Книга: „Порцелановата кукла”
- Автор: Кристен Лъш
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Benitorial
- Заглавие на английски: The Last Russian Doll, 2022
- Издадена на български: 2022 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 400
- Преводач: Майре Буюклиева
- Издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Порцелановата кукла” в Goodreads
Сюжет:
Роузи, руска имигрантка, живееща във Великобритания, се завръща в Москва през лятото на 1991 г., за да продължи следдипломното си образование като асистентка на известен автор и активист. Тя също така търси отговори на отдавна пазени и погребани семейни тайни.
В друга времева линия се срещаме с Валентин и Антония през 1917 г. до 40-те години на миналия век, когато Русия преживява огромни промени, сътресения, обещания и несигурност.
Моето мнение:
Обикновено харесвам структурата с двойна времева линия, но тази история блуждаеше много и макар историята на Роузи да беше загадка, която ми беше любопитно да разгадая, значително повече ми харесаха главите за Валентин и Тоня и се чувствах по-свързана с тях през цялата книга. По време на техните глави сме свидетели за някои от основните исторически събития, които са оформили руската история – Руската революция, обсадата на Ленинград и Големия терор на Сталин. Техните глави очертаваха трудностите и страданията, с които много руски цивилни са се сблъсквали в продължение на десетилетия, и не можех да се надявам на щастлив край за тях. Но липсват подробности за тези събития, освен прякото им влияние върху героите. Лъш обаче се справя добре с пресъздаването на атмосферата и ви дава усещане за мястото.
Преплитането на приказките през цялата история е хитър начин да се свърже всичко, макар че сюжетната линия с порцелановите кукли не ми допадна особено. В началото беше интересно, но когато разбереш истината зад тях, за мен тя не се вписваше добре в историята. Имаше и доста въпроси, които така и не бяха разрешени, което ме разочарова малко. Освен това не бях голям фен на стила на писане. Не беше лош, но имаше нещо в него, което не ми хареса.
Колкото и красиви да са тези корица и анотация, на книгата ѝ липсваше яснота. Толкова много герои се сменяха, самоличности се разкриваха, но без обяснение, а краят остава твърде отворен.
Фонът беше изпипан във всяко едно отношение, но исках повече дълбочина, яснота и подробности. Беше красива, но объркваща история, затова и рецензията ми може би е объркваща…
⛔ Малко мрънкане със СПОЙЛЕРИ ⛔
Въпреки че историите на Роузи, Валентин и Тоня в крайна сметка се преплитат, в края на книгата остават прекалено много неяснотии. Концепцията на историята определено е интересна и ми хареса пътуването във времето през десетилетия от руската история. Свръхестествените елементи и темата за куклите обаче ми се сториха ненужни, а историята с убийството ме остави малко объркана и неразбрана в края на книгата.
Една концепция, която Лъш би могла да използва, е тази за призраците. Ако наистина е искала да се възползва от този фолклорен/приказен мотив, както ми се струваше, че прави, призраци като Зоя биха могли да бъдат изключително интересен елемент в историята. Може би Зоя е подтиквала Раиса, давайки ѝ малки подсказки по пътя, които да я водят към следващата следа. Но вместо това… Зоя просто седеше там. Миришеше на стария си шампоан и просто гледаше сестра си по някакъв зловещ начин. Какъв е смисълът от това? Разбирам много грубата метафора за това да бъдеш преследван от място или нещо нерешено, което излиза на повърхността. Но почти бих предпочела да ми бъде казано това чрез един зле написан самостоятелен параграф, отколкото Зоя да се появява на всеки няколко глави.
Като говорим за не докрай разработени герои – Ричард беше излишен персонаж.
Имам чувството, че Лъш просто е искала да създаде напрежение и да добави още една част от миналото на Раиса, която тя да отхвърли капризно, когато се върне в Русия няколко години по-късно. Просто съм уморена от герои, които са написани само за да движат сюжета напред. Лев искрено се чувстваше по същия начин. Не съм сигурна дали тя се е опитвала да създаде някаква ситуация от типа „от врагове към любовници“, но беше толкова meh. Какво допринесе той? Не само това, какво допринесе Раиса? Тя никога не беше мила с Лев, просто започнаха да изпитват чувства един към друг поради близостта си….през тези няколко седмици.
Да не говорим за смъртта на Алексей в края. Каква загуба на напрежение! Той е прекарал почти ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ в преследване на това семейство, за да направи тези зловещи кукли от тях, а после просто Раиса ги разбива на пода и той умира??? БУУУ!!! Направи тази последна среща между тях да има значение!
Имаше си и добрите моменти. Мисля, че малките приказки в началото на главите бяха сладки и наистина подготвяха сцената за това, което щеше да се случи. Харесах Тоня като герой. Много ми хареса Катя, когато беше по-млада, и абсолютният ад, през който премина, а след това ми отне съвсем малко време, за да осъзная колко нещастна трябва да е била през целия си живот и защо вероятно е починала по този начин.
Опустошителна семейна история за любов, предателство, отмъщение и изкупление.
Романът на Кристен Лъш „Порцелановата кукла“ ни води на пътешествие в едно далечно царство, в едно далечно господарство, където…
…малко момиче живяло щастливо със семейството си в Москва. Но една лятна нощ всичко се променило и момичето останало самичко с майка си. От всички неща, които можела да помести в скромния им багаж на път за Лондон, майка ѝ избрала да вземе със себе си колекцията си от порцеланови кукли.
Десетилетие по-късно Роузи учи в Оксфордския университет, има любящ годеник и обещаващо бъдеще, но отчаяно иска да намери отговори на въпросите, които я измъчват от години. Въоръжена с единственото наследство от отчуждената си майка – тетрадка с написани на ръка зловещи приказни истории, – тя поема на пътешествие в миналото.
В родината си младата жена разкрива трагична семейна история, обхващаща три поколения – от Революцията през 1917 г. до последните дни на Съветския съюз. А в основата ѝ стои младата благородничка Тоня, красива като порцеланова кукла, чиито действия отекват през целия век.
Колкото по-надълбоко в миналото навлиза Роузи, толкова повече се разкрива истината за цялото ѝ семейство. И преди да е достигнала последната приказка на майка си, тя ще трябва да реши колко от тази истина действително иска да научи.
