Книга: „Притча за сеяча”
- Автор: Октавия Е. Бътлър
- Поредица: Земното семе
- Издателство: Orange Books
- Оригинално заглавие: Parable of the Sower, 1993
- Издадена на български: 2021 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 416
- Преводач: Майре Буюклиева
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Сюжет
Запознаваме се с Лорън Оламина, главната героиня, като млада тийнейджърка, и я наблюдаваме как расте под ръководството на баща си, баптисткия свещеник. Те живеят в една апокалиптична Америка, макар че е трудно да се разбере дали апокалипсисът обхваща и други страни, или само Америка е конкретно прецакана. Лорън започва да прави наблюдения върху заобикалящия я свят и подрежда мислите си в система от вярвания. Тя губи брат си заради собствените си лоши решения и жестокостта на живота извън стените на техния квартал. След това губи и баща си. След това в квартала нахлуват пристрастени към наркотиците отмъстители и избиват почти всички, което принуждава Лорън и двама нейни съседи да се отправят на север с надеждата за по-добър живот.
В книгата няма конкретен инцидент, който да е причина за това какъв е станал светът – просто се подразбира, че това е комбинация от климатични промени и общ обществен и икономически срив – и нещата са ужасни по ужасно прозаичен начин. Трудно се намират работни места, инфлацията е извън контрол, ресурсите са оскъдни, а освен общите трудности в ежедневието, кражбите и насилствените престъпления са се разраснали и представляват постоянна заплаха за затворената общност, в която живее младата героиня Лорън. Това е мрачна, безрадостна книга, която показва най-лошите импулси на човечеството под формата на убийства, изнасилвания и робство – и също така книга, която подчертава способността ни да оцеляваме и да се подкрепяме един друг пред лицето на всичко това.
Моето мнение
Безпогрешно мрачно, но отлично написано упражнение по спекулативна фантастика. Въпреки че е с много ужасяващи теми, в нея има несъмнено чувство на надежда. Текстът на Октавия Бътлър е отличен – кратък и точен, но и мелодичен на моменти. Видът писане, който ви позволява да се изгубите в книга – да забравите, че четете и да се обгърнете в света на героите. Дистопичната обстановка създаде брутален, отвратителен свят, в който почти не си струва да се живее. Много ми харесва главната героиня. Мисля, че най-силната страна на тази книга беше израстването на характера на Лорън. В тази книга тя е тийнейджърка, но като разказвач изглежда много по-възрастна и зряла поради житейския си опит. Въпреки това, тя показва известна наивност в определени моменти от книгата, които наистина убеждават читателя, че макар да е зряла за възрастта си, тя все още е просто момиче. Тя е естествен лидер. Теологията, създадена от главната героиня и развита в книгата, също е завладяваща. Това е набор от аксиоми (не съм сигурна дали това е точната дума) може да се приложи към хората универсално и звучат логично.
Романът е динамичен и напрегнат, с чудесен баланс между по-спокойни, разсъдъчни моменти, от една страна, и разтърсващи поредици от опасности, с до голяма степен безсмислени актове на насилие, смърт и разрушение, които се случват като метеорологичните модели. Виждала съм този свят да се описва като антиутопия, но всъщност героите преживяват един смлян, бавен апокалипсис, причинен от постепенната социално-икономическа и екологична деградация. Степента, до която толкова много хора се опитват да продължат да живеят „нормално“, дори когато нещата очевидно са отишли на майната си, е отрезвяваща, когато човек се замисли за вероятността, че, да, разбира се, това е, което повечето хора биха се опитали да направят. Бътлър се гмурка дълбоко в това каква би била човешката психика в свят като този. Тя също така показва колко тънък е воалът между настоящия ни свят и измисленият от нея. Може да сме на няколко грешни стъпки от живота в свят като този и това направи тази книга много трудна за четене на моменти.
Наистина ужасяващ и фантастичен роман, който понякога изглежда смразяващо близо до нашата реалност. Изграждането на света, образите и развитието на характера (особено за Лорън) са невероятни и пищни. Тази книга не се страхува да покаже суровата реалност на това как би изглеждала една дистопична Америка. Образите и езикът на проповедите бяха перфектно вплетени в целия роман (децата, действителните растителни семена, концепцията за Земното семе).
Ако не сте чувствителни към много разнообразно насилие и графични сцени силно препоръчвам тази книга!
0 юли 2024 г.
Глобални климатични промени и икономически кризи са довели до обществен срив и Калифорния се е превърнала в място, изпълнено с опасности – от всеобщ недостиг на вода до пълчища от скитници и отчаяни хора, готови на всичко, за да оцелеят още един ден.
Петнайсетгодишната Лорън Оламина живее в затворен квартал със своя баща проповедник, семейството и съседите си, защитена от заобикалящата ги анархия. В общество, където да си уязвим, означава да си подложен на постоянен риск, тя страда от синдром на хиперемпатия – почти осакатяваща чувствителност към болката на околните.
Изключително зряла за възрастта си и с ясен поглед към света, Лорън трябва да убеди всички в правотата си, за да успее да защити любимите си хора от надвисналите нещастия, които малката общност упорито пренебрегва и омаловажава. Това, което започва като битка за оцеляване обаче, скоро води след себе си нещо много по-значимо: раждането на нова вяра… изумително виждане за съдбата на човечеството.
Този високо оценяван постапокалиптичен роман, изпълнен с надежда и ужас „се съчетава отлично с „1984“ и „Разказът на прислужницата“ (Джон Грийн, „Ню Йорк Таймс“). Написан преди повече от 30 години, „Притча за сеяча“ изненадва с предвижданията си за общественото развитие, елементи от които по смущаващ начин съвпадат с днешната действителност.
