Книга: „Пазителят на водите”
- Автор: Чарлс Мартин
- Поредица: Мърфи Шепърд #1
- Издателство: Бард
- Оригинално заглавие: The Water Keeper, 2020
- Издадена на български: 2025 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 432
- ISBN: 9786190303497
- Преводач: Милена Илиева
- Издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Пазителят на водите” в Goodreads
Книгата разказва за Мърфи Шепърд, който е „пазител на водите“. Той намира изгубени, откраднати или изчезнали хора. Спасява ги, когато може. Разполага със значителна подготовка и ресурси, но въпреки това се бори срещу онези престъпници, които печелят огромни суми, като експлоатират по-слабите. Мърф се отправя на юг по крайбрежието на Флорида, за да разпръсне праха на своя ментор, Пръсти. Докато пътува, той привлича като магнит онези, които се нуждаят от помощ. Докато стигне до набелязаното мясно, на лодката му се качват отчаяна майка, търсеща изгубената си дъщеря; тийнейджърка, търсеща миналото си; възрастен мъж, пътуващ на юг, за да се сбогува с миналото си; и най-умното куче, което някога е срещал. По-голямата част от историята се развива на лодката на Мърф, докато той пътува по крайбрежието на Флорида.
Моето мнение:
Непобедим герой. Твърде много неща, които просто се подредиха на мястото си точно в подходящия момент, което наистина изпита моята способност да пренебрегна неправдоподобността. Повтарящи се и безвкусни описания на красиви момичета. Твърде много метафори. Твърде сантиментално. Бях подлагана на резки промени в отношението си към един от героите.
За мен в тази книга се развиваха твърде много истории и те изглеждаха почти недоразвити. Първо, има Мърфи и цялата му предистория, която изглежда непълна. След това сюжетната линия на Лета и Анджела също изглежда непълна по отношение на това как са стигнали дотук. Същото важи и за Клей. Историята на Мари също беше едва засегната, а на всичкото отгоре добавяш и Ели. Нямаше достатъчно информация за нито един от героите, за да ми пука достатъчно за тях.
Освен това сюжетните обрати, които ни се подхвърлят, са или изключително случайни, или прекалено нереалистични. Току-що започвам да се вживявам в историята и изведнъж се случва нещо, което ме изважда от нея, защото просто не е правдоподобно.
Въпреки това бях напълно изумена от абсурдността събрана само в 430 страници. Имаше моменти, в които се смеех на глас до такава степен, че после изпитвах лека вина, защото все пак книгата е за трафик на млади момичета.
Затова ще опиша тук малко събития от началото на книгата, с които да обоснова преценката си за абсурдността на книгата. Разбира се, няма да разкривам никакви „тайни“ или обрати, които да развалят „удоволствието“ от четенето.
Мърф Шепърд, нашият главен герой, живее сам на изолиран остров, което ни подсказва, че това е човек с минало, вероятно страдащ от посттравматично разстройство (PTSD) и със сигурност с някакъв багаж. Разбираме, че животът му е свързан със „спасяването“ на хора (оттук и фамилията Шепърд, пастир, разбрахте ли?). Той има лодка, с която се движи наоколо.
Един ден Анджела, тийнейджърка, която той не познава, чука на вратата на църквата му за кратка визита, която завършва със странен разговор. Тя си тръгва и се качва отново на яхта. (Продължаваме с „тежката“ символика в имената: Анджела, небесно същество или посланик?)
Малко след това Мърф излиза с лодката си и вижда, спасява и като че ли осиновява куче, което отчаяно плува в океана. (Кучето скоро се появява отново в историята).
Дотук всичко е наред, все пак нямам големи очаквания, а си търся леко лятно четиво.
След това, докато Мърф си се разхожда по брега, вижда една паникьосана жена да скочи в лодка и да отпрашва с пълна газ, като явно няма никакви познания за лодки или как се управлява такава и дори блъска разни скъпарски яхти наляво надясно. Мърф скача в собствената си лодка, последва я, вижда как тя се разбива и я спасява.
Оказва се, че жената се казва Лета (отново символика, лято, обновление, разцвет. Има причина да не я нарекат Пролет или Неделя). И ето, тя е майката на Анджела! Какво съвпадение, като се има предвид, че те не живеят в района.
