Над 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 година. Данните не идват от спекулации, а от новото национално социологическо изследване „Достъп до култура“, проведено от „Алфа Рисърч“. Проучването обхваща над 1000 души и беше представено в „Гьоте институт“ – София, от екип, включващ експерти като Светлана Ломева, Диана Андреева-Попйорданова и Янина Танева.
Какво четем българите – и дали изобщо четем?
Средностатистическият българин е прочел между 8 и 9 книги през изминалата година – лек спад в сравнение с 2022 г., когато цифрата е била между 9 и 10. Макар и на пръв поглед тази статистика да не звучи фатално, в контекста на останалите данни тя се превръща в тревожен сигнал. Почти половината от анкетираните не са отворили и една книга за цяла година.
Нещо още по-показателно: 75% не са стъпили в библиотека нито веднъж. Ако библиотеката е храм на знанието, то изглежда голяма част от обществото ни минава сляпо покрай него.
Културен живот? Не и за мнозинството
Освен книгите, проучването засяга и други културни активности. Оказва се, че 63% не са посетили театър, 56,1% не са гледали филм на кино, а цели 82,7% не са присъствали на нито един концерт с класическа музика, опера или балет.
Причините? 40% казват: „Твърде скъпо е“. 37% – „Нямам време“. Други споделят, че нямат достъп, живеят в населени места без културни събития или просто нямат с кого да отидат. Липсата на интерес също не е за подценяване – 16% заявяват, че просто не харесват културни прояви.
Има ли решение?
Сред предложените идеи е въвеждането на културен паспорт за млади хора между 6 и 26 години – около 1,3 милиона души. Този паспорт би им дал достъп до културни събития и би могъл да се превърне в първата стъпка към възпитаване на навици и любов към културата още в ранна възраст.
Защо това има значение?
Книгите не са просто хартия и мастило. Те са средство за критично мислене, емоционална интелигентност и личностно израстване. Когато нацията спре да чете, тя губи не само културна идентичност, но и способността си да задава въпроси, да мисли в дълбочина и да бъде съпричастна.
В Reading Trolls вярваме, че книгите могат да бъдат не само бягство, но и отговор. Надяваме се този доклад да бъде възможност – за нови инициативи, за повече четене в училище и най-вече – за личен ангажимент. Защото промяната започва с една страница.
Националното представително социологическо изследване „Достъп до култура“ се организира от „Фабрика за идеи“ заедно с Обсерватория по икономика на културата – в партньорство и с финансовата подкрепа на Асоциация за развитие на София, осъществено от социологическа агенция „Алфа рисърч“. Те ще представят резултати от национално социологическо проучване за участието на българите в културни дейности в България и факторите, които определят качеството, разнообразието и достъпността им.
