„Ужас“ е най-подходящото заглавие за масивен роман за безмилостният студ, мачкащият корабите лед, електрическите бури, противоестественото отсъствие на тюлени, китове, птици, моржове и всякакви сухоземни животни, неумолимото настъпление на паковия лед, айсбергите, които се придвижваха по бялото замръзнало море, без да оставят никаква открита вода след себе си, внезапното, разтърсващо белотата, надигане на торосите, танцуващите звезди, калпаво запоените консерви с храна, която се превръщаше в отрова, така и не настъпилото лято, така и не отворилите се водни канали…
Книга: “Ужас”
- Автор: Дан Симънс
- Издателство: Изток-Запад
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 592
- Издадена на български: 2021 година
- Преводач: Васил Велчев
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytell
По същество повечето от конкретните мисли, които имам за тази книга, всъщност са приказно негативни, на повърхността. Но зад тази книга се крие фантастичен и фин занаят, който я прави фантастично четиво. Сюжетът е също толкова бавен и ледников като замръзналия северен пейзаж и е напълно обобщен от анонса: кораб за изследване на Арктика е заседнал на леда и нещата започват да се обръщат към по-лошо. Книгата е 800 страници, което е много време, за да не се случват много неща. Прозата рядко е вдъхновяваща, но определено се справя ефективно. Героите са донякъде приглушени и в по-голямата си част не са прекалено запомнящи се, но това им придава излъчване на отчетлив реализъм.
И въпреки това, всеки път, когато вземах тази книга, бях напълно увлечена; не мога да я оставя отново, без първо да съм прочела още и още страници. Там, където „Ужас“ надминава себе си е атмосферата. Усещането от тази книга е наистина превъзходно – треперещите, тъмни и влажни кабини на борда на едноименния кораб Ужас; напуканите и начупени пейзажи на замръзнал морски лед; сивите и безжизнени острови; замръзналите виелици, слизащи от северния полюс. Всеки елемент допринася за цялостното усещане за самота, изоставеност, отчаяние и студ. Безкраен, лют студ; с липсата на слънчева светлина и постоянни изтръпващи кожата температури и липсата на гориво за запалване на прилични огньове. Получих толкова силно усещане за атмосферата и това придава ужасяваща неизбежност на всичко, което идва. Тук има „човек срещу природата“, битка, която човек никога няма да спечели.
Сюжет
Ужасът и отчаянието само нарастват с течение на времето – запасите намаляват, членовете на екипажа започват да се разболяват и надеждите за бягство или спасение скоро изчезват. За да влошат нещата, има нещо, което дебне блокираните екипажи, нещо там в леда, студа и мрака на арктическата зима. Този неясен свръхестествен елемент може да изглежда леко в противоречие с останалата част от романа, който е щателно проучен и исторически точен до крайност. Наистина е впечатляващо колко много работа е положил автора, за да проучи екипажите на Ужас и нейната сестра кораб Еребус, животите им преди да се присъединят и дори, когато е възможно, техните личности; подплатен от писма и дневници и свидетелства на познати. Подробностите за експедицията са възможно най-точни, големи части от историята на истинската експедиция на Франклин са изгубени във времето, но Симънс запълва празнините по изключително правдоподобен и истински начин. В някои моменти наистина се чувства опасно близо до лекция, тъй като Симънс чувства необходимостта да вмъкне толкова много от изследванията, които е направил, но в по-голямата си част служи само за продължаване на обрисуването на невероятно ярката картина на експедицията и условията там.
Фактическият начин, по който се описват ужасите, повишава тяхната ефективност; както споменах, писането е много ефективно и ясно, като частите са под формата на различни дневници и гледни точки на членове на екипажа. Има малко странични разкрасявания. Това означава, че когато стигнем до разкази например за това, че хирургът трябва да ампутира крайници; самият начин, по който това се вписва в бруталната реалност на пътуването без допълнителен коментар, го прави много по-силно.
Герои
Героите също се чувстват дълбоко основани на реалността – много повече като действителни хора, които са документирани, отколкото като отделни измислени герои. Няма пресилени или открояващи се личности и всеки член на екипажа е пропит с по-фина човечност. Изразяването на личността е по-затруднено към началото на експедицията, когато дисциплината във флота все още господства, и по-късно, когато простото оцеляване надделява върху всички други съображения. Но все още получаваме страхотни, напълно задоволителни изгледи на основните играчи – определено ни помага времето, което прекарваме с тях.
Лекият мистичен елемент всъщност служи много добре, придавайки на книгата скрито течение на духовност, което успява да я издигне отвъд безмилостното мелене и мизерия, каквито иначе би могла да бъде; което прави цялото преживяване в крайна сметка много обмислено и засяга по-дълбоки теми за религията и духовността. В известен смисъл е някак си разочароващо, че има духовно „заключение“ на романа; би било може би незадоволително, но тематично, ако завършим книгата с малкото останали членове на експедицията, които един по един се поддаваха на ужасите на леда, умирайки без причина или цел. Вместо това получаваме някакъв начин на приключване, дори и самите хора от експедицията да не го правят.
Моята оценка
Наистина страхотен и увлекателен роман. Губи последната звезда по няколко причини. Не съм сигурна, че наистина трябваше да бъде 800 страници – не ми беше скучно, защото бях там за атмосферата и отчаянието, но все пак имаше доста пълнеж според мен. Отношението на Симънс към жените, особено към младите/непълнолетните жени, все още е повече от неприятно. Осъзнавам, че това е най-вече оправдано в разказа и всъщност жените в историята се озовават на много по-добро място от мъжете, но все пак му обръщам внимание. И най-вече съм недоволна от последните около 50 страници. Този край не ми хареса, за мен не е подходящ и не се вписва изобщо. Искаше ми се историята да последва до крайност логичната и исторически правдива линия на събитията, вместо да обръща курса си така драстично.
„Франсис Крозиър не вярва в нищо. Животът е самотен, нещастен, противен, скотски и кратък. В него няма план, няма смисъл, няма скрити тайни, които да компенсират толкова очевидните нещастия и баналности. Нищо от онова, което бе научил през последните шест месеца, не го беше убедило в обратното.
Нали? „
И все пак я препоръчвам на всеки, който не се плаши от истински застоели сюжети с тягостни чувства и отчаяние през цялото време.
Неописуем ужас дебне експедицията, предвождана от сър Джон Франклин из ледените пустини на Арктика. Според историческите данни той и подчинените му смелчаци през 1845 г. се отправят из смразяващите простори на Полярния кръг в търсене на легендарния Северозападен проход – морски път, който да свърже Атлантическия и Тихия океан… Ала нито един от 128-те души не се завръща.
Мистериозното им изчезване остава загадка и до днес, но сега мистерията е разплетена от въображението на Дан Симънс – чудовищният му талант, доказан с мащабни творби като „Хиперион“, „Олимп“ и „Лешояди“, изплита неустоима комбинация от исторически факти и жанрова фантазия сред безкрайните ледове на една от най-негостоприемните за човека области на планетата.
Тази година (2018) по книгата е създаден и едноименния сериал, който е високо оценен и се радва на голяма популярност сред феновете на жанра.