Мърф и Лета разкриват, че Анджела е отвлечен от трафиканти на плът и се намира на лодка, въпреки че Лета изглежда ужасно бавна в осъзнаването на фактите.
След това кучето се втурва да тича из някакъв град, водейки Мърф и Лета в преследване, където кучето ги води до един мъж, който изглежда мъртъв, но всъщност само спи. И ето, този мъж, бивш затворник, е работил известно време НА СЪЩАТА ЯХТА, НА КОЯТО Е АНДЖЕЛА СЕГА! Колко удобно, защото той може да им разкаже за разположението на яхтата и да им даде информация за гадните типове, които са там.
Добре, ще спра дотук. Това е само началото. Историята се разгръща и има МНОГО повече за разказване.
Има още един символичен персонаж на име Мари (предполагам, че става дума за Мария Магдалена), а след това и още един също толкова абсурден обрат в сюжета, свързан с друга героиня – Ели.
Никога не съм чела за толкова много плач, ридания, писъци и общо стискане на зъби, колкото в тази книга. Особено Лета или се вайка и плаче, или е решително в центъра на действието, а като се има предвид, че е толкова невежа, аз не бих я поставила в центъра на нищо!
За мен беше неприемливо и това, че всяка жена в тази книга е абсолютно зашеметяващо красива, даже медицинската сестра в болницата ти беше описана привлекателно! А дали си върши работата докато е толкова красива – подробности.
Всичките тези преувеличени събития просто прекалено отвличаха вниманието. Трябва да призная, че авторът се е справил добре със стилът на писане, но беше просто твърде трудно да пренебрегна неправдоподобността и дългите философски и житейски монолози, които се редуваха с твърде крайни екшън супергеройски изпълнения, собено около по-късните големи разкрития. И да бъда честна не искам да говоря с хора, които биха повярвали на мотивите за поведението на тези герои.
И за да не съм крайна недоволна мрънкачка ще завърша с някои от поуките, които предполагам авторът е искал да си извлекат читателите:
в тази книга има бащинска любов, романтична любов, братска любов, гневна и праведна любов, нежна и мила любов и всичко между тях. Любовта наистина е единственото нещо, което не можеш да убиеш. И любовта, за да бъде истинска, трябва да бъде акт на бунт, извършван във всеки миг от всеки ден в един свят, който печели от омразата. В този свят има зло, което дори не можем да осъзнаем. Но водата поглъща всякакви злоупотреби и се възстановява бързо, а при хората този вид устойчивост и изцеление е възможен само с любов. Хората притежават невероятна способност да нараняват, да малтретират и да превръщат другите в обекти (трафик, наркотици, алчност, плътски удоволствия, страх, пренебрежение). Това е светът, в който живеем. За да процъфтят мракът и злото, е достатъчно добрите хора да не правят нищо. Тази книга разказва истории за несправедливостта по начин, който цели да предизвиква емоционална съпричастност.
Е при мен предизвика въртене на очи и смях с глас…
С „Пазителят на водите“ Чарлс Мартин за пореден път ни отвежда на шеметно приключение и изненадите не свършват до самия край. Той е умел кукловод, а сърцето на читателя е негова послушна марионетка!
Мърфи Шепърд е мъж с много тайни. Живее на самотен остров, грижи се за църква без енориаши и е посветил живота си на изгубените. Но докато скърби за загубата на своя приятел и ментор, Мърф не подозира колко изгубен е самият той. Когато спасява красивата Лета от Крайбрежния канал на Флорида, мисията му да разпръсне праха на приятеля си накрая на света претърпява неочакван обрат. Привлечен от Лета и решен да намери изчезналата ѝ дъщеря, Мърф затъва все повече в тъмния и опасен свят на съвременното робство.
С помощта на новите си приятели, сред които спасен от водите на океана верен лабрадор и един бивш затворник, Мърф се надбягва с времето. Трябва да открие момичето, преди да са го застигнали тайните на собственото му минало… и призраците, които са се опитали да ги погребат.
Със своя характерен лиричен и въздействащ стил, Чарлс Мартин е създал роман, който е едновременно нежна любовна история, но и напрегнат разказ за смелостта и цената на свободата.
