Книга: „Като гореща вода за шоколад”
- Автор: Лаура Ескивел
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Колибри
- Издадена на български: 2025 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 208
- Преводач: Илинда Маркова
- Издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytell
Сюжет:
„Като гореща вода за шоколад” е семеен роман, който се развива в продължение на 22 години и проследява живота на семейство Де ла Гарса в Мексико. Книгата е изпълнена с обрати като от сапунена опера, любов, но също така и с горчивина, отмъщение и отчаяние. Всичко това е свързано с храната, рецептите и готвенето. Най-малкото, можете да свържете емоциите, дори магията, с храната.
Тита е най-малката от три сестри и както повелява традицията в семейството, не може да се омъжи, нейно задължение е да се грижи за майка си, до края на живота ѝ. Трудно ѝ е да се справи с този абсурден неписан закон, защото е лудо влюбена в Педро, а любовта ѝ е взаимна. Безсилието, което крие сърцето ѝ, прелива чувствата ѝ чрез храната, така че тези, които ядат от нейните ястия, изпитват хиляда и едно усещания, в зависимост от това кой яде и от настроението на това своеобразно момиче.
Тази красиво написана книга е повече от трагична любовна история за това как традициите и вярванията оформят семействата.
Моето мнение:
Попаднах на приказка с пълен магически реализъм (почти фентъзи) и история на едно семейство, или по-скоро на наследството, оставено от една жена на друга в едно семейство. Има любов, еротика, традиции, смърт и рецепти! Защото всяка глава е базирана на една от тях и това ми се стори доста оригинално.
Историята е малко тъжна, става дума за началото и края на една забранена любов, която е трябвало да чака толкова дълго и с край, който може да бъде или трагичен, или красив.
Героите също бяха зашеметяващо съблазнителни. Мама Елена със сигурност поддържаше първата половина на книгата забавна, не че ми харесва как се отнася с Тита, но отношението ѝ към нея беше убедително. И дори след случилото се с нея. Само мисълта за нея накара всички да се страхуват от нея напълно!
Въпреки че не бях съгласна с пътя, по който пое главната героиня Тита, много уважавам начина, по който авторката е създала и вплела историята.
Рецептите бяха не само вълшебни, но и заземяваха книгата и я правеха по-жива. Тита е невероятен готвач, в книгата има подробности за всички необходими съставки и начина на приготвяне, а заедно с това идва и историята на любовта, загубата, скръбта и триумфа на Тита. Това, което се открояваше най-много в нея, беше нейната устойчивост и това колко е изпреварила времето си. Тя предизвикваше властта с храброст и решителност, което е похвално, особено в мексиканската култура преди 100 години.
Хертрудис също беше една от тези, които харех, лошата сестра, която правеше каквото си иска и не се интересуваше от това какво ще си помислят за нея. Росаура беше поносима, но Педро, той си е з**ник. Такъв е, да, но Тита наистина го обичаше и аз разбирам тази част, която беше готина, защото краят направи всичко просто перфектно.
Искам да кажа, че цялата книга беше питателна и примамлива и че качих поне 3 кг само докато я прочета, но се почувствах като част от света, който Лаура Ескивел е създала.
Магически реализъм във върхова форма! Меланхоличен, забавен, нежен, красив.
Всяка глава от романа „Като гореща вода за шоколад“ на нашумялата мексиканска писателка Лаура Ескивел започва с готварска рецепта и в това няма нищо изненадващо, тъй като голяма част от действието е съсредоточена в кухнята – сърцето и душата на традиционното мексиканско семейство. Тита, най-малката дъщеря на богат скотовъдец, отрано знае каква съдба й е предопределена – тя ще остане неомъжена, за да се грижи за майка си, докато е жива.
Когато Тита се влюбва в Педро, майка ѝ бърза да попари любовта ѝ и тиранично урежда брак между по-голямата ѝ сестра Росаура и любимия на Тита. Но Тита има едно несъкрушимо оръжие – нейните готварски умения. Лаура Ескивел умело си служи с похватите на магическия реализъм, познат ни от много други латиноамерикански автори, за да превърне контакта на Тита с храната в нещо чувствено и често взривоопасно. Принудена да приготви сватбената торта на сестра си, Тита влага всичките си чувства в задачата и всеки гост на празненството избухва в сълзи, щом хапне от сладкиша.
Романът на Лаура Ескивел се превърна в бестселър и нареди авторката в първата редица на големите латиноамерикански автори редом с Гарсия Маркес, Варгас Льоса и Исабел Алиенде.
