You are currently viewing Ревю на „Игри на наследство“ #Bookbattle vol 2

Ревю на „Игри на наследство“ #Bookbattle vol 2

Книга: Игри на наследство

Автор: Дженифър Лин Барнс

Издателство: Егмонт

Продължаваме месечното предизвикателство с Теди /@black.swan.blog/. За тези, които не са запознати заедно всеки месец избираме няколко книги, които са нашумели в социалните мрежи, а Вие гласувате и избирате какво ще четем през месеца. 

За месец Юли ни се падна да четем “Игри на наследство” на Дженифър Лин Барнс. За мен лично тази книга е много далеч от зоната ми на комфорт и си беше предизвикателство.

1. Любовна или мистериозна е книгата:

black.swan.blog: Определено слагам тази книжка към раздел мистерии. Като стар любител на детективски романи с пъзели, крими загадки и прочие, този мотив определено много ми допадна. В интерес на истината когато прочетох анотацията, очаквах просто съвременна приказка за Пепеляшка, гарнирана с доза семейни интриги ала латино боза. О, имаше такива неща, но поне не бяха само те…

Относно романтичната нишка, чудя се ще прочета ли скоро нещо без включен любовен триъгълник, квадрат, кръг ☺. Излишно е да казвам колко изтъркана и плоска ми е вече една такава тема вкарана в сюжета. 

readingtrolls: Според мен и авторката не може да реши къде да насочи историята. Много ѝ се иска да е мистерия ама иска и любов да има. Всички тези плетеници, които е сътворила са напълно излишни според мен и можеше спокойно да се получи добра и интригуваща книга. Това, което ме разочарова беше именно този паралелепипед (Теди за теб си кривя пръстите да го напиша) от чувства и кой в кого бил влюбен тип ала “Дързост и красота”. 

2. Мъже vs. жени:

black.swan.blog: Въпреки, че с доста от действията си, някои от мъжките персонажи се изложиха, а и нямахме тяхната гледна точка по обективни причини, тяхното присъствие беше по-плътно и живо. За себе си визирам само един такъв, който можеше да внесе интрига и напрежение, и това беше Грейсън. Но както казах: можеше.

Относно нашата Пепеляшка, ударила джакпота, ами като цяло аз винаги имам проблем с главните женски персонажи, в чиято главица се намираме. Но това се дължи на факта, че много малко автори наистина успяват да направят добър и реалистичен женски образ. В тази книга положението си беше отчайващо. Не само, че не усетих грам нищо от характера на Ейвъри, ами тя ми беше направо като помощен елемент за проследяване на историята. Дано в другите книги, това да се промени. Жалко…

readingtrolls: Абсолютно незадоволително мъжко присъствие срещнах в книгата. Нямаше един мъж на място. Грейсън беше по-интригуващ персонаж докато не си отвори устата и не проговори. Визирам частта, когато реши да разкаже любовната си история с Емили. Каква е тази дълбоко пазена тайна около това момиче? Защо трябваше да се мразят двама братя… За мен тази част от сюжета е още една черна точка за книгата.

3. Предвидима или интригуваща?

black.swan.blog: Гадателски дарби нямам все още. И в тази връзка не съм разкрила всичко и всички в първите 20 страници на книгата, тъй че интрижка имаше. Виж следващите 100 страници нещата започнаха да стават меко казано предвидими в някои отношения. До средата знаех кои са били любимите сериали, филми и книги на авторката. Прекалено явно, същата е чопкала известни елементи от къде ли не. А това понякога е успешно, друг път.. не толкова. В случая – направо е пресолила супата.

readingtrolls: Това, което ме натовари беше раздвоението на героинята и абсолютно нелогичното ѝ мислене. Някак си да попаднеш в нейната ситуация и да се довериш на хората, които имат най-голяма полза да изчезнеш… Ами не ми се връзва. Другото е образът на Грейсън. През цялото време се представяше като защитник на семейство Хоторн и последните му действия са също толкова нелогични, колкото тези на главната героиня.

4.  Какво мислиш за начина на писане на автора:

black.swan.blog: Лек и разбираем. Избрала е да играе на сигурно със сюжет и ритъм, който би допаднал на по-голямата част от младата аудитория. Лошо няма. Но определено, персонажите са слабото звено

readingtrolls: Авторката със сигурност има дарба да създава интрига и да държи напрежението до край, ако не реши да измисли поредното клише, което да включи.

5. Запомнящи се фрази или сцени в „Игри на наследство„.

black.swan.blog: уви, не блести със запомнящи се такива

readingtrolls: Не. Определено нямам любими фрази и не мога да кажа, че сюжетът ме е докоснал с нещо дълбоко душевно.

