Преди малко над една година Стефка Станчева представи във Варна първият си роман „Добруджанският феникс“, чийто главен герой се явява Яни Хаджиянев–Калиакренски. Но това е само началото на историческата трилогия „Благословената земя“. На 12 август тя представи и книга номер две от поредицата: „Мигът на Дора“ – Златна Добруджа през погледа на Дора Габе.
За начало искам да уточня няколко неща, без които този роман нямаше да бъде това, което е:
Първо: електронният архив на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ http://digitallibrary.libvar.bg/
Второ: издателство Лемур, тяхното доверие в родните автори и уважението им към историята на Добруджанския край.
И трето и най-важно – отдадеността на Стефка Станчева, нейното задълбочено изследване и пълно потапяне в историята на Добруджа и пламенното въображение да разкаже подобна история през гледната точка на реална историческа личност.
Първото голямо впечатление от книгата идва от физическото тяло.
Корицата, която е дело на чужденец, но успява брилянтно да пресъздаде портрет на Дора Габе в средата на нейният живот, без да има реален такъв образ на тази възраст, от който да гледа.
Същевременно вътре присъстват множество графики и илюстрации към сюжета от Ана Граматикова (16 г.), която е не само изключително талантлива, но и неприлично млада за това ниво на професионализъм и стил.
И това, което мен ме впечатли най-много, са всички допълнителни исторически сведения, които от една страна ви карат да се чудите дали наистина става въпрос за художествена книга, а от друга страна да осъзнаете колко сериозно авторката се е отнесла към историческата автентичност. Книгата съдържа 367 бележки под линия, кратък животопис на Дора Габе, допълнителни бележки към всяка глава, географски справочник и всички използвани източници. Да, звучи като цяла енциклопедия…,но не е.
Сюжет на „Мигът на Дора“
Това е художествен роман, разказващ от гледната точка на Дора Габе в 10 глави за 25 щастливи дни от историята на Добруджа – от подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г. до пълното приобщаване на Южна Добруджа на 1 октомври същата година.
Досега съм смятала Дора Габе за детска поетеса и запознавайки се с нейното творчество в доста крехка възраст ми е убягнало, до ден днешен, колко пъстър е бил животът и преживяванията на Габе и нейните политическо-социални възгледи и борби. В романа се разглежда живота ѝ до настоящия момент, чрез ретроспекции, разговори и едни много красиви писма до нейните ангели.
Дора Габе и Елисавета Багряна живеят близо месец в Узун кум (до 29 юни 1942 г. е с това име), по настоящем Златни Пясъци и там посрещат най-голямата добруджанска радост – освобождението на областта от четвъртвековната румънска окупация и връщането ѝ в пределите на Царство България. Любопитното в случая е как способността на човека да клюкари и да търси скандалното може да те застигне дори да си живял десетки години преди изобретяването на интернет и как единственото общо, което може да се намери, в средностатистически сайт за Дора и Лиза е любовна драма. Докато документи и сведения намерени от Стефка Станчева сочат за едно истинско приятелство и подкрепа на двете дами една към друга и това е умело пресъздадено и в романа.
В книгата се срещат и други видни личности като Йордан Йовков, Пейо Яворов, генерал Попов.
Стефка Станчева нарече Дора Габе „оратор“, но аз мога да кажа същото и за самата нея. Срещата беше дълга, но и много бързо преминала; пълна със сведения, но и пораждаща въпроси и желание за още подробности; емоционална, но и пълна с плам и вдъхновение. Най-вече срещата беше неокончателна, защото авторката вече работи по третата и последна книга в тази поредица и това, което мога да ви загатна е че действието ще се пренесе в доста по-съвременни времена и ще е дори още по-лична като история.
А до тогава от издателство Лемур може за очаквате (до края на годината) нова книга, която ще е начало на поредица, от Добри Станчов, брат на Стефка Станчева.
