Книга: „Рибарят”
- Автор: Джон Ланган
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Сиела
- Заглавие на английски: The Fisherman, 2016
- Издадена на български: 2020 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 344
- ISBN: 9789542832515
- Преводач: Надежда Розова
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Рибарят“ в Goodreads
Сюжет:
В началото на романа ни се представя главният герой Ейб, който е загубил младата си съпруга от рак, а заедно с нея – и мечтата си за любящо, мирно бъдеще заедно, както и всякаква възможност да отгледат децата, които са се надявали да имат един с друг. В скръбта си той се обръща към риболова – едно от малкото неща, които го предпазват от това да бъде напълно погълнат от алкохолизма и отчаянието, които често следват такава загуба.
По случайност (или може би по волята на съдбата) пътя му се пресича с този на Дан. Дан е просто колега и познат, нищо повече, до деня, в който загубва цялото си семейство – съпругата си и двамата си сина – за миг след кошмарна автомобилна катастрофа, от която оцелява само Дан.
Всичко това придава на историята дълбоко чувство на ужас, дълго преди в романа да бъдат въведени каквито и да било хорър елементи.
Историите на Ейб и Дан се преплитат след тази автомобилна катастрофа, като споделената им скръб и травма ги сближават по време на риболовни излети и в крайна сметка ги отвеждат и двамата до Холандския поток – прословут, мистериозен поток, който е много по-дълбок, отколкото изглежда, и е обгърнат от мрачна, на пръв поглед невъзможна история за истинската му същност.
Моето мнение:
„Рибарят“ разрови и използва всички стилистични похвати на Лъвкрафт. Рамкова история, множество вложени една в друга гледни точки, древни магьосници, книги, съдържащи езотерично знание, човекоподобни същества, наподобяващи риби, гигантски, подобни на богове чудовища, които са неописуеми, герои, обсебени от забранено знание, което ги тласка към лудост и смърт – всички тези класически елементи са тук.
Ланган наистина успява да съчетае всичко това, а двамата обречени герои, подтикнати от скръбта да търсят неща, които наистина не бива, поемат емоционалната тежест, необходима, за да ви въвлече в историята.
В известен смисъл ужасът и скръбта вървят ръка за ръка. От всички жанрове той често изглежда най-способен да се справи с трудната задача да улови такова неописуемо мрачно преживяване. Историите за духове често са истории за скръбта, и „Рибарят“, макар и в много отношения да не е типична история за духове, не прави изключение.
Водата като метафора за скръбта е толкова стара, колкото и поговорките, свързани с нея (да се удавиш в скръбта, океан от скръб и т.н.). Джон Ланган взема тези поговорки и ги превръща в нещо повече. „Рибарят“ е едновременно фантастична приказка за черна магия и фолк хорър и дълбоко мрачно реалистично изображение на загубата и на това колко напълно можеш да се изгубиш в нейните преобладаващи дълбини.
Значителна част от романа е посветена на митологията около Холандския поток. И като казвам значителна, имам предвид половината книга, което си беше изненада за мен (не от най-приятните изненади). История, която се развива много преди появата на Ейб и Дан и събитията от първата част на романа.
Важно е да се спомене, че през целия роман ние преминаваме през красивите планини Катскил и техните различни потоци, дерета и реки. Частта, посветена на историята на Холандския поток, е съсредоточена около историята на язовир Ашокан. Преплитането на реалната история и местата с мрачно-фантастичното, придава на романа богата, интимна атмосфера, в която лесно се губиш и която ми се понрави истински, като любител на атмосферни четива.
Същевременно намирам тази обширна част (направо отделна историческа белетристика), в която строителството на язовир „Ашокан“ се преплита с готическа новела на ужасите и заема половината от книгата, за твърде дълга. Никак не е лоша, но трудно се съчетава с историята в двата края на книгата. Частите, в които градът на имигрантските работници е преследван и заплашван от някого, върнат от отвъдното от скърбящ вдовец, който е сключил неразумна сделка, са вероятно най-мъчителната част от романа. Смятам, че последната трета част от книгата не използва пълноценно напрежението, натрупано в средната част на историята. Фолклорът и изграждането на света, които се очакват от този жанр, са интересни, но изглеждаха по-скоро като допълнение, отколкото като съществена част от историята.
Тази история определено е разказана с отлична образност, която позволява на читателя да сътвори фантастични картини в съзнанието си. И макар да е вкоренена в съответна емоционална дълбочина, свързана с интересен мит, би било много по-вълнуващо от емоционална гледна точка да разберем истините на мита през погледа на двамата ни главни герои, а не да ни бъде на готово разказано, директно на тях и на читателя, от някакъв готвач.
Тежестта на откритието на двамата герои би била най-въздействащо разкрита, ако те сами бавно разкриваха какво могат да открият, ако тръгнат на риболов в уединената рекичка. А решенията на главния герой в края биха имали по-голям отзвук, ако бяхме проследили пътуването им към откритието.
Това е само моето мнение. Все пак е нестандартна книга, която дава много храна за размисъл. Към края на романа, въпреки че бях обзета от леко чувство за пропуснати ползи, бях поразена предимно от дълбоко чувство на тъга. Има момент, в който Дан плаче, че животът му вече е нищо без семейството му и че би направил всичко, за да им каже още веднъж, че ги обича. Отново почувствах, че колкото и страшни да са всички елементи на чудовища, черна магия и гротескни ужаси, най-мрачната част от историята се крие в съвсем реалното преживяване на скръбта, до която всяко фантастично чудовище бледнее в сравнение.
Холандският поток се вие нa ceвер от Ню Йорк, сред неизбродимите гори край град Удсток. Реката извира от старото водохранилище „Ашокан“, бреговете ѝ са стръмни, коритото ѝ е измамно дълбоко, а водите ѝ са черни като мастило. Мястото предлага идеални условия за риболов… но крие в недрата си неподозирани, дори фантастични загадки.
Ейб и Дан са мъже с тъжна съдба. Загубили своите съпруги, те се опитват да потушат мъката в своето хоби и да открият утеха в общуването помежду си. Отначало не приемат сериозно странната мълва за Холандския поток, която обещава изцеление за болката им. Скоро обаче и двамата ще бъдат завлечени към дъното на зловещо и древно сказание, в което сред удавени тайни и прогнили мечти броди една демонична фигура, която местните наричат Der Fischer – същество, изпълняващо човешките желания на твърде висока цена…
Със своята остра като бръснач фантазия Джон Ланган вае страховита и оригинална проза. Плавно и последователно той изгражда въздействаща, но фина и изпълнена с меланхолия драма за загубата и скръбта, за неспособността на човек да продължи живота си постарому. Неудържим по своя размах и зареден с високо напрежение, романът безкомпромисно увлича по криволичещия път на яростта и изкуплението. Съблазнителен, зловещ и покоряващо емоционален, „Рибарят“ е пример за съвременна хорър епика. Задължително четиво!
Пол Трембли
