Книга: „Рога”
- Автор: Джо Хил
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Изток-Запад
- Издадена на български: 2013 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 373
- Преводач: Светлана Комогорова-Комата
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytell
Сюжет:
„Рога“ проследява Игнейшъс „Иг“ Периш от момента, в който се събужда с махмурлук, без да си спомня за предишната нощ и с нов комплект рога на слепоочията си. В рамките на няколко параграфа Иг научава, че рогата не са просто украшение. Те му дават власт над другите – власт да вижда поквареното минало на тези, до които се докосва, и сила на волята да предложи на почти всекиго най-дълбоките си, най-грешни желания.
В самото начало Иг движеше този разказ, тъй като бързо научаваме, че е син и брат на известни музиканти, които според мнозина са му помогнали да прикрие убийството на любимата си приятелка Мерин Уилямс година по-рано. Но Иг не го е направил. Или поне така твърди той. Искаме да му повярваме въпреки физическото му страдание. В края на краищата Иг винаги е бил смятан за добро момче. Но сега той не се интересува от доброто и злото. Всеки човек, до когото се докосне, разкрива пред него покварената си същност и най-мрачните си тайни; някои от тях бавно започват да разкриват какво наистина се е случило с Мерин в нощта на смъртта ѝ.
Историята върви по отделни времеви линии, които накрая ще се сблъскат. Но това води до някои делнични и съвременни сцени, които се проточиха. Въпреки това, в ретроспекция, разкриха толкова много. Преминавайки напред и назад между детството, деня/нощта на смъртта на Мерин и настоящето, книгата е трудна за четене, но е ситуация и мистерия, която искате да видите до самия край. Дали той е демон? Може ли отново да бъде човек? Как е умряла Мерин? До каква, за Бога, възможна развръзка (или разкритие) може да се стигне?
Моето мнение:
Като цяло историята ми хареса. Поне идеята на историята ми хареса много. Започна силно, после някак си се сви в средата, после стана наистина странна по начин, който щеше да ми хареса повече, ако не се чувстваше толкова разтеглееееено, после приключи.
Все чаках историята да се развие… някъде. Не знам.
Имаше и куп моменти, в които можеше да се каже, че авторът просто си мисли, че е комедиен гений. Усмихнати, глупави едносрични реплики („Дявол в синя рокля.“ Сериозно?). Не можах да се справя с хумора, който се изразяваше в намигване, кимване и подмятане.
Иначе, разбира се, това е морална приказка. Доброто срещу злото, какво е истинско зло и всичко останало. Но и това (като хумора) е направено по толкова елементарен начин! Да, може би Бог е зло и убиецът е зъл въпреки фасадата си на добрата стара християнска добродетел, но хайде. Всички знаем, че хората, които твърдят, че са религиозни, могат да бъдат ужасни.
И освен това целият умен смисъл на това е, че Бог е зло, а Сатана предлага живот! Истинско живеене! Но това не означава нищо, след като в книгата така и не се разглежда какво всъщност е злото. Примерът за злото в тази книга е толкова пресилен, че е невъзможно да се приеме сериозно. Искам нещо нюансирано, в което обикновено добри хора – не хора, които претендират, че са добри, а хора, които наистина се грижат за другите хора, поне за един друг човек – вършат лоши неща. Искам убиецът да е истински герой, който обича нещо, а не социопатичен конструкт, който мрази майка си, жените, приятелите си, животните, света, Бог, блаблабла. Това е скучно. Искам той да е човек, който наистина е доста добър или който поне веднъж е бил добър, но който все още има способността да бъде чудовищен. Защото ВСЕКИ има способността да върши чудовищни неща, а не само Олицетворението на цялото зло. Повече ме интересува да разгледаме какво кара „добрите хора“ да вършат лоши неща, дали някой все още може да бъде „добър човек“, дори и да е извършил нещо отвратително.
Но приех, че всички тези герои са гадни; не харесвам нито един от тях. Иг и Лий са идиоти от малкия град, които не смятат, че жените са хора, но книгата така и не изследва това.
