Книга: „Ноктикадия”
- Автор: Кери Лейк
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Сиела
- Оригинално заглавие: Nocticadia 20.04.2023
- Издадена на български: 2025 година
- Издание: Мека корица с цветни порезки
- Брой страници: 672
- Преводач: Коста Сивов
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия на английски в Storytell 18ч. 37мин.
Оказва се, че първия ми сблъсък с Кери Лейк е чрез Master of Salt & Bones през 2020. Тотално бях забравила за съществуването на тази книга до момента, в който не подхванах „Ноктикадия“. Стилистиката подръпна звънчето на паметта ми и по обратния път открих, че с авторката сме си вече познайници.
Въпреки невероятните суперлативи, които се сипеха за Master of Salt & Bones по онова време в буукстаграм изобщо не останах впечатлена. Историята беше нелогична, персонажите не бяха добре конструирани и реализирани, а любовната история беше повече от нереалистична. Дори така типичната за готическите романи атмосфера беше по-скоро бледа имитация. За това останах много приятно изненадана, когато „Ноктикадия“ ме увлече с интересен сюжет, оригиналната идея и зловещия си, мрачен и злокобен тон още от първата страница.
Сега остава само Кери Лейк да придаде повече дълбочина и присъствие на персонажите си, да поработи над правдоподобността на любовната история и да пообере на моменти леко пренапудрената си проза и всичко ще си дойде съвсем намясто.
TW И КИНКОВЕ
TW
- ⚠️ Груб и оскърбителен език
- ⚠️ Експлицитно описани секс-сцени
- ⚠️ Убийство / Инсинерация
- ⚠️ Насилие
- ⚠️ Малтретиране на деца
- ⚠️ Сексуално посегателство и насилие
- ⚠️ Самоубийство / Суицидни мисли
- ⚠️ Мъчения
- ⚠️ Халюцинации
- ⚠️ Подробно описание на аутопсии
- ⚠️ Гротескни сцени с паразити
Кинкове
- 🔞 Самозадоволяване и секс на публично място
- 🔞 Груб секс
- 🔞 Еджинг / отказване на оргазми
- 🔞 Еротична асфикция
- 🔞 Говорене на мръсотии
- 🔞 Ласкателство
- 🔞 Кунилингус / фелацио (давене)
- 🔞 Доминация и подчинение</spoiler>
Нещата, които ми харесаха в „Ноктикадия“
✅ Основната сюжетна линия беше доста интересна. Имаме мистерия, имаме трилър, имаме добре замислени причинно-следствени връзки и загадки, които поддържат вниманието от първата до последната страница. Необяснима болест, загадъчни паразити, тайно общество, медицинско проучване, продължило десетки години, струващо милиони и обвързано с необясними смъртни случаи. Съдбата на всички герои е обвързана, но по какъв начин ще разбереш ако прочетеш книгата.
✅ Темпото и прогресия на историята бяха много добре реализирани. През цялото време се случваше нещо и се разкриваха парчета от пъзела като авторката много добре беше преценила в какъв момент колко точно от цялостната картина да разкрие, за да придаде динамичност без да претовари читателите си.
✅Начина, по който Кери Лейк е преплела фантазия с реалност. Master of Salt & Bones беше изцяло потопена в реален контекст. Това от една страна придава плътност и осезаемост на историята, но от друга ако зад нея няма стабилна логика изглежда нереалистична и висяща във въздуха. Фантасмагорична по отчуждаващ начин. Точно това беше и основния проблем на тази книга. Липсата на добре изграден, стабилен сюжет. В „Ноктикадия“ обаче Лейк си е взела забележка и там, където способността ѝ да потопи историята си в елементи от действителността не е била по силите ѝ, тя е използвала въображението си по много оригинален и продуктивен начин. Крайният резултат е една интересна, отличаваща се история, която остава в съзнанието ти известно време след като си я приключил.
✅ Начина, по който представи миналото на главния си герой. По принцип повечето авторки прибягват до способите на диалозите, за да представят миналото на персонажите си. В някакъв момент двамата главни героя имат heart to heart, в който представят мотивите зад поведението си. Тук обаче този диалог беше изнесен от контекста на интимността между влюбените и беше пренесен в условията на подземен затвор.
Интересно е какви неща е готов да разкрие човек пред някой, който знае, че няма да доживее края на седмицата. А още по-интересното беше, че освен информацията за миналото на Деврик, читателят получава и много интересна информация за сюжета на книгата като цяло.
✅ Диалозите, особено между главните герои, бяха интересни, увлекателни, информативни и добре съобразени с взаимовръзката между модел на говорене, психо-профил и цялостен образ. Особено високо оцених интеракциите между Деврик и Лилия: трудно е да предадеш толкова много напрежение, копнеж и сексуален зарад с толкова малко и на пръв поглед невинни и злободневни реплики. Me like!
✅ Атмосферата в тази книга водеше свой собствен живот. Беше направо отделен персонаж. Като започнем от зловещия пролог, паразитите, молците, халюцинациите, историята зад острова с местното население и неговите остри, черни кучешки зъби и светещи очи, лудницата, църквата, горенето на клада и смразяващите нелегални експерименти с пациенти и стигнем до ритуалното облекло на Орденът на Топовете, заимствано от докторското облекло, носено по време на Черната Чума, през цялото време си потопен в една опресивна обстановка, която само засилва ефекта на основната история.