6. Ще прочетете ли друга книга от автора.

black.swan.blog: не вярвам, че го казвам предвид колко ме разочарова главната героиня и слабият край, но искам да знам какво е имал като идея лудия дядка Хоторн. И кой ще се окаже не много умрЕл, или сестра на стринката на бабата по права линия. Да, бих си причинила и следващата книга

readingtrolls: Не мисля, че стилът на авторката е типът четиво, което би ме привлякло. И все пак няма да казвам голяма дума, че току виж сте ни избрали да прочетем и втората книга 😀

7. Най-голямата изненада в сюжета

black.swan.blog: изненадах се, че предвид всички клишета, авторката ме накара да продължа да чета. Какво? Това не е малко.

readingtrolls: За изненада смятам, това, че авторката реши да намеси бездомникът Хари в историята и то доста извън всякакъв смисъл.

8. Какво би променила в сюжета на „Игри на наследство„.

black.swan.blog: Ще убия Ейвъри? Бъзикам се ☺ ще разкарам проклетият любовен триъгълник и ще направя от Грейсън истински мъж, а Джейми истински „проблемен“ внук, Зандър – истинският гении, а Наш щом ще е „спасител“, предлагам нелегално вкарване на бягащи мексиканци през граница и междувременно работещ за тайните служби и болно влюбен в леля си :Д като ще е гарга..

readingtrolls: Първо единият от братята щеше да е виновен, а не само с болна съвест. Или най-малкото бих замесила повече сестрата на Емили. Необяснимо ми остава как пък тоя 18-ти Октомври е толкова важен та чак дядото да го планира преди 20 години… И да бих убила и аз Ейвъри. А за да ми интересно поне малко с този любовен триъгълник бих ги забъркала двамата братя на по-късен етап, а не в първа книга и толкова повърхностно. Сюжета има потенциал, ако се пипне тук там, не е толкова зле колкото и да го заплювам сега.

9. Позна ли краят на книгата и по кое време.

black.swan.blog: със сигурност не познах с предположението, че ще бъде толкова слаб. Разбира се, отворен край. И не, не бях изненадана относно някои разкрития.

readingtrolls: И да, и не. Сюжетът си имаше своите изненади. До последно се надявах един от двамата да е виновен наистина за смъртта на Емили. После се надявах да е сестрата… А последната ми версия беше дядото 😀 Но за съжаление краят се оказа от сладникавите без виновник. 

10. Овъррейтед ли е книгата.

black.swan.blog: Зависи кой я оценява 😉 но аз бих я сложила единствено в графа леко плажно четиво.

readingtrolls: Не е моята книга. Всички тези лабиринти из къщата и загадките, да, създават някакви неизвестни, но ми се сториха повърхностни. Мистерията около наследството и смъртта на Емили не успяха да се преплетат достатъчно убедително. Сякаш авторката се разкъсваше до последно кое да е водещото в сюжета.

11. Напомня ли ми на други книги.

black.swan.blog: запомня ми на „Дързост и красота“

readingtrolls: Направо не знам на какво ми напомня книгата. Докато я четях имах постоянното усещане, че историята е супер позната и изтъркана и все пак Дженифър Барнс успяваше да ме изненада в някои отношения.

Продължаваме и този месец. Пускаме гласуването и тръпнем в очакване какво ще ни изберете за четене. 

Вашият коментар

Тази публикация има 2 коментара

  1. Елица Кръстева

    Не убивайте Ейвъри 😂 Все някога ще и дойде акъла 😂 На мен ми допадна любовния триъгълник, защото не беше много натрапчив. Но ми се иска авторката да се е съсредоточила повече в загадките в следващите книги. Относно Хари… Смятам, че той е Хоторн, поне така се подразбира, защото се споменава за изчезналия син на Тобайъс Хоторн.

    1. Тодора Даскалова

      Хахах да се надяваме, че Ейвъри наистина ще претърпи някаква градация в следващите книги.

Тодора Даскалова

Здравейте, казвам се Тодора, но вече известна като Дочка или Дочето. Имам две прекрасни дракончета вкъщи ( момчета на 5 и 7 години), които се старая да възпитам в любов към книгите. Като малка доста тарикатствах, когато имах задължителна литература от училище и сега се старая да се поправя. Обичам да чета фентъзи, сладките завършеци не са моето “нещо”. В една книга обичам да присъстват битки, интриги и изненади, които те разтърсват из основи. Ако ме хване параноя, че всички герои са предатели значи оценката ми ще бъде 5 звезди. В обобщение обичам да чета и, ако някой ден намеря начин това да ми е единственото занимание и да ми плащат затова :D значи съм попаднала в рая.