Моите топ 5 исторически романа, свързани с Втората световна война (ВСВ).
На мнозина темата за ВСВ е дошла до гуша поради многото заглавия, залели пазара. Моят интерес обаче не стихва вече повече от 10 години и винаги търся качествени истории за този период. Разбира се, попадала съм на не едно и две разочарования, но днес съм тук за да ти разкажа кои за мен са най-добрите 5 романа от всички, на които съм попадала през годините
„Крадецът на книги“ от Маркъс Зюсак.
Това е първата книга по темата, която съм прочела изобщо и винаги ще има специално място в сърцето ми. Историята проследяваме през очите на Смъртта, а главната ни героиня – Лизел, е малко момиче, което трябва да расте в малко германско село през мрачния и недружелюбен период на войната, ставайки свидетел и участник в множество събития, които ще я бележат до живот. И единственото спасение са книгите.
Тази история разби крехкото ми тийнейджърско сърце и до ден днешен живее с мен, сякаш съм я прочела вчера. Силна и тъжна, но всъщност много вдъхновяваща.
“Славея“ от Кристин Хана
Ще започна с едно много важно уточнение – не се подвеждайте по бонбонената корица!
Тук се запознаваме с две сестри в зората на окупацията на Франция и проследяваме всичко, което се случва с тях през целия период на войната. Макар Виан и Изабел да са пълна противоположност една на друга, всяка от тях по своя си начин се бори със зъби и нокти с това, което ѝ поднася съдбата. Тук срещаме огромно количество безнадеждност и саможертва, но също така безусловна любов под всякаква форма. Единственото, което ни остава е да се надяваме, че накрая всичко ще се нареди.
„Нощта“ от Ели Визел
Това е книгата, която ме травмира най-много. След като я прочетох, започнах да сънувам кошмари и реших, че е крайно необходимо временно да преустановя четенето на литература по темата.
„Нощта“ е личната история на самия автор и през неговите очи по изключително описателен и въздействащ начин попадаме в Аушвиц и ставаме свидетели на това как той губи всичко важно в живота – семейството си, вярата си, а накрая и самия себе си. Не ни е спестено абсолютно нищо. Категорично, за своите крехки 120 страници е най-тежката книга, която съм чела по темата.
„Последна спирка Аушвиц“ – Еди де Винд
Тук отново имаме лична история, която ни е разказана директно от източника, но е специална най-вече с това, че е единственият мемоар, написан в лагера на смъртта.
Повечето читатели определят книгата като суха и статична, но лично за мен това направи изживяването много по-автентично. Авторът, имайки късмета да бъде лекар, бива пощаден от много зверства (за разлика от съпругата си), но с всяко негово изречение се усеща болката му от това да е дори само свидетел на преживяното. Приема за своя лична мисия да помни и разказва за всичко, което е видял. Не можах да не се възхитя как въпреки всичко, той запазва душата и мисленето си на лекар.
В края на книгата има повече информация за живота на автора преди и след лагера, а също и снимков материал.
„Изборът“ от Едит Егер
Тази книга е най-различна от всички, за които говорих до момента. Разделена е на три части, в които последователно ставаме свидетели на преживяванията авторката в Аушвиц, където тя попада когато е само на 16 години, през дългите години на скръбта след спасението и пътят на лекуване на травмата. За целта е било необходимо самата Егер да стане психолог и чрез травмите на пациентите си да преоткрива себе си. Та и ние с нея.
Едит Егер е на цели 96 години и лично за мен е огромен пример и вдъхновение. Може да я откриете и в социалните мрежи, където е доста активна.
Това са според мен най-добрите книги свързани с Втората световна война, ако искаш да допълниш някое заглавия напиши го в коментар.