А Мерин?
Тя е: много красива, доста религиозна, влюбена. И това е всичко. Тя не получава лична гледна точка, така че я виждаме само такава, каквато я виждат всички мъже в историята – нещо красиво за оправяне, нещо красиво за притежаване, нещо красиво за убиване.
Наистина ме притеснява, че има един главен женски персонаж и цялата му цел е да продължи някакъв утежняващ морален сюжет между двама глупаци. Наистина ли Иг трябва да е героят на тази книга? Той е по-влюбен в идеята за себе си с Мерин, отколкото в Мерин.
Има ли изобщо какво да се каже за Глена? Тя е по-малко желаната Мерин, не е достатъчно красива, за да я убиеш, но е удобна, за да покаже, че мъжките герои са задници.
От друга страна, основното ѝ желание е да яде понички, а най-мрачното ѝ признание е фелацио. Тя е може би единственият герой в тази книга, който не е напълно ужасен.
Не смятам, че героите трябва да са симпатични. Не е нужно да бъда най-добра приятелка с тях.
Също така това е малко несправедливо от моя страна, защото аз сериозно не се интересувам от митовете за Бог срещу Сатаната, така че може би това е част от проблема ми с тази тема.
От друга страна имам интерес към добрата история, която изследва падението на Луцифер и отношенията му с човечеството. В това отношение, а и в много други, „Рога“ се справя.
Така или иначе, „Рога“ е уникална история със силна религиозна тематика, свързана с Дявола срещу Бога, която присъства през цялата книга. Хил използва символизъм и описателни образи, за да създаде мрачна, фантастична история, която ме увлече в началото.
Бих препоръчала тази книга на хора, които търсят алтернативен хорър/магически реализъм, но тя не е за хора без търпение. Книгата наистина изследва най-мрачните тайни на човечеството бавно и мъчно, а те са мрачни и неудобни.
Дали това е влиянието на рогата, които изваждат на показ най-мрънкащата част на читателя? Може да проверите сами.
Игнейшиъс Периш прекарва нощта пиян и върши ужасни неща. На другата сутрин се буди с гръмотевичен махмурлук и зверско главоболие… а от слепоочията му растат чифт рога. Отначало Иг решава, че те са халюцинация, продукт на съзнание, увредено от гнева и скръбта. Той е прекарал последната година самотен, в свое лично чистилище, след смъртта на своята любима Мерин Уилямс, изнасилена и убита при необясними обстоятелства.
Душевното разстройство би било най-естественото нещо на света… Ала в рогата няма нищо естествено и на всичкото отгоре са си съвсем реални. Някога добродетелният Иг е живял живота на благословените: роден в семейство с привилегии, втори син на известен музикант и по-малък брат на изгряваща звезда от късните телевизионни шоута, той е разполагал със сигурност, богатство и със свое място в обществото.
Имал е всичко, дори нещо повече – имал е Мерин и една любов, градяща се на споделени блянове, взаимно предизвикателство и невероятна лятна магия. Смъртта на Мерин обаче обрича на проклятие всичко това. Единствен заподозрян в престъплението, Иг така и не е обвинен, нито изправен пред съда, но не е и оневинен.
Според съда на общественото мнение в Гидиън, щата Ню Хемпшир, Иг е виновен и винаги ще бъде, защото богатите му и разполагащи с връзки родители са се задействали, за да прекратят разследването. Нищо от това, което Иг може да стори и да каже, няма значение. Като че всички, включително и Бог, са го изоставили.
Всички, освен вътрешният Дявол…
Сега Иг е обсебен от ужасна нова сила, съответстваща на ужасния му нов външен вид – злокобна дарба, която той възнамерява да използва, за да открие чудовището, убило Мерин и съсипало живота му. Добротата и молитвите за по-добро не са го довели доникъде. Време е за малко отмъщение…
Време е Дяволът да си получи своето!