✅ Корицата беше нещо, което констатирах на пръв поглед като впечатляваща, но оцених по достойнство едва след като прочетох книгата. Освен невероятния дизайн, пропорции и перфектно подбраните елементи, шрифт и цветове има и много добре обмислена символика. От черепа, през заострените му, каменни зъби, през лилавите молци, лилиите, та дори до колбите, спринцовките и аптекарските шишенца. Обичам, когато книгата в крайния си вариант е предоставена като цялостен продукт с хомогенна концепция и вид. И съм много щастлива, че Сиела са взели решението да запазят оригиналния дизайн.
Нещата, които не ми харесаха
❌ Начина, по който беше изграден образът на главната героиня. Когато заявяваш в промото си, че главната ти героиня ще е силна, сдържана, жилава и издръжлива, очакванията на читателите ти са точно такива: да намерят силна, сдържана, жилава и издръжлива. Реалността обаче се оказа малко по-различна. Лилия в голяма част от историята беше боксова круша. Понасяше най-различни ситуации без да каже гък. Да, може да се поспори, че това е точно въпросната проява на издръжливост, но никъде не видях ответна реакция. Само паник-атаки, рев, кошмари и тийн бунтове срещу статуквото. Беше повече обект на събитията, не толкова триизмерен индивид със стабилна логика, дедукция и кореспондиращи действия. В редките случаи, в които дадена нейна постъпка се оказваше от значение за придвижването на сюжета, тя беше в разрез с образа ѝ. Като кръпка. Действие, предизвикано от автора, не естествено последствие от психо-профила на героя.
❌ Това, че някои от атрибутите на персонажите се казваха, но не се показваха. Винаги, когато попадна на подобна практика и откачам. Това е все едно някой да дойде при теб и да ти заяви гръмко, че е най-готиния и печен човек на Земята, но нищо от поведението му да не подкрепя думите му. По същия начин Кери Лейк не спираше да тръби колко невероятно интелигентна, почти гениална е главната ѝ героиня, но нищо в историята не потвърждаваше тези ѝ думи. Имаше един единствен момент, към края на книгата, когато Лилия навърза една взаимозависимост между два елемента, която взаимозависимост беше повече от очевадна. Но на нейно гениално величество ѝ отне един месец, че да събере 1+1. Чудно просто! Less tell, more show next time please.
❌ Ескалацията на връзката беше форсирана, преекспонирана и нереалистична. Така, както половин книга Деврик даже не я и поглеждаше, така изведнъж беше обсебен от нея. По същия начин Лилия от амбициозна и концентрирана в учението и разкриването на мистерията покрай смъртта на майка си жена изведнъж се трансформира в нонстоп разгонена зайкиня. Отношенията им прескачаха от фаза във фаза по силата на много абсурдни (и често клиширани) обстоятелства. Във връзката им за мен нямаше достатъчно достоверност и дълбочина. Но дори така, пак имаше повече плътност от тази на Лушън и Исадора в Master of Salt & Bones. Сама прецени това какво казва за всяка от двете книги.
❌ Обяснението в любов. Беше просто абсурдно! Точно по средата на сексуалния акт е времето за двучасов разговор и поетични, засукани обяснения във ВНЛ от страна на мъжа. Това не мога да си го представя в нито една алтернативна вселена. Тоя елемент трябва да се забрани със закон в романтичния жанр. Толкова е нереалистичен, че чак е нелеп и пародиен. Кой мъж в историята на мъжете говори толкова претруфено и многословно по време на секс?! Това ми идва too much дори на мен, жена. Най-голяма мистерия обаче е как е успял да задържи ерекцията си за тия два часа, докато си говорят за нещата от живота по средата на сексуалния акт.
ФИНАЛНИ МИСЛИ
Останах доста приятно изненадана! Хванах книгата с очакванията, че ще е поредната посредствена интерпретация на така популярните напоследък поджанрове „дарк академия“ и „готическа романтика“, а всъщност получих нещо с доста интересен замисъл и ангажиращ сюжет с впечатляваща зловеща атмосфера. Определено Кери Лейк е израснала като автор в сравнение с Master of Salt & Bones. Но все още има какво да се желае от нея. Особено по отношение на изграждане на персонажите, любовната история и усмиряване на поривите си да изпада в излишен патос. Препоръчвам в случай, че изпитваш влечение към зловещи и леко гнусни сцени, готиката ти говори и имаш търпение и разбиране към 20 годишни леко неадекватни девойки, които точат лиги по доста по-възрастният си професор.
Позволете ми да ви предупредя, госпожице Веспертин. Вие сте объркана пеперуда, която танцува над бушуващ огън. Сляпа сте за опасността…
Когато Лилия Веспертин е приета да учи с пълна стипендия в един от най-престижните университети в Америка, тя не може да не се запита дали зад изненадващата покана няма скрити намерения. Не помага и фактът, че университетът се намира на остров, където са се случвали ужасяващи неща.
Няма как обаче Лилия да отхвърли поканата. Защото само там ще може да намери отговори за мистериозната смърт на майка си. За да ги получи обаче, ще трябва да се изправи пред доктор Деврик Брамуел – брилянтен учен с мрачна слава, огромна власт и тъмно минало. Лилия веднага разбира, че именно неговите изследвания могат да я насочат към истината, която толкова дълго е търсела. Но д-р Брамуел не се доверява на никого. Мълчалив, строг и властен, той не крие своята неприязън както към нея, така и към почти всички студенти и преподаватели в „Дракадия“.
Той е мистериозен, красив и студен, но Лилия ще открие как да възпламени огъня в душата му и да го върне към живота, който той отдавна е изоставил. И макар че всеки от тях живее в свой собствен кошмар, Лилия и Деврик могат да намерят път към спасението си заедно.
