Според последните данни на Евростат, едва 8% от българите са успели да прочетат повече от 10 книги през 2022 г. Това поставя страната ни на едно от последните места в ЕС по четене.
Какви са последствията? Отразява ли се предпочитанието на хората към видеото пред текста на мозъка ни или на еволюцията ни като вид? Каква структура на мозъка имат активните читатели?
Проучване на Микаел Рол, публикувано в Neuroimage, отговаря на тези въпроси.
Изследвайки данни от над 1000 души Микаел Рол е установил връзка между способността за четене и структурата на мозъка. Участниците с по-добри читателски умения са имали по-голяма предна част на темпоралния лоб и по-голям Heschl gyrus в лявото полукълбо. Тези области са отговорни за свързването на различните значения на думите и за обработката на звуците. Резултатите предполагат, че по-големият размер на тези области може да улесни разбирането на писнения текст.
Въпреки че четенето се възприема като предимно визуално умение, изследванията показват, че слуховата кора играе значителна роля в развитието на читателските умения. Способността да свързваме буквите със звуците, известна като фонологично осъзнаване, е от съществено значение за успешното четене.
По-тънкият ляв Heschl gyrus е свързан с дислексията, което предполага, че дебелината на този мозъчен регион може да бъде индикатор за читателските умения. Изследването потвърждава тази връзка и показва, че дебелината на слуховата кора варира в широки граници при различните хора, като по-дебелата кора корелира с по-добри читателски умения.
Може да си мислите, че колкото по-дебел е един мозъчен участък, толкова по-добре работи той.
Но нещата не винаги са толкова прости. Например, частта от мозъка, която отговаря за слуха, обикновено е по-дебела в лявото полукълбо.
Защо е така? В мозъка има един вид изолация, наречена миелин, която помага на нервните клетки да комуникират по-бързо. Когато има повече миелин в една област, тя става по-дебела. В лявото полукълбо, където се обработва езикът, този миелин помага на мозъка да различава много подобни звуци много бързо (“Д” и “Т”, “З” и “С” и т.н.). Това е важно, защото дори малка разлика в звука може да промени цялото значение на една дума.
В лявото полукълбо, което доминира при повечето хора по отношение на езиковите функции, слуховата кора обикновено е по-дебела. Това се дължи на по-високата степен на миелинизация в тази област. Повишената миелинизация позволява по-бърза и ефективна комуникация между невроните, което е от съществено значение за прецизната обработка на звуковата информация и дискриминация на фонеми.
„Моделът на балона“ предлага обяснение за тази връзка между миелин и дебелина на кората. Според този модел, увеличаването на миелина води до разширяване на кортикалната област, което я прави по-тънка, но по-голяма по площ. Това позволява по-голяма функционална специализация и ефективност.
Различията в миелинизацията на слуховата кора могат да имат значителни последици за развитието на езиковите способности. Нарушения в миелинизацията са свързани с различни езикови разстройства, като дислексия.
По-нататъшни изследвания в тази област могат да допринесат за по-добро разбиране на механизмите, лежащи в основата на езиковите нарушения, и да отворят нови перспективи за ранна диагностика и терапия.
Може да си мислите, че по-тънката мозъчна кора е по-ефективна, но истината е по-сложна. Оказва се, че за някои от най-сложните задачи, които мозъкът ни изпълнява, по-дебелата кора е по-продуктивна.
Предният темпорален лоб в мозъка е като суперкомпютър, който обработва много сложна информация. Той е най-дебелият от всички подобни региони в мозъка, защото има много повече нервни връзки, които работят заедно.
Това е особено важно за разбирането на езика, защото думите са много сложни и се състоят от различни звуци. Когато четем, мозъкът ни трябва да свърже буквите със звуците и да разбере значението на думите. Левият Heschl gyrus е много важен за тази задача.
Интересно е, че хората, които четат много, имат по-дебел ляв Heschl gyrus. Това показва, че четенето може да промени структурата на мозъка ни. С други думи, колкото повече четем, толкова по-добри ставаме в това.
Заключение
Способността ни да четем е неразривно свързана със структурата и функцията на нашия мозък. Изследванията показват, че колкото повече четем, толкова повече се развиват определени области в мозъка, отговорни за езиковите функции.
Това откритие има важни последици за образованието. Чрез насърчаване на четенето от ранна възраст можем да подпомогнем развитието на мозъка на децата и да подобрим техните когнитивни способности. Освен това, четенето не само обогатява нашия личен живот, но и ни позволява да участваме по-пълноценно в обществото.
