Книга: „Стоунър“
- Автор: Джон Едуард Уилямс
- Издателство: Лабиринт
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 304
- Издание на български: 2024г.
- Преводач: Емилия Л. Масларова
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Не е налична Аудио версия в Storytell
Не знам какво мога или искам да кажа за този роман. Реално не намирам нещо положително или интересно, което да кажа за него. Само мога да споделя, че ми хареса истински и ме накара да се замисля над твърде много неща и за всички тях да стигна до извода, че просто няма значение…Това е – семпла книга за обикновен човек, който живее незабележителен живот. Няма магия, няма мистерия и интрига, но има определено красота да станеш свидетел на живота му в неговата простота и реалност. Въпреки че това може да не е за всеки, аз лично го намирам за много трогателно и това е книга, за която ще се сещам години наред.
Сюжет
История, която на пръв поглед изглежда депресираща и тъжна, но колкото и да е необичайно, има огромни обнадеждаващи нюанси. Това е обикновената история на човек, чиято единствена цел в живота е да постигне две от най-известните трудни неща, познати на човечеството – знанието и любовта. Той се проваля и в двете, но ако погледнете под повърхността, той успява да постигне и двете – достатъчно, за да го накара да се почувства удовлетворен, но не достатъчно, за да накара света да мисли същото. Историята е проста. Мъж, произхождащ от селска американска земеделска земя, посещава университет, влюбва се в литературата и решава да се посвети на изпълнението на страстта си. Започва да преподава в университета, жени се следвайки желанието си, но без да се влюбва, изживява страстна любовна афера и накрая умира, без да е постигнал много.
Прозата на Уилямс често беше абсолютно прекрасна, но намерих цялостната история за леко депресираща. Стоунър не е непременно симпатичен за мен, но със сигурност е безвреден, почти пасивен, наистина. Голяма част от живота просто се случва на Стоунър, като той е изтеглен от течението си, без да оставя вълни. Разбирам, че до голяма степен това е смисълът на книгата, но все пак ми стана тъжно за него.
Единственото ми разочарование от романа е,
може би, колко плоски са двамата основни „антагонисти“ (ако наистина има такива в тази книга) Едит и Ломакс, понякога граничещи със стереотипите за жени с психични отклонения и хора с увреждания. Разбирам, че някои биха ги сметнали за добре изчерпани, а не за двуизмерни карикатури на съответните групи (жени с психични отклонения, хора с увреждания), но бих казала, че характеристиките им попадат някъде по средата.
Въпреки разочарованието ми от изграждането на Едит и Ломакс, мисля, че Уилямс се справя доста добре с реалистичното изясняване на това как мразовитостта може да продължи през толкова дълъг брак, колко странна рутина може да придобие и как негодуванието на работното място може да продължи и да тлее десетилетия, първоначално започвайки от сянка на враждебност и търкания между Ломакс и Стоунър.
И на края това е книга за страстите, превръщащи се в пепел и какво ще стане, ако всичко не означава нищо в самия край.
За тези, които градят кариера, личностно развитие, семейство или всичко заедно години наред, вие неизбежно развивате съмнение или негодувание за това, което правите. Понякога търсите смисъл, но не можете да го намерите. Надявате се, че всичко ще доведе до нещо, но сте видели твърде много мечти да умират, за да го повярвате. В най-добрия случай държите главата си наведена, вършите работата и се надявате да намерите смисъл в неща, РАЗЛИЧНИ от наченатите. В най-лошия обаче се превръщате в Стоунър. Стигаш до края и всичко, което вкусваш, е провал.
Животът не е свързан с целите, които постигате, а с преживяванията. Колкото и клиширано да звучи, става дума за пътуването, а не за дестинацията. Стоунър стига до подобно осъзнаване твърде късно, но това не означава, че ние трябва да правим същото.
Необикновена книга за обикновения живот на едно момче, което тръгва от дълбоката американска провинция и се издига до университетски преподавател. В романа не се случва нищо. По-точно, случва се цял един живот, белязан от тихо отчаяние и неизчерпаеми запаси от достойнство.
Стилът на Уилямс е пределно изчистен, аскетичен, оголен до мускула, в него няма и една излишна дума и това създава някаква особена съпричастност със съдбата на главния герой – Стоунър би могъл да бъде всеки от нас.
Джон Уилямс (1922-1994) издава „Стоунър“ преди близо половин век. Преди няколко години романът е преоткрит и заживява нов живот – включен е в авторитетната поредица на „Ню Йорк Ревю ъф Букс“, а в Европа се превръща в голямата литературна сензация на 2013 година, когато оглавява класациите на най-продаваните книги в много страни.
