Книга: „Деца на паднали богове”
- Автор: Кариса Броудбент
- Поредица: Войната на изгубените сърца #2
- Издателство: Артлайн Студиос
- Заглавие на английски: Children of Fallen Gods, 2021
- Издадена на български: 2026 година
- Издание: Твърда корица с цветни порезки
- Брой страници: 704
- ISBN: 9786191936557
- Преводач: Надя Баева
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Деца на паднали богове” в Goodreads
Сюжет
„Деца на падналите богове“ продължава историята почти веднага след събитията в „Дъщеря на никой свят“. Героите бързо са въвлечени във войната, започната от Зерит, а Тисаана се оказва в особено тежка позиция. Кръвният обет я принуждава да изпълнява заповедите му и я отдалечава от обещанието, което си е дала да освободи всички роби и да се бори за хората, които някога са споделяли нейната съдба.
Във втората книга Кариса Броудбент разширява значително света и въвежда нови герои и нова гледна точка към конфликта. Срещаме феи от друга земя, които се опитват да разберат защо хората внезапно ги нападат и избиват. Тази сюжетна линия беше една от най интересните за мен, защото постепенно започва да променя представата ни за войната и за това кой всъщност е врагът. Особено удовлетворяващ беше начинът, по който Броудбент събра двете на пръв поглед отделни линии.
И не на последно място научаваме повече за Решайе и истината за произхода му е едно от най-разтърсващите неща в историята.
Оценка
Започнах „Деца на падналите богове“ с много високи очаквания. Много пъти съм споделяла колко силно ме впечатли „Дъщеря на никой свят“ и признавам, че имаше момент, в който сериозно се притесних, че продължението ще ме разочарова.
Историята тук се развива малко по-бавно в сравнение с първата книга. Получаваме своята доза битки, предателства и неочаквани обрати, но дълго време имах усещането, че Тисаана и Макс вече няма какво ново да ми предложат. Парадоксалното е, че действието е динамично заради войната и постоянните сблъсъци, но същевременно сюжетът напредва бавно откъм съществени разкрития. През голяма част от романа линията на Макс и Тисаана не добавяше достатъчно към историята за мен.
Последната част на книгата напълно промени впечатлението ми. Всичко започна да си идва на мястото, темпото рязко се ускори, а разкритията се наредиха едно след друго. Финалът беше главозамайващ и изключително удовлетворяващ
Много по-интересна за мен беше сюжетната линия на Ейфа и Кадуан. Чрез тях Кариса Броудбент значително разширява както света, така и мащаба на конфликта. Научаваме повече за магията, за отношенията между хората и феите, за борбата за власт и за страха от унищожение, който движи решенията на цели народи. Войната вече не се свежда единствено до борбата между фамилиите за трона и освобождението на поробените в Трел. Оказва се, че конфликтът е много по-мащабен, а причините за него са заровени дълбоко в миналото.
При фентъзи поредиците често говорим за така наречения „синдром на втората книга“ и точно от това се страхувах. Онзи междинен роман, който сякаш съществува само за да свърже началото и финала на трилогията, разтягайки историята без достатъчно развитие и съществени отговори. В началото „Деца на падналите богове“ ме накара да се усъмня, че върви именно натам. За щастие, не беше така.
Още в първата книга образът на Решайе привлече вниманието ми и исках да разбера всичко за него. Начинът, по който Броудбент постепенно разкрива миналото му, беше една от най-силните части на романа. Не успях да предвидя почти нищо, нито да свържа предварително отделните следи, които авторката оставя. А когато цялата картина най-накрая се разкри, осъзнах колко силно съм заобичала този образ именно заради всичко, през което е преминал. Решайе се оказа много повече от зле магическата сила, с която се запознахме в първата книга.
И сега имам един сериозен проблем, защото не искам да чакам следващата книга да излезе на български.
Станах в 5 сутринта, за да прочета последните сто страници, и едва не закъснях за работа, защото просто не можех да оставя книгата. А последните петнадесет страници… тях си ги дочетох на работа. В моя защита ще кажа, че така или иначе нямаше да бъда особено продуктивна, ако не бях разбрала какво ще се случи. 😄
Никоя война не може да бъде водена, без да си изцапаме ръцете. Дори тези, започнати по правилните причини. Дори тези, които печелим.
Тисаана жертва свободата си, за да спаси онези, които изоставя в робство. Сега, обвързана с кръвен договор, тя е принудена да води войната на Ордените – а Макс е решен да защити момичето на всяка цена. Ала когато предателство разкъсва земите на Ара, двамата се оказват въвлечени в още по-кървав конфликт. За да извоюва невъзможна победа, Тисаана е принудена да прибегне до силата на Решайе. А Макс, заставен да предвожда войските, трябва да се изправи срещу всичко, което се е надявал да загърби: миналото и загадъчната си магия.
Междувременно над света надвисват още по-мрачни сили – далеч по-страшни дори от тайните на Ордените. Докато Тисаана и Максантариус все повече се заплитат в мрежа от древна магия и загадки, остава въпросът: какво са готови да пожертват в името на победата? На силата? На любовта?
