Книга: „Островът”
- Автор: Сигридюр Хагалин Бьорнсдотир
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: ICU
- Оригинално заглавие: Eyland, 2016
- Издадена на български: 2026 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 263
- ISBN: 9786197807295
- Преводач: Светла Стоянова
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Островът” в Goodreads
Сюжет
„Островът“ е една трагична антиутопия, която доста добре ни представя какво се случва с модерното общество, когато загуби връзка с останалия свят.
Хялти е журналист с тесни връзки във властта, които му дават предимство в работата. Дали ще устои на изкушението да се възползва от тези възможности в един съвременен апокалипсис, който е довел Исландия до борба за оцеляване и храна?
Главният герой има доста високо мнение за себе си. Толкова високо, че дори си помисля, че целият колапс е инсцениран, за да може една жена да се наслади на сексуалните му умения.
Историята ни води и по стъпките на Мария, самотна майка емигрантка с две деца, едното от които е с афроамерикански произход. Тя разбира по брутален начин, че да си музикант в симфоничния оркестър не ти помага да оцелееш в този нов свят. Липсата на мъж до нея и децата ѝ усложнява още повече ситуацията и резултатът на моменти е сърцераздирателен.
„Добре дошли в 19-и век“, беше казал анестезиологът след последната операция. „Сега разполагаме само с чист алкохол и колани.“
Трагедията, когато пеницилинът, морфинът и антибиотиците свършват, е трудно поносима. Да чуваш писъци и страдащи хора, които могат да бъдат лесно излекувани с антибиотик, е ужасяващо.
Моето преживяване с „Островът“
Тази книга беше подарена на Дора от Теодора Стойчева, докато се разхождахме из шатрите на „С книга на плажа“. Когато се прибрах след фестивала в събота, хвърлих едно око на анотацията и ми се стори подходяща за бързо четиво, след като приключа тухлата „Призрачното ковчеже“. А и една случка от този ден ме подтикна да я прочета.
Докато си обикалях, Христо Блажев от (Книголандия) ме запозна с Невена от ICU с думите: „Тя издава само книги, които ѝ харесват, без компромис“, но аз бях разбрал: „Тя издава книги, които се харесват на всички.“ 🤣 Доста се посмяхме на това недоразумение, но се отплеснах много, нека се върна към ревюто.
„Островът“ успях да прочета за ден, може би една от малкото книги, които съм чел за толкова кратко време. Но и това е очаквано, имайки предвид, че все съм заровен в дебели фентъзита.
Историята ме увлече и вървеше като по мед и масло. Авторът успя да привлече интереса ми към света, а преводът на Светла Стоянова определено помогна за това. Разбира се, имайки предвид, че историята се развива в Исландия, доста от имената на герои, градове и местности бяха трудни за четене, камо ли за изговаряне. Добрата новина е, че основните персонажи не попадат в тази категория.
По стила и начина, по който изгражда историята, си личи, че авторът е репортер и водещ в националната телевизия. Вероятно и затова главният герой е журналист, изправен пред тежки избори.
Похватът, с който паралелно повдига завесата пред това каква е новата реалност и как се е стигнало до нея, е нож с две остриета за мен. От една страна, е интересна тази леко забулена мистерия с герои без имена, но от друга, лесно можеш да предвидиш края на книгата.
В заключение, не бих определил книгата като шедьовър, но е интересна история, която според мен би се харесала на хора, които търсят нещо бързо за четене и не толкова ангажиращо. Поне за мен беше много приятно четиво.
Какво се случва, когато една държава внезапно остане сама? В дебютния роман на исландската писателка и журналистка Сигридюр Хагалин Бьорнсдотир тази привидно невъзможна ситуация се превръща в тревожно убедителен експеримент с човешката природа, доверието и границите на цивилизацията.
Една сутрин Исландия осъмва откъсната от останалия свят. Подводните кабели замлъкват, самолетите и корабите спират, а обяснение за случващото се отсъства. Първоначално хората чакат новини и вярват, че прекъсването ще бъде кратко. Скоро обаче храната, лекарствата и горивото започват да не достигат, парите губят стойността си, а усещането за сигурност постепенно се разпада.
Вместо да разказва катастрофата през един-единствен герой, Бьорнсдотир проследява случващото се през историите на няколко души и през откъси от медиите. Така личното и общественото се преплитат, а с всяка следваща страница става все по-видимо колко тънка е границата между установения ред и хаоса.
Страхът постепенно измества доверието. Появяват се нови разделения – между „свои“ и „чужди“, между онези, които трябва да бъдат защитени, и онези, които могат да бъдат пожертвани. Властта, медиите, национализмът и инстинктът за самосъхранение започват да определят правилата на новия свят.
„Островът“ е смразяващо правдоподобна дистопия за крехкостта на цивилизацията и за цената, която плащаме, когато престанем да виждаме човека в другия. Притча за превръщането на едно модерно и привидно устойчиво общество в капан. Роман предупреждение.
Книгата е преведена на повече от десет езика и получава номинации за Културната награда на Дагбладид и Литературната награда Фяра. Впоследствие авторката е номинирана и за Исландската литературна награда, а през 2023 г. получава Наградата на книжарниците.
Ревю by SID
