брандън Сандерсън, които са част от вселената Космер. Но поради някаква необяснима причина останалите му творби стояха по-назад в безкрайния ми списък от книги за четене. Затова бях изключително доволна, че точно тази книга спечели анкетата в инстаграм за избор на четиво през август.
Readingtrolls: Предвид това, че напоследък се радвам силно на творбите на Абъркромби определено този месец не ми се четеше нищо сладко. Сандерсън си има заслужено рафтче в къщната библиотека. Първото нещо, което ме впечатли в “Към небето” беше книжното тяло. Отново адмирации към екипът на Артлайн студиос за оригиналната корица.
За сюжета
Black.swan.blog: Да достигнеш звездите е мечта на човека от незапомнени времена. Да полетиш, да откриеш и да покориш.
Някъде в бъдещето и далеч сред необятният космос, се е водил междугалактически спор, преминал в бунт и запратил представителите на човешкия вид в изгнание на непозната планета с доста сурови условия.
Историята е фокусирана над живота на младата Спенса, чиято планета е атакувана ежедневно от извънземна раса нар. креляни.
Най-голямата мечта на своенравната тинейджърка е да стане пилот, и да се присъедини към флота за борба с въпросните извънземни. Поради позорното петно обаче, завещано от баща й, Спенса ще трябва първо да се пребори с жестокото отношение на обществото към нея.
Има ли нужда да споменавам какъв майстор в свето изграждането е Брандън Сандерсън. Всяка негова книга в това отношение е на перфектно ниво. Тази също.
Reading trolls: Брилянтно написана научна фантастика от Брандън Сандерсън. Космическа история изпълнена с битки, извънземни, напреднали технологии и хумор.
Още от книга първа, която прочетох на Сандерсън останах силно впечатлена от умението с, което изгражда светове. Винаги мрачни, опасни и уникални. И тук пейзажът е запомнящ се и няма да откриете и частичка, която да Ви напомня за друг такъв.
Самата история ни отвежда на планета наречена Метален рой. В типичният за автора стил средата сред, която живеят хората е изключително неприятна. Населението е принудено да живее в пещери дълбоко под земята понеже на повърхността се сипят отломки от унищожена защитна система обкръжаваща цялата планета. Наред с тази заплаха, човечеството е заплашено от унищожение от извънземни, които непрестанно бомбардирате базата им с живото заличаващи бомби.
Сюжета е фокусиран над героинята Спенса, която е дете принудено да оцелява в една от пещерите наречена Огнен рай. Животът ѝ е изпълнен с премеждия, защото е дете на пилот обвинен в измяна и свален от собствената му ескада. Спенса мечтае единствено да стане пилот и да възвърне честта на семейството си.
Героите в „Към небето“
Black.swan.blog: Нашият главен герой е разбира се, невероятната Спенса, която аз (чудо) много харесах. Нищо, че си пада малко побойничка. ☺
Тя е смела, страхотно упорита и дръзка. Бурен характер, който е изградила поради неравните възможности, които живота й поднася. Но особено важното е, че не е перфектна. А на мен ми допадат точно такива реалистични образи, защото аман от най-опасните, най-умните, най-хитрите, готините и въобще най-най-най.
Сред останалите персонажи, открих още добре изградени такива в лицата на строгият наставник и покровител, кроткият приятел – гении, досадния капитан, който хммм, тук ще стане любопитно 😉 и големият лош политик, който се опитва да избие от главата на Спенса, илюзиите за присъединяване към флота.
Има още един доста симпатичен образ, който ще ви забавлява категорично, но за него нищо, защото ще е big спойлер.
Reading trolls: Главната героиня на Сандерсън е доста сполучлив образ. Спенса е реалистично изграден характер и напълно отговаря на представата за тинейджър. Харесва ми това, че е умна и борбена. Може би е безразсъдна една идея повече. Както казва Теди Спенса е кораво момиче, но не ѝ супер гърл.
Второстепенните герои също са добре изградени. Сандерсън е изградил характери от всички социални прослойки. Много ми хареса развитието на героят на главнокомандващата. С риск да разкрия малко от интригата, тя си има основателни причини за поведението си и аз напълно я разбирам.
За най-несполучлив смятам младият пилот, който прие ролята на черната овца в колектива и после Сандерсън реши някакси да го реабитира. Може би тук трябваше да един от изненадващите обрати и изненадите в образите, или просто прекали в първоначалното очерняне на образа.
Оценката
Black.swan.blog:
В случай, че сте новоизлюпен фен на научната фантастика като мен, смятам че тази първа книга от поредицата „Към небето“, много ще Ви хареса.
Леко, развлекателно и без излишни обременяващи, научни терминологии.
Съдържа в себе си дозата мистерия около някои събития и персонажи, така характерна за книга на Сандерсън. Прекрасно въведение в света, историята и „магията“, която тук откриваме под формата на чудесата, които поднася напредналата технология.
Лично според мен, поставя солидна основа за четиво, което ще бъде любимо както на младите, така и по-възрастни читатели, независимо че е определено като “young adult”.
Моята оценка е отлична и определено продължавам и с останалите книги от поредицата.
Reading trolls: Първоначално бях доста скептично настроена, но това се дължеше на мудното начало. Това винаги малко ме е дразнило в стилът на автора, но пък винаги си е заслужавало.
Книгата е добре балансирана и разбираема за научна фантастика. Макар да имаше доста термини от авиацията, не ми създаде дискомфорт и успях да навляза в ритъма на историята.
Диалозите са в духа на тийн литературата и са доста хумористични. Сандерсън успешно е пресъздал терзанията и начинът на мислене на пуберите. Но не си мислете, че книгата не е подходяща за нас зрелите читатели. Всичко е много стегнато и сюжетът не е колежански тип четиво.
Харесва ми това, че Сандерсън не се притеснява да направи чистка сред героите. Доста динамично и безскрупулно той ги отстраняваше от действието. Интригата около бащата на Спенса задържа вниманието и макар да очаквах нещо гнило там, предположенията ми бяха в съвсем друга насока. А истината за креляните…. да бе да, сериозно ли?
Смятам, че оценката от 5 звезди за “Към небето” от Брандън Сандерсън е напълно заслужена и искам да отбележа, че това все пак е първа книга от поредица.
