Жаклин Харпман (Jacqueline Harpman) е белгийска писателка, психоаналитик и автор на произведения в жанровете социална драма, научна фантастика и психология. В България е издавана и като Жаклин Арпман. Днес тя е най-известна с антиутопичния роман Аз, която не познах мъжете, който през последните години отново привлича вниманието на читатели по цял свят.
Жаклин Харпман е родена на 5 юли 1929 г. в Брюксел, Белгия. Баща й е холандски евреин, а семейството му търгува с белгийски платове и дантели за северноафриканските колонии. По време на Втората световна война семейството бяга в Казабланка, за да се спаси от нацисткия режим. Голяма част от роднините й по бащина линия са депортирани и умират в Аушвиц.
След края на войната Харпман се завръща в Белгия и започва да учи медицина в Свободния университет в Брюксел. През 1948 г. се разболява от туберкулоза и прекарва две години в санаториум. Именно тогава започва да пише. По-късно се връща към обучението си, но така и не завършва медицина.
Дебютира с разказа „Любов и акация“ през 1958 г., а година по-късно излиза първият й роман Brève Arcadie, който печели престижната белгийска награда Prix Victor-Rossel. Освен художествена литература, тя пише театрални рецензии, текстове за кино и участва в радиопредавания.
По-късно Харпман сменя посоката на кариерата си и изучава психология, след което започва работа като психоаналитик. От 70-те години е член на Belgian Society of Psychoanalysis и на International Psychoanalytical Association. Пише множество текстове за психоанализа, литература и ролята на жените в обществото.
След близо 20-годишно прекъсване тя се завръща към художествената литература и публикува няколко романа, сред които La Mémoire trouble, La Fille démantelée и La Plage d’Ostende.
През 1995 г. излиза най-известният й роман – Аз, която не познах мъжете. Историята за група жени, затворени в подземие без обяснение, се превръща в една от най-впечатляващите антиутопии, писани от жена автор, и продължава да намира нови читатели десетилетия след публикуването си.
Жаклин Харпман умира от рак на 24 май 2012 г. в Юкел, Белгия.
Произведения от Жаклин Харпман
L’Amour et l’Acacia (1958)[4]
Brève Arcadie (1959) – награда „Виктор-Росел“[2]
L’Apparition des esprits (1960)
Les Bons Sauvages (1966)
La Mémoire trouble (1987)
La Fille démantelée (1990)
La Plage d’Ostende (1991)
La Lucarne (1992) – разкази
Le Bonheur dans le crime (1993)
Аз, която не познах мъжете, Moi qui n’ai pas connu les hommes (1995)
Orlanda (1996) – награда „Медиси“
Пропуснато бъдеще, L’Orage rompu (1998)
Бог и аз, Dieu et moi (1999)
Récit de la dernière année (2000)
Le Véritable Amour (2000)
La Vieille Dame et moi (2001)
En quarantaine (2001)
Ève et autres nouvelles (2001)
La Dormition des amants (2002) – награда за роман от Валоно-Брюкселската федерация
Le Placard à balais (2003)
Jusqu’au dernier jour de mes jours (2004)
Le Temps est un rêve (2004)
Le Passage des éphémères (2004)
La Forêt d’Ardenne (2004)
En toute impunité (2005)
Du côté d’Ostende (2006) – Голямата награда на Френското общество на писателите за литература
Mes Œdipe (2006)
Ce que Dominique n’a pas su (2007)
Écriture et Psychanalyse (2011)
🔥 Подкрепи ни с един клик!
Ако намираш стойност в съдържанието ни, помогни ни да продължим — просто пазарувай през бутона. Няма допълнителни разходи за теб.
➤ Пазарувай от OzoneВсеки клик ни помага. Благодарим ти! 🙏