В живота си всеки читател получава въпроса: “Коя е любимата ти книга?”. Сигурна съм, че почти никой от нас, книжните плъхове, не може да се ограничи само с едно заглавие. Аз самата винаги изреждам няколко в отговор и всяко едно от тях е променило нещо в мен по някакъв начин. И днес ще ви поговоря за една именно такава книга, част от редицата най-скъпи на сърцето ми.
Книга: “Шепотът под вратата”
- Автор: Т. Дж. Клун
- Издателство: Студио Артлайн
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 436
- Издаде: 2023 година
- Преводач Десислава Сивилова
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Сюжет на “Шепотът под вратата”
Това е книга за смъртта, пропуснатите възможности, вторият шанс и за най-важното в живота. За това как си мислим, че имаме време, но идват моменти, в които осъзнаваме как сме пропиляли ценни възможности, завихрени от битието. За самоосъзнаването и пътят към себе си. И за още много неща.
Т. Дж. Клун ни представя смъртта с много хумор, така че въобще да не дотежи тази избягвана от всички тема. Има много смях, персонажите са свежи и мили и просто няма как да не ги заобичате. Ще си позволя да оприлича “Шепотът под вратата” като усещане с книгите на Бакман. Знам, че е много обичан автор и, ако някой търси друга подобна на неговата атмосфера, в която да се потопи – може да скача смело тук. А сега все пак да кажа и няколко думи за сюжета – адвокатът Уолъс умира неочаквано от инфаркт. Той далеч не е от най-приятните хора – безскрупулен, коравосърдечен , егоистичен. Все качества, които го правят професионалист в работата си, но все по-малко човек. На погребението му от шепата присъстващи се оказва млада жътварка, която има за задача да го отведе в една чудна чайна, чийто собственик -Хюго, вече го очаква там и ще му помогне да премине отвъд, когато е готов.
Ще срещнем още куче-призрак, дядо-призрак, една тъжна до краен предел дама, колоритна медиумка. Виждаме как всички тези коренно различни герои (и още няколко, на които няма да се спирам тук) формират една на пръв поглед обикновена история, но превръщаща се в специална именно заради тях и начинът, по който те отправят послания към нас чрез действията и мислите си. Мен определено ме накараха да си припомня някои неща, да ги преживея и преосмисля отново.. и смятам , че е хубаво човек по-често да си прави такива равносметки.
Моето мнение за книгата
“Шепотът под вратата” ми бръкна здраво в душицата и откакто я прочетох все я мисля и събирам сили да напиша ревю за нея. Знаех, че ще я харесам, защото вече познавам прекрасния стил на автора, но честно казано си нямах представа колко силно ще ми повлияят някои фрагменти от нея.
P.S. Страница 347
Добре дошли в „Харонов брод“
Чаят е горещ, кифличките са пресни, а мъртвите само минават оттук. Когато жътварка пристига да прибере Уолъс от собственото му погребение, той започва да подозира, че е мъртъв. А когато Хюго, собственик на чудновата чайна, обещава, че ще му помогне да премине отвъд, Уолъс разбира, че определено е мъртъв. Дори след смъртта Уолъс не е готов да се прости с живота, до който едва се е докоснал, така че щом му дават една седмица да премине през вратата, той се заема да навакса цялото изгубено време в седем дни.
Духовита, пленителна и сърдечна, „Шепотът под вратата“ е вдъхновяваща история за един живот, прекаран в офиса, и една смърт, посветена на създаването на дом.
Тропи
Скръб
Furry friend
Преминаване отвъд
Живот след смъртта
Недовършени дела
Found family
