You are currently viewing Ревю на „Деветият дом“ от Лий Бардуго

Ревю на „Деветият дом“ от Лий Бардуго

Автор: Лий Бардуго

Издателство: Анишър Егмонт

Страници:506

Година: 2020

Деветият дом

Галакси „Алекс“ Стърн е може би най-необичайната личност сред първокурсниците в „Йейл“. Отгледана в покрайнините на Лос Анджелис от майка хипарка, Алекс отпада рано от училище и навлиза в свят на наркодилъри, престъпници и безперспективност. На двадесет години тя е единствената оцеляла след ужасяващо неразкрито убийство. Някои биха казали, че е заплюла на собствения си живот, но на болничното легло, Алекс получава своя втори шанс – да се запише за един от най-елитните университети в света. А каква е уловката? Защо точно тя е избраната?
В търсене на отговорите на тези въпроси, Алекс пристига в Ню Хейвън. Нейните мистериозни благодетели ѝ възлагат да наблюдава дейността на тайните общества в Йейл. Добре известно е, че тези осем „гробници“ без прозорци създават бъдещите богати и влиятелни личности – от най-значимите политици до най-големите играчи на Уолстрийт и в Холивуд. Но техните окултни дейности се оказват по-зловещи и по-необикновени, отколкото което и да е параноично въображение би могло да си представи.

 Деветият дом…

Първо искам да кажа, че преди да започна книга, аз преравям цялото интернет пространство, за да се подготвя и да имам реални очаквания. Да, знам, че не всеки ще хареса дадено четиво, но… много се отплеснах пак. Гледах влогове, прочетох различни мнения и на всеки пост в Инстаграм отдавах заслужено внимание. До този момент не бях чела Лий Бардуго и книгите ѝ бяха по-надолу в моя списък.

 Не мога и не искам да развалям кефа на хората, които не са я чели още, а са попаднали в блога. Ще внимавам да не издавам нищо пикантно от историята, но все пак да се опитам да Ви докажа колко си заслужава да я прочетете.

Галакси Стърн

 Потапяме се в света на Галакси Стърн, направо се давим в него. Момиче, което е опитало всичко от живота. Тя е героиня, която се е докоснала до всички пороци: наркотици, алкохол, секс, бой, полиция … грозна работа. Но момичето е необикновено. Алекс има една тайна, тя вижда “сивите”. Това са духовете на мъртвите, които бродят из улиците на града. За героинята на Бардуго, те не са “сиви”. Стърн вижда духовете в целият им цвят и блясък и може да говори с тях. Точно тази малка тайна ѝ отрежда място в един от най-престижните колежи. Под прикритието на образованието, тя става част от Деветият дом. 

Основната задача на Галакси е да следи останалите осем общества да спазват законите на “Лета”. Всичко става супер заплетено в момента , в който в района на университета става убийство. Алекс почти неусетно се захваща с разследването да разбере какво се е случило. 

Човекът, който трябва да бъде неин учител е Дарлингтън. Много сериозен, праволинеен, обичащ работата, която изпълнява за “Лета”.  За мен именно Дарлингтън беше героят, който будеше любопитството. Персонажът му беше мистерия и читателят получава “на час по лъжичка”.

И двата главни персонажа на Бардуго са изградени много добре. Историята върви паралелно, хем си задаваш въпроси към миналото, хем до известна степен намираш отговори в настоящето. На места може да ви стори леко зловеща, може би заради тайните общества и окултното. Разбира се в главите ни се прокрадват и въпроси, чиито отговори ще прочетем в бъдеще.

 Как и защо Алекс Стърн е единствената, която вижда сивите без отвара?

 Каква ще е съдбата на Дарлингтън?  

И още, и още много.

 Имаше персонажи, които от самото начало читателят усеща, че са гнили. Имаше персонажи, които печелят доверието ни от първите страници и такива, които до края оставят капка съмнение. 

Имаше хора- добри, лоши, умни, наивни, смели и безразсъдни.

 „Деветият дом“ определено не е книга,която ще се хареса на всички. Не е книга за любовта, а за приятелството. Не е книга за живота, а за доверието. Това е книга, която ще остави противоречиви чувства. Или ще я харесате веднага или ще я харесате след осмислянето ѝ.

 След тази моя първа среща с Лий Бардуго, аз смело и безотговорно ще посегна към всяка друга нейна книга.

Издателство: Анишър Егмонт

Вашият коментар